190 ГОДИНИ НА ОДРИНСКИЯ МИРЕН ДОГОВОР

    Руско-турската война от 1828–1829 г. завършва с Одринския мирен договор, който е подписан на 14 септември 1829 година. С договора се потвърждават руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ. Гърция получава самостоятелност, Договорът подтвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия. Въпреки активното участие на българите в войната, договорът не донася никакви промени в тяхното политическо положение. Обаче член XIII от договора определя 18 месечен срок, в който християните, поданици на Османската империя, имат право да продадът  имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия.

    В резултат на тази клауза на договора настъпва най-голямата изселническа вълна  на  българи от Югоизточна България към Бесарабия. Така се образуват нови селища: Исерлия, Главан, Голица (Карамарин), Пандаклия, Девлет Агач, Твърдица, Кортен, Вайсал, Дермендере, Камчик, Кулевчи, Тропокло, Ескиполос, Делжилер, Бургуджи, Хасан Батър, а също Драгодан и Беймагаля, чието население към 1835 г. напусна края. Значителен брой нови преселници не създават свои села, а на големи групи са разселени в основани по-преди колонии. Нови преселници са значителна част от жителите на центъра на българите – Болград: в 1835 г. те са 312 семейства с 1 959 души. Това прави 36,5 процента от общия брой на жителите му, които тогава са наброявали 5 368 души.