На 19 април 2019 г., петък, от 18:30 часа в зала № 19 на Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН се проведе поредната сбирка на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец”. На срещата дългогодишният и активен деец на дружеството, член на неговия Управителния съвет – проф. д.и.н. Николай Червенков (председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова), изнесе лекция, посветена на музикално-фолклорните традиции на с. Чийший в Бесарабия и тяхното представяне в обществения живот на Молдова и Украйна през втората половина на ХХ в.
д.и.н. Николай Червенков
Срещата бе организирана съвместно с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в рамките на семинара: “Научно-изследователска работилница “Мобилност. Миграции. Култура”, който не веднъж е предоставял възможност на учени от нашите български общности в чужбина за изява и популяризиране на техните изследвания.
Както мнозина знаят, проф. Червенков е родом от с. Чийший, ето защо наред с документалните свидителства за музикалните традиции, той обогати своя разказ и с живи спомени от детството си, със записи на своята майка, с много фотографии от личния си архив.
В началото Н. Червенков изтъкна, че макар и да има научни изследвания за селото, то все още се обръща по-малко внимание на културата и на духовния живот на чийшийци. В същото време, подчерта лекторът, Чийший е едно от най-интересните и богати на традиции, на обреди и обичаи български села в Бесарабия. Затова от голямо значение са материалите, съхранявани в местния музей, както и публикуваните данни от директора на музея – г-жа Анна Константинова. Така например може да се отбележи нейната издирвателска работа по повод създаването на текста и мелодията на известната в наше време чийшийска песен „Богдан Калинка думаше” – любима на поколения чийшийци, но и на всички българи в Бесарабия, а вече и в България.
„Селото винаги е живяло заедно с музиката” – изтъкна проф. Червенков, а битът и трудът на чийшийци са съпровождани от нея през целия двестагодишен период от основаването му до днес, независимо от социалния строй и от това в коя държава и в какъв политически режим е влизало то. След тези думи на екрана в залата бяха показани кадри от докуменалния филм за селото, правен по съветско време, на които пред погледа на публиката оживяха интересни песни и обреди. Една от тези традиции е великденския песенно-танцов ритуал „Прът”, който моми и млади булки изпълняват на третия ден на Великден, и който и до днес огласява улиците на селото. Във филма са показани и такива традиционни практики като провеждането на седенките с характерните за тях взимоотношения между младежите, които се срещали и са се запознавали там, както и ходенето за вода на чешми и герани край селото; хорото, виещо се на няколко ката; изработката на музикални инструменти и пр. Не случаен факта, че над 60 песни от известния сборник на акад. Николай Кауфман („Народни песни на българите от Украинска и Молдовска ССР”) са събрани именно от това село.
Тази атмосфера е съпровождала проф. Червенков и в собственото му семейство, разказа той. Родът от страна на неговата майка бил известен със своите певци и танцори. Брътът на дядо му – Тодор е пеел в операта на Букурещ, а майка му – баба Зина е била известна като певица “на търпеза”, т.е. на бавните протяжни песни, съпровождащи задължително всички гуляи и сватби.
След тези разкази от екрана прозвуча интересна песен в изпълнение на баба Зина, посветена на Първата световна война и съчинена в селото специално за случая. “Аз също от малък до 11 клас свирих на различни ивструменти в духовия оркестър”, сподели лектора.
Кольо Червенков
Още в начало на 50-те години на ХХ в. към т.нар. Клуб, т.е. Дома на културата, в селото се създава български хор от 50 жени. През 1968 г. хорът в Чийший получава звание “Народен ансамбъл”, а на Всесаюзната изложба в Москва е награден със златен медал. Дълги години негов ръководител е А. Шапошников – украинец, който обаче се грижел добре и за българското.
