СТЕФАН И ХРИСТОФОР КИРОВИ И ЛУКА МЕЛЕНКО

Стефан Христофорович Киров

Стефан Христофорович Киров (1808 − 16 марта 1875 г.). Родился в Болгарии в 1840 г. С. Киров иммигрировал в Бессарабию и обосновался в Кишиневе. Здесь он стал членом купеческой гильдии. В Кишиневе С. Киров развернул обширную торговую деятельность. Документы свидетельствуют о том, что в 1842 г. в его владении находилась фабрика, на которой изготавливались жировые свечи, и стал известным производителем свечей. Из источников 1859 г. следует, что он был собственником фабрики, выпускавшей восковые свечи. В 1871 г. у семьи было два каменных дома и мыловаренная фабрика.

Стефан Христофорович Киров (1808 − 16 март 1875). Роден в България. През 1840 г. имигрира в Бесарабия и се установява в Кишинев. Става търговец. В Кишинев Ст. Киров развива бурна търговска дейност. Документите показват, че  през 1842 г., вече е собственик на фабрика на лоени свещи. Историческите източници от 1859 г. ни казват, че той е собственик на фабрика за восъчни свещи. През 1871 г. семейството притежава две къщи, построени от камък, и фабрика за сапун.

Stefan Hristoforovici Kirov (1808 − 16 martie 1875). S-a născut în Bulgaria. În 1840 St. Kirov imigrează în Basarabia și se stabilește cu traiul în Chișinău. Aici el devine negustor de ghildă. La Chişinău St. Kirov desfăşoară o amplă activitate de comerţ. Documentele arată că în 1842 el deja avea o fabrică de lumânări din seu, devenind un renumit producător de lumânări. Din izvoarele anului 1859 aflăm că el era proprietarul fabricii de lumânări de ceară. În 1871 familia sa avea două case de piatră şi o fabrică de săpun.

Христофор Cтефанович Киров

Христофор Cтефанович Киров (13 декабря 1844 г. – 10 мая 1888 г.), сын Стефана. Проявил себя на поприще педагогики. Работал учителем Кишиневской уездной школы № 2 (1868), Кишиневской земской женской гимназии (1873), где преподавал такие дисциплины, как история и география. Был членом административного совета Кишиневской женской земской гимназии (1875−1878), Кишиневской реальной гимназии и школы ремесел. В 1883 г. Х. Киров упоминается как попечитель школы № 5 г. Кишинева, а в 1881–1884 гг. являлся членом Кишиневского уездного училищного совета. Одной из главных областей его деятельности была работа в городской Думе. В апреле 1871 г. впервые был избран на должность советника данного учреждения. С тех пор и до ухода из жизни он регулярно избирался в городскую Думу. В рамках указанного учреждения был избран в городской исполнительный комитет (Городскую управу). Являлся заместителем городского головы – Климентия Петровича Шуманского и Карла Александровича Шмидта. Более того, после трагической кончины К. Шуманского, который погиб, спасая людей из горящего театра, Городская управа назначила Христофора Кирова исполняющим обязанности городского головы Кишинева. Он занимал эту должность в течение двух месяцев и десяти дней, в период 5 сентября – 15 ноября 1877 г. В августе 1876 г. Х. Киров разрабатывает «Устав Публичной библиотеки города Кишинева» и становится попечителем данного учреждения. В 1873–1884 гг. во время Кишиневского городского съезда Киров был избран в Кишиневское земское уездное собрание, а впоследствии становится советником Бессарабского земского губернского собрания. От Земского собрания Х. Киров избирается почетным мировым судьей Кишиневского уезда (1873−1875), а в период 1879–1884 гг. он выполнял должность мирового судьи г. Кишинева. Христофор Киров был творческой личностью. В 1862 г. он перевел с румынского языка на русский фрагмент новеллы Константина Негруцци «Калипсо». На заседании Думы 19 января 1881 г. он выступил с инициативой – издать отдельным томом все решения городской Думы, принятые в период 1 мая 1871 г. – 1 января 1880 г., включив сюда же описание домохозяйств Кишинева.

Христофор Стефанович Киров (13 декември 1844 – 10 май 1888), син на Стефан. Надарен с педагогически талант. Бил е учител в областното училище № 2 в Кишинев (1868), Девическата гимназия в Кишинев (1873), където преподава история и география. Бил е член на административния съвет на девическата гимназия в Кишинев (1875−1878), на реалната гимназия в Кишинев и на занаятчийското училище. През 1883 г. е отбелязан като епитроп на училище № 5 в Кишинев, а през 1881–1884 г. е член на областен училищен съвет. Активно участва в дейността на Градската дума. През април 1871 г., за първи път е бил избран за депутат в тази институция. От тогава до края на живота си винаги е бил избиран там. От тази длъжност е избран в Изпълнителния комитет на града (Градска управа). Бил е заместник на двама кметове – Климент Петрович Шумански и Карл Александрович Шмид. Нещо повече, след трагичната смърт на Кл. Шумански, който умира спасявайки хора от горящия театър, Градската управа го назначава на длъжността временно управляващ град Кишинев. Той изпълнява функцията  два месеца и десет дена в периода 5 септември – 15 ноември 1877 г. През август 1876 г. Хр. Киров разработва „Регламент на градската библиотека на град Кишинев” и става епитроп на тази институция. През периода 1873–1884 г., Киров е избран в Земското губернско събрание на Бесарабия от Конгреса на град Кишинев. Христофор Киров е бил творческа личност. През 1862 г. превежда от румънски език на руски откъс от романа на Константин Негруци „Калипсо”. На заседанието на Думата от 19 януари 1881 г. излиза с инициатива в специален том да бъдат публикувани всички решения на Градската дума, приети в периода 1 май 1871 – 1 януари 1880 г. Тук е включено и описанието на собствеността в Кишинев.

