24
юни
2019

ОТКРИТА Е МОГИЛАТА НА ПЕТЪР КАЗАНАКЛИ, СВЕЩЕНИК В БЕСАРАБСКА ТВЪРДИЦА (1861–1888) И СЪСТАВИТЕЛ НА НЕЙНАТА ИСТОРИЯ

Иван ДУМИНИКА,

доктор по история

   Още от студентските си години обичам да се разхождам из Централното гробище в гр. Кишинев. Жителите на града наричат това гробище „Арменско”, тъй като главният вход на това гробище излиза към улица „Арменска”. Първите споменавания за това гробище датират от 1811 г. Тук могат да се видят надгробни паметници от различни епохи, изградени в специфични за тях стил. Гробището е било централно градско, затова тук са погребвани представители на кишиневската висша класа и средните социални категории. Както е известно, сред тях е имало и българи – чиновници, педагози, съдии, търговци и свещеници.

   Разхождайки се по алеите на това гробище често се вглеждам в надгробните надписи, съдържащи имената и годините от живота на тези, които вече ги няма сред нас, тези имена крият зад себе си цяла история. В един от последните дни на тазгодишната пролет, докато се разхождах по една от пътеките на гробището, реших да премина и да разгледам внимателно надгробните паметници в сектора, разположен до църквата, където обикновено са погребвани заможни хора, а също така и представители на дворянските родове. Каква беше изненадата ми, когато съзрях едно надгробие от масивен черен графитов мрамор, увенчен с теракотов кръст. На предната част, обърната към пътеката върху мрамора е изсечен и оформен с флорални мотиви надпис със следното съдържание: „Священникъ Петръ Васильевичъ КАЗАНАКЛИ. Сконч. 22 Мая 1908 г. на 73 году жизни. Мир праху твоему!”.

Надгробния паметник на свещеника Петър Казанакли
(Кишиневското градско гробище, 2019 г)

   В непосредствена близост до това погребение е разположен семеен гроб, покрит с бял мраморен капак. На него са изсечени имената на Протоиерей Сава Иванович Теселски (1810–1890) и негова съпруга Феодосия Степановна (1808–1855). Над тези надписи по-късно бе сложена мраморна плоча с надпис: „Василiй Петровичъ Казанакли. Сконч. 2 января 1921 г. на 58 г. жизни”.

Надгробната плоча от могилата на учителя Васил Казанакли, синът на Петър Казанакли (Кишиневското градско гробище, 2019 г.)

   Първото, което ми дойде на ума е, че стоя до могилата на Петър Казанакли, свещеник от бесрабска Твърдица, а до него от дясната страна се намира могилата на сина му Васил. По-късно тази могила е разрушена и от нея останала само плоча, която е била сложана на капака на чуждото погребение. Това, което личи, е, че някой се е погрижел за паметника на Петър Казанакли, защото теракотовият кръст е нов, и надписът също е обновен. Напълно вероятно е за гробовете да са се грижели роднините, които може би още са живи, но тук възниква въпросът защо беше разрушена могилата на сина на Петър Казанакли и никой не се е погрижил за нейното съхраняване. Остават въпроси. Но засега важното е друго, че за бесарабските българи, още повече за тези от Твърдица е открито мястото, където е погребен един от свещениците, който около 30 години е служал в Твърдица.

Църквата Света Преподобна Параскева в бесарабска Твърдица, където през 1861-1888 г. е служил отец Петър Казанакли

   Кой е този свещеник, с какво е бил забележителен в историята на бесарабска Твърдица? Един от първите отговори на този въпрос даде твърдичанката д-р Екатерина Челак със статията си «Църквата „Света Параскева” в село Твърдица (Република Молдова): основане и дейност», публикувана през 2013 г. в сборника от статии по случай 65-годишнината на д.и.н. Николай Червенков „България: метрополия и диаспора”.

  Изследователката осветлява дългогодишната дейност на Петър Казанакли, който в период 1861–1888 г. оглавлява твърдишката енория. Авторката характеризира отец Петър като будна личност, който се интересува от нравствения живот на миряните, от тяхната история и бит. Затова той предприема опит за описание на твърдишките колонисти. Неговата статия за Твърдица през 1873 г. е публикувана на страниците на „Кишиневските епархиални ведомости” – главен печатен орган на духовенството в Бесарабската губерния.

 

Статията на о. Петър Казанакли за Твърдица

   Д-р Е. Челак подчертава, че „трудът на отец Петър Казанакли е своеобразен историко-културологичен очерк, съдържащ любопитни сведения за селяните, тяхното отношение към църквата и образованието, някои статистически данни, легенди, предавани от поколение на поколение, и хвърлящи светлина върху основаването и по-нататъшното развитие на селото”. Разбираме и за по-нататъшната съдба на отец Петър Казанакли. През януари 1888 г., съгласно молбата му, отначало е назначен за настоятел в Болградския Преображенски събор, а през март е преместен в Бендерския събор. На 19 декември 1890 г. свещеник П. Казанакли става духовник на първия окръг на Бендерския уезд, като е избран от окръжното духовенство.

   Както виждаме, тази кратка информация за отец Петър Казанакли дава представа за мащтаба на тази личност. Но все пак още остават бели петна в биографията на отец Петър. Така, например, интерес представя въпросът за произхода на свещеника.

   Работейки с редица архивни документи, установихме, че Петър Казанакли е роден на 10 юни 1835 г. в бесарабско-българска колония Ташбунар. Днес е село Кам’янка, Измаилски район, Одеска област на Украйна. Баща му, Васил Михайлов Казанакли е роден през 1809 г. и е дякон в местната църква „Успение Богородично”. Майка му Мария, е родена през 1815 г. Петър Казанакли е кръстен на 16 юни. Кръстница му става София, дъщеря на дядо му – свещеник Михаил Петров Казанакли. Обредът на покръстването извършва също дядо му Михаил Казанакли заедно с родния си брат Николай Казанакли.

Фрагмент от Метрическата книга на колония Ташбунар, къдете е отбелязано рождението на отец Петър Казанакли
(Изразявам благодарност на г-н Алберт Варбанский за предоставяне на този безценен документ )

   Освен Петър в семейството на Васил Михайлов Казанакли се възпитават трима братя – Йоан (1831 г.р.), Николай (?) и Михаил (1833 г.р.). Последният ще стане известен духовник в Болград, просветен деец и борец за българското национално-културно възраждане. Той води кореспонденция и с Георги Раковски. Дядото на Петър Казанакли – Михаил Петров Казанакли (р. 1786), от 1818 г. е бил настоятел в Ташбунарската църква. До преместването му в Ташбунар той е служил в редица кишиневски църкви и даже ръководи строежа на градската (известна като българска) църква „Св. Георги”. Както виждаме, възпитаван в атмосфера, където всички членове на семейството служат в църквата, за Петър Казанакли не стои никакъв въпрос за бъдещото му. През 1838 г. баща на П. Казанакли, отец Васил е преместен на свещеническо място в колония Код Китай (днес е село Остривне, Арцизски район, Одеска област, Украйна). От 1852 г. свещеник Васил служи в колония Долукиой (днес е село Богате, Измаилски район, Одеска област, Украйна). Оттук Петър постъпва да се учи в Кишиневската духовна семинария, която с успех завършва през 1859 г. Ще отбележим една интересна детайл. Заедно с П. Казанакли учат такива известни личности в Южна Бесарабия като Константин Малай (през 1875 г. в Кишиневските епархиални ведомости публикува исторически очерк със свои наблюдения за колония Чок-Майдан, Бендерски уезд), Димитър Киранов (представител на известния свещенически род в колония Чумлекиой), Димитър Праницки (църковен журналист, служил в колония Кирсово, Бендерски уезд).

     След като завършва висшите курсове в Семинарията, Петър Казанакли няколко години (10 септември 1855 – 22 февруари 1858 г.) работи в същото учебно заведение като писар в администрацията. Доверяват му да води делопроизводството (7 април–8 юли 1859 г.) и в икономическото управление на Архиерейската резиденция.

   Бързо се издига в духовната йерархия. На 6 август 1859 г. е ръкоположен в дяконски сан от Кишиневския и Хотинския архиепископ Антоний, и още на следващия ден е хиротонисан и назначен да служи към църквата „Успение Богородично” в градчето Татарбунар Аккермански уезд. Оттам на 14 март 1861 г. отец Петър е преместен в Твърдица. Това става по разпореждане на архиепископ Антоний. Като вече беше отбелязано по-горе, след Твърдица отец Петър Казанакли служи в Болград, а после – в Бендери. Пенсионирал се е през 1904 г., но остава като свещеник отвъд щата на Бендерския събор.

   73-годишния отец Петър Казанакли почива в Кишинев на 22 май 1908 г. В документите се посочва че причината за смърта е била: „старост”. Опелото се извършва в Кишиневската свети Харалампиевска църква от свещеник Фьодор Бивол и псалта Фьодор Карауш. Погребен е на 24 май. Така завършва своя мирски път отец Петър Казанакли, който около 30 години служил в Твърдица, разнасяйки от къща на къща словото на Бога.

   За семейството на отец Петър се знае следното: имал е съпруга Мария Савова (1841 г.р.) и двама сина – Андрей (1860 г.р.) и Васил (роден е в Твърдица на 4 януари 1864 г.). Последният със своята ерудиция получава известност в цялата Бесарабия. Завършва Санкт-Петербургската Духовна Академия със степен кандидат по богословие (1889 г.). Автор е на изследването „Паисий Величковски и неговото значение в историята на православното монашество”. В тази работа Казанакли повдига въпроса за голямата роля на делото на преподобния Паисий не само за Русия, но за православния свят като цяло. През 1890 г. Васил Казанакли е учител по история и катехизис в Духовното училище в градчето Единец, а от 1893 г. – преподава църковнославянски език в Духовното училище в гр. Измаил. Както личи от плочата в Кишиневското гробище, В. Казанакли почива на 2 януари 1921 г.

   Но делото на рода Казанакли, не е прекъснато, то е продължено от Петър Казанакли, син на учителя Васил и внук на свещеника Петър Казанакли. Роден е на 29 юли 1902 г. в гр. Измаил. През 1920 г. завърши Кишиневския лицей „Александру Донич”, а през 1926 г. става лиценциат по математика на Университета в гр. Яш, Румъния. В 30-е г. на миналия век работи в катедрата на Яшката духовната семинария „Вениамин Костаки”, а също преподава физика и математика в Кишиневския лицей за момчета „Михай Еминеску”

(статията е публикувана във в. Твърдишки глас, 2019, бр. 5)

 

Leave a Reply

*

captcha *