На 21 декември 2017 г. в гр. Силистра (България) почина известният бесарабски български поет Михаил Бъчваров-Бондар.
Поетът е роден на 21 ноември 1946 г. в с. Чийший (Городне), Болградски район, Одеска област, Украйна. Прадядо му Димитър Бондар е един от бесарабски български опълченци по време на Руско-турската война 1877-1878 г. Училище е завършил в родното си село. Работил е дълги години като миньор в Донецка област, гр. Кировск. После завършва Висша профсъюзна школа в Москва (1979). Михаил Бондар години наред е живял и творил в молдовската столица Кишинев, а после до края на живота в различни градове на България. Поетът беше свързан с нашето дружество на българистите в Република Молдова. В брой 1 /2001 г./ на списанието ни “Български хоризонти” М. Бъчваров-Бондар с признание пише за величието на един тих подвиг на учителя и апостола на бесарабските български поети Андрей Германов.
Първите му опити да пише на майчин български език датират от 60-те година на 20 век. Вестниците „Дружба“ – Болград (Украйна), „Дружба“ – Москва и списание „Пламък“ – София за първи път публикуват негови стихотворения. Някои от по-известните му стихосбирки са „На белия свят“, излязла през 1986 г. в Кишинев, „Камък на синора“, издадена през 1996 г. в Габрово, „Архангеловден“ (1997), „Скитник сред ветровете“, издадена в Силистра през 2003 г. и детската стихосбирка „Поле широко“, издадена също в Силистра през 2005 г. и др.
В своето литературно експозе проф., д-р Елена Налбантова от Велико Търново пише за творчеството на бесарабския поет: “…Поезията на Михаил Бъчваров-Бондар поразява със своята ежедневност, с обикновените непатетични и нетържествени неща, за които разказва. Това са стихове, родени от живота на човека, от неговото непосредствено преживяване. Тук няма опити за философски проникновения или за универсални обобщения, а в приглушеното говорене за простите и бързо отминаващи неща. Тази поезия, така да се каже, е хоризонтална – в нея и погледът, и мисълта са обърнати навън, към гледането на света, непосредствено заобикалящ човека. Тя фиксира ежедневни, негероични случвания и именно чрез разказа за тези обикновени неща вълнува читателя си. В простичките случки, в обикновените образи на ежедневието всеки, роден в Буджашката степ, открива себе си, своите спомени и своите копнежи.
Прави впечатление и това, че обикновено Бъчваров-Бондар пише, както говори, че стиховете му са изречени с онези диалектни обрати на речта, които явно са характерни за родния му говор. Тоест това е поезия, наистина родена от сърцето, слово, възникващо спонтанно в потока на ежедневието и ословесяващо това ежедневие, фиксиращи неговите лични перипетии или радости…”