Hristofor Stefanovici Kirov (13 decembrie 1844 – 10 mai 1888), fiul lui Stefan. S-a manifestat pe tărâmul pedagogic. A fost învățător la Şcoala Judeţeană nr 2 din Chişinău (1868), Gimnaziul de Fete de Zemstvă din Chişinău (1873) unde predă disciplinele istorie şi geografie. A fost membru al consiliului de administraţie al Gimnaziului de Fete de Zemstvă din Chişinău (1875−1878), al Gimnaziului Real din Chişinău şi al Şcolii de Meserii. În 1883 este menţionat ca epitrop al Şcolii nr 5 din Chişinău, iar în 1881–1884 este membru al Consiliului şcolar al judeţului Chişinău. Unul dintre principalele domenii în care a activat era munca în cadrul Dumei orăşeneşti. În aprilie 1871, pentru primă dată a fost ales în funcţia de consilier în această instituţie. De atunci, până la stingerea sa din viaţă, el era ales regulat în ea. În cadrul aceleiaşi instituţii a fost ales în Comitetul executiv al oraşului (Uprava orăşenească). A fost adjunctul a doi primari – Climentie Petrovici Şumanski şi Karl Alexandrovici Schmidt. Mai mult ca atât, după destinul tragic al lui C. Şumanski, care a murit salvând oamenii din teatrul incendiat, Uprava orăşenească l-a numit pe Hristofor Kirov să exercite interimatul funcţiei de primar al Chişinăului. El a deţinut această funcţie timp de două luni şi zece zile, în perioada 5 septembrie – 15 noiembrie 1877. În august 1876, H. Kirov elaborează „Regulamentul Bibliotecii Publice a oraşului Chişinău”, devine epitrop al acestei instituții. În perioada 1873–1884, în cadrul Congresului oraşului Chişinău, Kirov a fost ales în Adunarea Zemstvei Judeţene din Chişinău, iar ulterior devine consilier în Adunarea Zemstvei Guberniale din Basarabia. Din partea Adunării Zemstvei, H. Kirov a fost ales judecător onorific de pace al judeţului Chişinău (1873−1875), iar în perioada 1879–1884 ‒ în funcţia de judecător de pace al oraşului Chişinău. Hristofor Kirov era o personalitate creatoare. În 1862 a tradus din limba română în rusă fragmentul din nuvela lui Constantin Negruzzi „Calipso”. De asemenea, la şedinţa Dumei din 19 ianuarie 1881 el vine cu iniţiativa ca într-un volum special să fie publicate toate deciziile Dumei orăşeneşti emise în perioada 1 mai 1871 ‒ 1 ianuarie 1880 şi tot aici să fie inclusă descrierea gospodăriilor Chişinăului.

Лука Иванович Миленко

Портрет на Лука Меленко

Лука Иванович Миленко (2 сентября 1849 г. – 22 сентября 1901 г.). Его сестра Елизавета была женой Стефана Кирова и мамой Христофора Кирова. В 1877–1881 гг. он работал учителем в Фельдшерском училище и Акушерской школе Кишинева. В 1882 г. открыл начальную художественную школу. Здесь могли обучаться дети обоих полов 7–10 лет. Ее выпускники впоследствии могли поступить в гимназию. С 1880 г. является членом Кишиневского музыкального общества. Известно, что в 1884 г. Л. Миленко был одним из организаторов Кишиневского общества любителей драматического искусства. В 90-е гг. XIX в. являлся гласным (депутатом) Кишиневской городской Думы.

Лука Иванович Миленко (2 септември 1849 – 22 септември 1901). Неговата сестра Елизавета, е била съпруга на Стефан Киров и майка на Христофор Киров. През периода 1877–1881 г. е бил учител във Фелдшерското училище и в Училището за акушери в Кишинев. През 1882 г. открива начално смесено училище. Тук са могли да се обучават деца от двата пола на възраст 7 – 10 години. Завършилите го, са имали право да постъпят в прогимназия. През 1880 г. е член на Музикалното общество на Кишинев. Известно е, че през 1884 г. е бил един от основателите на Кишиневското общество на любителите на драматичното изкуство. През 90-те години на XIX век е бил депутат в Градската дума на Кишинев.

Luca Ivanovici Milenco (2 septembrie 1849 – 22 septembrie 1901). Sora sa Elisaveta era soția a lui Stefan Kirov, respectiv și mama a lui Hristofor Kirov. În perioada 1877–1881, el a activat ca învăţător la Şcoala de Felceri şi la Şcoala de Obstetricieni din Chişinău. În 1882 el deschide Şcoala elementară vizuală. Aici puteau să-şi facă studiile copii de ambele sexe ce cuprindeau vârsta 7-10 ani. Ulterior, absolvenţii puteau să fie admişi în gimnazii. Din 1880 este membru al Societăţii Muzicale din Chişinău. Se ştie că în 1884 el a fost unul dintre organizatorii Societăţii Amatorilor de Artă Dramatică din Chişinău. În anii 90 ai sec. al XIX-lea a fost consilier al Dumei Chişinăului.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *