ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Д-р Любомира Жакоте, учителка по български език и литература в
ТЛ „Васил Левски”, град Кишинев,
член на НДБ в РМ
От малка съм се питала какво ли са изпитвали моите предци, когато са чули радостния камбанен звън на свободата? Когато са разбрали, че никога вече башибозукът и кърджалиите няма да влязат в дома им през нощта, за да насилват и озлочестяват. За нас, живеещите 143 години по-късно, е трудно да си представим как изобщо е било възможно да си безправен, да се страхуваш да заспиш в собствения си дом.
Софроний Врачански пръв описва положението на българите в началото на ХIХ век – само за един ден два пъти бесен и стрелян. А колко такива дни е имало и колко подобни епизоди в българското робско битие? Било е щастие да се родиш в християнско семейство и да успееш да пораснеш, да създадеш дом и да продължиш рода. И така година след година, почти пет века.
Захари Стоянов е оставил безценен исторически труд „Записки по българските въстания”, който отговаря на моите детски и не само детски въпроси. Епохата ражда своите герои. Описва как от недрата на народа се появяват неговите апостоли, отдали живота си в името на сладката и мечтана дума „свобода”.
Свободата никога не идва сама. Тя не се подарява. Извоюва се с цената на много жертви и това са най-чистите и най-предани чеда на майка България. Българското възраждане се свързва с имената на Ботев и Левски, Волов и Бенковски, капитан Петко Войвода и Стефан Стамболов. Изключителни личности, които са умеели да убедят обикновения човек, че ще дойде време да се мре в името на свободата, че всеки трябва да е готов да се отдели от майка и жена, да остави къща и имане, за да се пожертва в името на бъдещето на своите деца.
Априлското въстание показва на света, че българите не могат и не искат повече да се покоряват на робската си съдба. Дошло е времето да защитят роден дом и чест с оръжие в ръка. Високата порта нервно се мъчи да обясни на модерна Европа, че това е незначителен бунт, едно недоразумение, случило се с българите и не трябва да му се обръща толкова внимание. Журналисти от европейските вестници публикуват снимки от църквата в Батак и Перущица. Разказват за клането в Брацигово. Обществеността изтръпва. Как е възможно във втората половина на просветения ХIХ век да се отнасят по този начин към един народ в Европа? Започват протести в защита на българите. Но политиците не са заинтересувани да се занимават сериозно, извън рамките на политическите декларации, с „източния въпрос”. Според тях, това е вътрешен проблем на султана. Той да го решава.
Само руският император се вслушва в предсмъртните писъци на убитите. Само Русия е готова да дойде на помощ на българите християни. Не бива да идеализираме това нейно решение. Руската империя винаги е имала своята панславистка политика на Балканския полуостров. Но това не омаловажава достигнатия резултат за българите – извоюването на свободата.
След като се разчува, че дядо Иван ще се притече на помощ, започва формирането на българското опълчение. Самара ушива неговото знаме – светиня, за чиято защита умира не един офицер. То е символ на българската бойна слава. С него тръгва в рат за защита на България не едно поколение бойци.
Подвизите на Шипка и Плевен са чутовни. В лютите битки навеки се смесват българска и руска кръв. Именно чрез тези свидни жертви българите доказват, че са готови и заслужават свободата, защото тя „се крепи на върха на копието”.
На Трети март 1878 година в Сан Стефано се подписва предварителен мирен договор между Османската и Руската империя, с който се договарят условията на капитулацията на високата порта. На картата на Европа се появява нова държава – България. С това епохално събитие започва строежът на нова България – държава с повече от 1 300 години история – древна и винаги млада.
Честит празник!