Големи грижи за българското изкуство полага и председателля на колхаза по това време – Иван Каиш, който обича невероятно българските песни и много емоционално ги възприема. В посочения период се изявяват цяла плияда изтъкнати творци, а сред тях са: певицата Олга Буюкли, акордионистът Васил Стойнов, цигуларят Иван Каиш, танцорът Михаил Иванов, певецът Иван Греков и др.
Специално внимание в лекцията Н. Червенков обърна на музикалната династия на Тодор Стоянов, който бил известен народен музикант. Още в румънско време (1918-1944 г.) той свири на различни инструменти. Помни се, че хората в селото отлагали сватбите си по 2-3 години, за да може именно той да свири на тържеството им! За тази своя загриженост за българското народно творчество обаче той е арестуван и изкарва 7 години в ГУЛАБ. Неговият син Петър като ученик също е арестуван и три години е отведен “на стройка”, т.е. да работи по строежите на канала Волга-Дон. След това обаче става известен учен, който изследва молдавската и българската народна музика. В резултат, проф. Петър Стоянов написва монографията си „Българска народна песен“. Особено голям принос в поддържането на българските музикални традиции в Чийший, но и по цялата бесарабска област има неговия брат Степан Стоянов, който е бил директор на музикалното училище в Кишинев, създател е и първи ръководител на българския му филиал в гр. Твърдица, днешна Молдова, а също и на професианалния български ансамбъл „Родолюбие“ в гр. Тараклия. Ст. Стоянов е автор на музикални произведения, като “Чийшийска ръченица”. Той усърдно работи за осъществяване на връзки с редица колеги и музиканти от България, както и за привличането им за каузата на бесарабските българи.
Степан Стоянов
Петър Стоянов
Книгата на П. Стоянов
Както подчерта проф. Червенков, изключителен е приносът на чийшийци като преподаватели в различни музикални учебни заведения. Тук трябва да се открои непременно дейността на Степан Червенков, който е бил директор на Средното музикалното училище за фоклорни изкуства „Филип Кутев“ в гр. Котел; на Генадий Стойнов, Арсений Минковский, Николай Неделчев, Анна Войтович и много други. За българско песенно изкуство в Молдова издава две книги Вераника Велексар.
Днес в селото има няколко състава под общото название „Извор”. През август 2018 г. ансамбълът печели голямата награда на форума „Българско наследство” в гр. Балчик. Популярни музикални изпълнители от Чийший са Иван Минковский, Елена Бурукова, Петър Минковски, талантливия хореограф Георги Радов, който създава танцови групи не само в Чийший, но и в с. Кубей, и в гр. Одеса.
Иван Минковски
От особено значение е факта, че голям поддръжник на фолклорната традиция днес е местното училището, където има няколко творчески групи. Добре се представят чийшийци като изпълнители и в България, сред които са Надежда Неделчева от Националния ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”; Лилия Семкова – млада, но вече прочута певица, Наталия Панайотова и др.
Лилия Семкова
Участниците в срещата в зала 19 на Националния етнографски музей имаха възможност да се насладат на записи с техни изпълнения. Подчертано беше, че с. Чийший все повече се превръща в център на българското народно изкуство за българите в Украйна. На 4 май именно в това селище ще се проведе международен фестивал „Бессарабия folk“.
Професор Червенков заключи, че селото има богата музикална история – но сега е важно това богатство да бъде съхранено от младите хора. А такива на срещата също присъстваха. И то от самото Чийший!
Денис Колев – студент първокурсник в Националната музикална академия в София, който свири на акордеон и е родом от селото, демонстрира виртуозността на чийшийските музиканти. Като завършек на събитието той изпълни няколко народни мелодии от родното си село («Пу три» или «Бабо льо, Гердано», «На две стърни”, “Сур-сур”; “Чурешничка”, “Чурбаджийската”, “Пияну уро” и др.) и една от шопския край в България.
Д-р Галин ГЕОРГИЕВ,
съпредседател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “РОДОЛЮБЕЦ”, научен сътрудник на ИЕФЕМ-БАН
