СРЕЩА В БЪЛГАРСКАТА ТВЪРДИЦА

   Член на Управителния съвет на Научното дружество на българистите в Република Молдова Иван Думиника, родом от молдовска Твардица, в момента завършва докторантура във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”, за втори път на 13-14 октомври беше поканен в българската Твърдица на празника Петковден, който е и Денят на града. Тази година твърдичаните отбелязват още два юбилея – 50-години от обявяването за град и 100 години от откриването на местното читалище «Св. св. Кирил и Методий».

   В навечерието на празника младият учен от Молдова има среща, в която взеха участие ръководството на града и местната интелигенция. Надежда Тодорова, мл. експерт по културата от Община Твърдица – водещ на срещата, запозна присъстващите с биографията и научните трудове на Ив. Думиника. Ученият изнесе лекция: «Бесарабската Твърдица: минало и настояще». Говорейки за проучването по тази тематика, той отбеляза големия принос на българистите Константин Поглубко, Иван Забунов и Екатерина Челак по темата. Интерес също предизвикаха представените от него архивни снимки от различни етапи на развитието на молдовска Твърдица.

   Българистът от Молдова подари на читалището три издания на Молдовското българистичното дружество: «Храм Успения Божией матери села Кирсово. Исторические аспекты» (И. Думиника); «Тараклии – 200 лет. Том I (1813-1940)» (Н. Червенков, И. Думиника); «Бесарабските българи: история, култура и език» (науч. ред. Н. Червенков). Несъмнено, заинтересованите твърдичаните чрез тези трудове ще имат възможност да се запознаят с различни аспекти от историята на бесарабските българи. Накрая беше изказано пожелание и занапред да се провеждат подобни срещи.

   Работейки върху историята на Твардица, Иван Думиника с голям интерес се запозна със семейството на Колю Златев Караджов и Мелания Георгиевна, техния син Златомир и съпругата му Тотка. Мелания (бащинско фамилно име Шаркова) е родом от молдовската Твърдица и е първа молдовска твърдичанка, която през 1967 г. се омъжва за български твърдичанин и се преселва там, откъдето през 1830 г. тръгват в пустинния Буджак нейните предци. Снимката от тази «международна сватба» е публикувана в книгата на Николай Георгиев «Незабравими срещи». Историята на това бесарабско-българско семейство, както споделя историкът, заслужава една отделна статия. За нашия учен беше важно общуването с местния историк Стойчо Иванов Сираков и съпругата му – учител по български език и литература Радка Неделчева Сиракова, с които обсъди перспективи за сътрудничество при написване на историята на двете Твърдици.

Иван Думиника със семейство Караджови20141013_16400720141013_173937

 

И.Думиника със семейство Караджови

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *