170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ

Д-р Любомира Жакоте,

учителка по български език и литература в Теоретичен лицей „Васил Левски”, град Кишинев

   Преди години, когато с г-жа Цонка Христова подготвяхме празнична литературно-музикална програма в училището, обсъждахме какви произведения да включим в нея.  Стигнахме до извода, че най-добре ще бъде да се обърнем към дядо Вазов. Както се изрази колежката: „Той винаги има рожден ден”.

   Какво се крие зад тази фраза? Ако погледнем „нашето минало славно”, ще видим, че Иван Вазов е отбелязал в своето творчество всички основни моменти от българската история. Той формира съвременния образ на Апостола Васил Левски, който днес почитаме. Той усеща приоритетите на българските управници след Освобождението и затова написва „Епопея на забравените”, за да напомни на цялото общество, че свободата е извоювана с цената на много свидни жетрви, които са несправедливо забравени. Не напразно се казва, че Вазов е будната съвест на нацията. Като народен представител си позволява да критикува коронованата особа от трибуната на Народното събрание, за което е „помолен” да напусне България. Заминава за Одеса. Там, гонен от носталгия по родината и родния дом, написва романа за българите на всички времена „Под игото”. Безценен паметник за народопсихологията, за „пиянството на един народ”.

     Роден на 27 юни 1850 година в град Сопот в семейството на търговеца Минчо Вазов и начетената Съба Вазова. Рано проявява своя творчески талант. Бащата не вижда бъдеще в това занятие. Като човек с практичен ум е уверен, че синът му трябва да има професия, с която да изхрани семейство. Затова полага много старание, Иван да получи добро образование, да говори турски и гръцки. Без тези езици е невъзможно да стане търговец в рамките на Османската империя. Но Божата дарба си казва думата. Съба Вазова  първа вижда и закриля таланта на младия творец. Вече към края на своя живот Вазов с огромна обич и благодарност ще напише за нея: „Ти два пъти ми майка беше.”

    Тази година се навършват 170 години от рождението на патриарха на българската литература – Иван Вазов. Той твори във всички литературни жанрове. Поставя основите на съвременната българска литература. Хвърля мост между литературата на епохата на Възраждането и тази на модерна България. Издига „език свещен на моите деди” до сладката мелодия на нашата реч.  Описва нашето „Отечество любезно” така, че и днес се възхищаваме от него.

      Мястото и значението на личността и творчеството на Иван Вазов са неоценими. Още приживе е наречен Народен поет. Звание, което се опитват да оспорят неговите съвременници, но животът поставя точка в този диспут „но моите песни все ще се четат”.

   Произведенията на Вазов съпътстват българина от детската градина и до края на земния път. Езикът му е разбираем за всеки. Той поставя проблемите в своите произведения ясно. Няма равнодушни. Читателят тълкува неговите послания и открива, че те са актуални и днес. Звучат така, като че ли са написани от наш съвременник.

    На неговата седемдесета годишнина народното шествие пред дома му на улица „Раковска” не спира четири часа. Хората идват от цяла България с плакати, на които са написани цитати от негови произведения. Той стои умилен на балкона на къщата си и разбира, че е изпълнил своето земно предначертание. Завършва земният си път в град София. Погребан в двора на най-старата софийска църква „Света София”. Неслучайно за надгробен камък благодарните читатели, а това е цял един народ, донасят от Витоша гранитна морена.

     Нека си спомним и да се поклоним пред дарбата на Поета да обича!