НАВЪРШВАТ СЕ 140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

Д-р Любомира ЖАКОТЕ, учителка по български език и литература,

 Теоретичен лицей „Васил Левски”, гр. Кишинев; член на НДБ в РМ

Роден в Жеравна, в сърцето на Стара планина. Закърмен с песните за стари времена и с легендите за вехти войводи. Разкрил пред читателя човешката душа в нейната цялост и многогранност. В неговите разкази откриваме библейските, вечни ценности – любов и омраза, престъпление и възмездие, красотата, която ще спаси света.

Какво е женската красотата според Йовков? Тя е многолика. Това е Нонка с младите и пълни с живот очи. Те търсят и очакват спасение. Пауна, която не се страхува да се изправи пред страшния разбойник и да го погледне спокойно с черни еленови очи. Те проникват дълбоко в душата на Индже и тя се разтопява. Започва живителното преобразяване, превръщащо го постепенно в народен закрилник. Рада – стройна като топола, смела и натруфена с три реда пендари, покорява Шибил. Хайдутинът, който вече не различава добро и зло, закопнява за семейно гнездо. Намира смъртта си омагьосан от мечтата за дом, съпруга и деца. Грешната Албена подлудява млад и стар. Мечтае за нов, по-щастлив живот с любимия. Мъжете са в плен на нейната хубост. Готови са на всичко само да ги погледне с кадифените очи с дълги клепки босилкови. „Какво е селото без Албена?” Без нея остават обикновените отрудени жени, потънали в грижи за дома и децата, съсухрени и остарели без време. Изчезва мечтата.

Какво е възмездието според Йовков? Това е напетият хайдутин, силен и безстрашен в боя. Но външната хубост не е съчетана с вътрешна светлина в Индже и Шибил. Душата е тъмна, заблудена в дима на изгорените села и в писъците на зачернените жени. За единия е смърт от ръката на родния син, осакатен от бащата, защото „хайдутин къща не храни”. За другия е логично изкупление в момента, в който решава, че кървавите дарове, изтръгнати от ръцете на убитите, могат да му донесат семейно щастие.

Какво е щастието според Йовков? Това е Сали Яшар. Старият майстор на пеещи каруци, открил ценността на живота. Привечер, след работа, да седне на пейката пред къщата. Да му поднесат чашка ароматно кафе и със сладка умора в жилите да съзерцава отминаващия ден. Да чува песента на колелета и да се радва, че има кой да посрещне пътника. Щастлив е този, който може да направи себап. Да остави след себе си следа в паметта на другите. Благодеянието е многолико. Някой строи мост, друг чешма, а Сали Яшар прави каруци, разнасящи радостната вест на очакването и на посрещането. Той радва човешката душа. Чувайки песента на колелетата цялата челяд се строява пред портата и чака да посрещне баща, съпруг, брат.

Какво е надеждата според Йовков? Това е всичко, останало на Нонка. Да види бялата лястовичка и да оздравее, за да изпита най-обикновените, човешки радости – да порасне, да се омъжи, да роди деца, да зарадва стари баща и майка. Отнеме ли се надеждата, настъпва смъртта. Човек се надява до сетния си дъх. Вярата му дава сили да върви по своя житейски път и да става всеки път, когато падне наранен. Тогава и лъжата си намира мястото. Да излъжеш, за да дадеш сили на другия да продължи да следва съдбата си, е благородно. За това също се иска сила.

Това е само малка част от проблемите, поставени от Йордан Йовков в неговото творчество. Препрочитайки неговите разкази отново и отново, ще преоткриваме света и себе си. Всеки път ще даваме различни отговори на вечните въпроси, зададени от библейския мъдрец.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *