НОВО ИЗДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПИСАТЕЛ ГЕОРГИ СТАМАТОВ
В тези дни в българските медии се представя и се обсъжда новата книга на писателят Георги Стаматов (1869-1942): Разскази и повести. Съст. Н. Чернокожев. София: ИК «Колибри», 2020. 485 с. Авторът е роден в Тираспол през 1869 г. в семейството на българина юрист Порфирий Стаматов, който след Освобождението на България е председател на Върховния касационен съд в София (1880 – 1886), а през 1881 г., за кратко е министър на правосъдието. Младия Георги учи в Южнославянския пансион в Николаев. След Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. се преселва с баща си в България. Завършва военното училище в гр. София. Служи за кратко като офицер в артилерията. Завършва „Право“ в Софийския университет и следва в Женева. Стаматов работи като съдия в Кюстендил, Трън и София. След приключването на съдийската си кариера изцяло се посвещава на литературата. Пише основно разкази. Литературната си дейност започва през 1890-те г., дебютирайки през 1891 г. със стихотворението „Невесел е за мен денят“. Първия си разказ публикува в списание “Мисъл“ през 1893 г. Сътрудничи с различни български списания. Почива писателят през 1942 г. в София.
До сега най-пълното и най-представително издание на Стаматов е двутомното под редакция на Николай Янков: Г.П. Стаматов. Съчинения в два тома. Разкази, очерци (София: Български писател, 1983). Настоящето се основава на подбора, който самият Стаматов е направил в сборниците с разкази, които е издал. Включените произведения представят развитието му като белетрист и маркират формирането на неговия специфичен почерк.
Надяваме се, че новия сборник на Г. Стаматов ще представи интерес за бесарабския български читател, както специално за преподаватели, ученици и студенти. Нашето Научно дружество на българистите в Република Молдова ще се ангажира да съдейства за придобиване на тази книга в българските селища в Молдова и Украйна.
Прес-служба на НДБ в РМ
ГЕОРГИ П. СТАМАТОВ: ЗА КЪТЧЕТАТА НА ДУШАТА
Николай ЧЕРНОКОЖЕВ
… Разказите на Георги Стаматов конструират свят на непрестанно проблематизиране на привидностите, свят, в който се разпадат връзките между хората, а и самите човеци. Свят, в който маските персонализират, а социалните роли са в състояние да погълнат индивидуалностите. А отделяната при разпада енергия е изключително мощна. Деструкцията идва не толкова отвън, колкото отвътре; тя невинаги може да бъде овладяна, камо ли преодоляна. Ето защо ми се струва, че и превърналият се в неговата запазена марка „телеграфен стил“…
…. В текстовите на Стаматов героите обхващат целия човешки ролеви спектър – от обитаващите социалните низини в тяхната анонимност до творците, въплъщаващи най-високите прояви на творческите енергии. И именно този широк спектър дава възможност човекът да бъде разглеждан чрез неговите универсални характеристики.
Човешките драми и трагедии се разиграват най-вече в София, по разпознаваеми и до ден днешен места, но са възможни навсякъде. Завърналият се в България писател мигрант попада в града и остава единствено в него. По този начин творчеството му е освободено от една толкова важна за българската литература страна, наречена „българско село“… Визуалният образ на града като че ли е леко размит, отдалечен от погледа на читателя, за да може той да се концентрира върху разиграващото се на сцената, в рамката на града. А в тази рамка изпъкват някои важни за възприемането на цялата картина детайли. В този смисъл художественият свят на Георги П. Стаматов е изцяло европейски, градски, модерен – като културен фон и памет, като ценностна уплътненост и изпълненост, като терзания на тялото и душата.
Извадки от предговора към сборника.