КНИГА ЗА ЦЪРКОВНИЯ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ БЕШЕ ПРЕДСТАВЕНА В БЪЛГАРСКА ТВЪРДИЦА
В българската Твърдица, се състоя представянето на книгата „Църковният живот на българите в Бесарабия (1812–1918)” от доктор хабилитат на историческите науки Иван Думиника. Събитието събра представители на местната администрация, културни дейци, и местни жители, интересуващи се от своята история и духовно наследство.
Официалното откриване на мероприятието направи кметът на град Твърдица, г-жа Мария Гвоздейкова-Златева. В приветственото си слово тя подчерта значението на духовността в съхраняването на българската идентичност в Бесарабия, както и важността на такива изследвания за предаването на историческата памет на младото поколение.
Авторът на книгата, д-р Иван Думиника, направи обстоен преглед на основните етапи от развитието на църковния живот сред българските колонисти след 1812 г., акцентирайки върху изграждането на първите храмове, дейността на свещенослужителите и борбата за използване на българския език в църковната практика. Особено внимание бе отделено на взаимодействието между духовенството и местните училища, както и на ролята на църквата като център на културния и обществения живот.
В рамките на събитието слово произнесе и г-жа Мария Смирнова, директор на Теоретичния лицей от молдовска Твърдица. Тя изтъкна приноса на свещениците не само в духовното, но и в образователното възраждане на българските общности в Бесарабия. Според нея, днес повече от всякога е важно младите хора да познават историята на своите предци и да черпят вдъхновение от примера на онези, които са съчетавали духовна мисия с просветна дейност.
В края на презентацията д-р Думиника отговори на въпросите на присъстващите, свързани с източниците на изследването, архивните документи и плановете за бъдещи публикации. Присъстващите имаха възможност да получат автограф и да закупят екземпляр от книгата, която бе високо оценена като принос към българската и молдовска историография.
Събитието завърши с неформални разговори, в които участниците споделиха спомени за своите предци и подчертаха нуждата от подобни инициативи за укрепване на културната памет на българската диаспора.
