28
авг.
2018

НАРОДНИЯТ ПРАЗНИК В ЖЕРАВНА

   Много  обичам  да пътувам из България. Много от хората не знаят, че основната ми насоченост в моята научна дейност е към Българското възраждане. Когато подготвях както първата, така и втората докторски дисертации, бях си поставил задача да посетя основните центрове на българското национално-освободително движение. Например, при подготовка на книгата за Васил Левски минах по местата на неговите обиколки по българските земи. По семейни обстоятелства, вече няколко десетилетия редовно гостувам във възрожденския град Котел.

   Сега със съпругата ми Мария имаме възможност да разширим своите посещения  на забележителни места в България. С мои роднини от Измаил в началото на лятото се издигнахме на седемте рилски  езера. Преди години съм посещавал Копривщица, но сега изпитахме едно ново преживяване от видяното тук.  Заедно с бивша колежка от Института за националните малцинства към Академията на науките на Молдова, доц. Татяна Зайковска запознахме се със забележителностите на Самоков. Преди няколко седмици бяхме на гости при известния български историк на Възраждането, проф. Николай Жечев  на вилата му в село Долни  Раковец. Великолепно село с разнообразна зеленина, запазена стара селска архитектура.

   Като пътувах за Котел, все мечтаех да се спра в село Жеравна, известно със своята народна култура. И ето това се осъществи. С голяма радост посетихме поредния ХI-ти  фестивал на форклорната носия – Жеравна 2018, който се състоя на 17-19 август. Ще напомня, че фестивалът е създаден през 2008 година по идея на Христо Ив. Димитров – продуцент, хореограф и режисьор на Национален фолклорен ансамбъл „Българе”.

   Фестивалът е в местност в гората на входа на селото Жеравна, на пешеходно разстояние от самото село. Преди да тръгнем за него, ние знаехме за две задължителни изисквания: плащане за входа и задължително да бъдеш облечен във форклорна носия и не само в българска. Обаче се оказа, че има и доста други задължителни изисквания. За тях разбрахме от повече от две-страничния текст на „Правилника на фестивала на фолклорната носия – Жеравна 2018“. За първи път срещам подобна инструкция. Тя е много поучителна, има какво да възприемат организатори на събори и други национални срещи. Посочени са много неща, които са забранени за внасяне. Това са изделия от пласмаси, съвременни чанти, куфари, техника и т.н. От жените се очакваше „облеклата да са в духа и морала на българската народна традиция“. Много ми допадна изискването за провеждане на разговори по мобилни телефони извън определеното за целта място. Обаче някои от мерките ми се струват крайни. Има и такива, които разбирам, но представляват големи неудобства. Особено е претеснителна категорическата забрана да се правят снимки. Трудно е да си представиш: толкова много интересни и неповторими моменти се изпуска да имаме във фонотеката, които да споделим после с роднини и познати. Обикновено съм законопослушен, но този път си позволих да отстъпя – направих няколко снимки. Интересно е, че получих забележка за това не от организаторите, а от посетители… Ако ме  пита някой, бих включил в правилата точка, която забранява пушенето на фестивала, особено жените. Не знам, за кого как, но за мен трудно беше да възприема жена в национална носия и с цигара…

  Още от влизането на територията на фестивала попаднахме в атмостфера на емоционално преживяване от вниманието на милите организатори и музиката на гайдарски оркестър. Веднага се вляхме в море на хора с носии. Учудваш се от разнообразието, фантазията на облеклото. Българската народна носия е надживяла векове: траки, славяни и българи,  носели панталони, ризи, пояси, колани, ботуши, цървули, калпаци. Зимата българите носели потури за студа. Жените-българки носели бели дълги ризи, сукмани, колани, цървули, забрадки, елечета.

  Специалистите подчертават, че в Жеравна са представени практически всички етнографски и фолклорни региони. Много важно, което разбрах от разговорите с  участниците, че доста от тях са се облекли с автентични  носии, които са наследили от няколко поколения. Важно е, че можешe навсякъде да се купят различни видове носии,  както и да се вземат в аренда. По линията на ограждението на територията на фестивала, както и далеч от входа, бяха наредени търговски мрежи от национално-културни предмети. С това бяха запълнени и целите двете дълги улици на селото. Търговци имаше  от цялата страна. И повечето  представяха изделия от ръчно изпълнение. Направи впечетление, че хората доста купуваха. Жена ми си купи една памучна пола, украшения, а пък аз – бродирана риза. Двамата си осигурихме торбички от тъкан материал. Спомних си, че в селото имаше традиция да дарят на момчета  подобни за училището. Именно с такава тръгнах в първи клас. Дълго се съхраняваше, но после  се изгуби. Затова съм много доволен от придобивката.

