ЛУДИТЕ, ЛУДИТЕ ТЕ ДА СА ЖИВИ
Д-р Любомира ЖАКОТЕ, София
Започвам своите размисли с фразата на чорбаджи Марко от безсмъртния роман на Иван Вазов. Наистина е било лудост да се опълчат на една империя, без да имат военна подготовка и професионални командири, водени само от огромното желание да живеят свободно в своя собствена държава. Да не чакат неканени гости всеки миг. Да не виждат озлочестени съпруги и дъщери. Да не плащат данък затова, че са християни и за изхабените зъби на османлиите влезли в дома им и яли техния български хляб.
Това е време на революции в цяла Европа, когато се руши стария ред и се създават нови социални отношения. Те достигат до българските земи и събуждат нови стремления. Създават се български светски училища, за да просвещават децата. Пеят се бунтовните песни на Добри Чинтулов. Извоюват своята църковна независимост. Последното е огромно постижение на българското духовенство, заплатено със заточения. Българинът е дълбоко религиозен и правото да служи литургии на родния си език, укрепва още по-силно не само вярата, но и гордостта,че е победил в духовната борба с гръцкото православие.
По време на османското владичество по българските земи всяко непокорство се наказва с изключителна жестокост. Тези плодородни земи са от огромно значение за Високата порта. Анадола, в голямата си част е пустиня. Там не може да се отглежда жито. Всеки бунт по българските земи води до глад в империята. Гладът поражда бунтове, а те разклащат султанската власт. Българинът е земеделец, влюбен в земята си. Обработва я с кървава пот и отдава голяма част от реколтата си за плащане на данъци. За пет века е забравил славното си минало. Загубил е националното си достойнство. Вече не помни друг живот, освен този, изпълнен с покорство, страх и труд от сутрин до вечер.
„История славянобългарска” преобръща душата на българина. Макар и плахо, но той започва да се осъзнава като част от нещо велико, но минало и започва да се бори за светско образование на роден език, за независима църква. Това тихо непокорство поражда и поколението на лудите глави, които издигат нови идеи за въстание, за възкресението на България.
Обикновеният орач дори се страхува да слуша техните възвания. От боязън доносничи на османската власт. Дори мисълта за непокорство го ужасява. Знае, че всяко противопоставяне на тази власт ще доведе до унищожаване на имота му и избиване на семейството му. Такива примери за публична жестокост има много – да помни, да не смее. Раковски е прогонван от селата, но неговите мисли остават в сърцата. След него обикаля страната Левски. Той създава организация за съпротива. Поставя ясни задачи какво е нужно, за да се подготви не бунт, а пълномащабно въстание. Неговата смърт е приета като национално бедствие. Но семената на бунта вече са посяти. Младото поколение поема заветите на Апостола и започва подготовка за въоръжена борба. Всеки помага според силите си, според занятието си. Всеки се страхува от бъдещето, което е неясно. Богатите дават пари за оръжие, но много от тях молят да не се записват имената им. Жените шият униформи, бродират знамена. Бедните леят куршуми. Мъжете се упражняват в стрелба и строева подготовка. Апостолите на бъдещото въстание от орача се стараят да направят войник, готов да умре за свободата на народа, да не мисли само за своя имот и семейство, а да се жертва за родината.
Апостолите на Априлското въстание са рожби на своята епоха. Млади мъже отрекли себе си в името на най-святата идея – свободата на целия народ. Закърмени са с песните на Добри Чинтулов. Отраснали с „История славянобългарска” и „Рибния буквар”. Те не мислят да създават семейства в поробено отечество. Само след победата мечтаят за свой дом и деца, които да пишат с гордост името Българин. Най-възрастният е Георги Бенковски, малко прехвърлил тридесетте. Останалите са по-млади. Всички горят в мечтата за свободна България. Единици са тези, които ще я дочакат.
Велико начинание завършило със страшен погром. Зверства, чути в цяла Европа. Изгорени села и градове. Избити хиляди невинни. Репортери от Англия и Франция снимат купищата кости в Батак, Перущица и Брацигово . Османската империя не може да скрие своята жестокост към мирното българско население. С това се поставя началото на решаването на Източния въпрос от просветена Европа.
Била е нужна огромна вяра в силата на народа, свеотдаденост на една велика идея – доброто на цял един народ и смелост да подготвиш обикновените хора за мисълта за смъртта в името на бъдещите поколения, които ще живеят свободни.
Априлското въстание е преломен момент в българската история. То, макар и неуспешно, полага начало на Освобождението на България. Чрез него българите заявяват пред целия цивилизован свят, че са готови да извоюват свободата си на всяка цена.
Поклон пред паметта на загиналите в тези страшни събития!