 Програмата на фестивала беше доста разнообразна и включваше многобройни мероприятия. Изхождайки от неговата тема, нейния център трябва да считаме участието с национално облекло и провеждане на конкурс за автентична и стилизирана женска, мъжка и детска носия. Ако второто се провежда на различни събори, градски и селски празници, в музеи и в телепрограми, а пък първото в България, ако не се лъжа, се провежда само тук  и то с участие на повече от 25 хиляди участници  с национална носия.

   Обаче програмата включва многобройни народни прояви. Това са преди всичко фолклорни изпълнения, и то с известни състави и артисти: ансамбли „Тракия“  (Пловдив), „Олелия” (Блогоевград), група „Български трендафил от Север“ (Норвегия),  певци Николай Славеев, Славка Калчева, Албена Вескова, танцови състави  „Чудесия“ (Пазарджик). Фестивалът беше съпроводен и с известни оркестрови състави: „100 каба-гайди“, тракийски оркестър „Гергьовден“,  Етрополска духова музика. Проведе се  надиграване на любители танцьори с осигурен награден фонд. У младежта особено предизвика  интерес провеждането  на заучване на български хора. Много голямо внимание на участниците беше обърнато към провеждане на традиционна българска сватба с истински младоженци: британски актьор Бен Кросс и българката Деяна Бонева. Това събитие е изключително признание на българските традиции и фолклор. Както при народните събори и празници  в миналото и сега при бесарабските българи, така тук в Жеравна в програма беше включена народна борба. Също традиционно имаше демонстрация на народни занаяти, старовремска кухня, бистра ракия и отлично вино, майсторлъшки мезета и сочни чевермета.

  През нощта на втория ден на празника стана масово изпълнение на народни хора и песни около големия огън с оркестър „Канарите“. Огромният позитивен заряд на фестивала не секна дори по време на лек инцидент с тока на сцената, който угасна за няколко минути. В тъмнината хиляди българи се изправиха на крака и като един запяха химна на България.

    По традиция на празника бе връчено годишното отличие „Апостол на българщината“. Негови носители тази година са проф. Божидар Димитров, който вече не е сред живите, както и писателят Антон Дончев, автор на култовия роман „Време разделно“. Отличие отиде и при Симеон Пешов заради огромната му подкрепа към редица мероприятия, свързани с опазване на българската история.

   Като виждах този мащабен празник  много съжалих, че нямаше участие на ансамбли и отделни представители на бесарабските българи. Известно е, че наши самойдеци в последните години активно се представят на различни събори, празници, конкурси. Вече е време да стигнат и до Жеравна. Едните и другите ще имат полза. Има какво от там да се научи, както и има какво да се представи. Интересно е да бъде представено голямото  разнообразие на български носии от бесарабските български села. Още повече, че голяма част от основателите на българо-гагаузското село Кирсово произхождат от Жеравна.

   Селото има голяма и интересна история, представяна в различни изследвания, с които имах възможност на времето да се запозная.  Развитието на този самобитен културен и икономически възход на селото е запечатано в местните музеи, които посетихме: Къщата на Сава Филаретов; Родната къща на Йордан Йовков; Църквата „Св. Николай“; Старото класно училище – сега е картинна галерия; Къщата на Руси Чорбаджи. В домът на Й. Йовков, например, има изключително ценна карта на селото, на която са отбелязани всички обекти – къщи, кафене, конак, които са описани в разказите му, най-вече в цикъла „Старопланински легенди”. От четирите страни на картата пък са поставени снимки на самите обекти.

   Жеравна е известна и със своите многобройни чешми, от някои на които изпихме студена планинска вода. Сега в селото има 330 къщи и малко над 500 жители. Селото е световен архитектурен паметник. До ден днешен са запазени близо 200 къщи със статут на паметници на културата, всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години. Преживяването е уникално непосредствено да ги видиш. При това не може да не се радваш и възхищаваш на това, как местните жители, държавни и обществени институции се грижат за тяхното запазване. Но за дълго ли ще стигнат тези сили?

     Особено бяха внимателни и благодарни за покупките местните жителите, които не криеха, че с този празник свързват своето финансово благополучие. Цялогодишно излизат със своето производство, но само сего има много посетители. Интересно беше да влизаме с тях в разговор. Споделяха за своята самотност, занимания с национални занаяти, притеснения за бъдещето на селото. Една надежда – селото да си остава национален музей, държавата да се грижи за национално-куртурните обекти.

   Благодарности на организаторите на фестивала – Фондация „Българе” и нейният председател Христо Димитров, марката „Бона Фиде”, кметство Жеравна и община Котел, които предоставиха прекрасна възможност за отмора на хиляди българи и стотици чужденци, макар и само за три дни, чрез скок век и половина назад във времето.

                                                                       Николай  ТАНЕВ

Leave a Reply

*

captcha *