29
окт.
2018

ИМЕНЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ!

ИМЕНЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ!

                                     Доц., д-р Иван ЗАБУНОВ

     Рядко кой народ има собствен именен празник. Денят на бесарабските българи има както своя история, така и свои известни, а по-много неизвестни герои.

   През 1938 г. тържествено се отбелязва 100-годишнината от осветяването на Храм-паметник «Свето Преображение Господне» в град Болград. Именно тогава се ражда инициативата 29(16) октомври да стане празник Ден на бесарабските българи. Тази инициатива се определя от участието и голямата роля на бесарабските българи в национално-освободителните борби, църковно и културно възраждане на българския народ, в Освобождението на България и изграждане на но българска държава. Малко история за Събора и няколко думи за едно българско семейство в Бесарабия. Съборът «Свето Преображение Господне» се изгражда пет години. За наблюдение върху изграждането на Събора е била образувана специална комиссия, в състава на която е бил въведен и 17-годишният Димитър Кирилов Минков, син на преселник от Калофер известен кишиневски търговец Калчо (Кирил) Димитров Минков. Калчо Минков жертва огромна сума за изграждането на събора, а също и специално за купване в Москва на най-голямата му камбана «Благовест». Неговият син Димитър Минков в 1846 г. става съдия, а след три години за пръв път е избран за кмет на столицата на Бесарабската губерния на Руската империя град Кишинев. От 1858 г. до 1866 г. Димитър Минков още два пътя бил избиран за кмет на Кишинев.Интересно е, че от 1854 г. до 1858 г. кмет на Кишинев е бил Ангел Петров Николау, женен на дъщерята на Калчо Минков и сестрата на Димитър Минков. Така че старият дядо Калчо с основание се гордеел, че кметове на Кишинев стават и синът му, и зетят му.

   На 17 октомври 1850 г. в семейството на Николау-Минкови се ражда Анастасия Ангелова, която следва медицина в Цюрих, а после по фамилия на първият си мъж Анастасия Берладска завършва Медицински факултет в Париж. Само на една седмица след защитата на своята дипломна работа Анастасия пристига в Кишинев завинаги да се прости на Кишиневските гробища с любимият си съпруг. В началото на 1879 г. Анастасия пристига в България и се омъжва за Головин, руският чиновник в канцеларията на княз Александър Батенберг, с когото Анастасия Головина има многогодишна дружеска преписка. Останалото от биографията на бесарабска българка д-р Анастасия Головина, първа българка с висшо европейско медицинско образование, основател на българската психиатрия и нейният огромен принос в развитието на българската медицина е известно на всеки образован българин. Такива са не случайни случайности в съдбата на едно семейство бесарабски българи…Защото бесарабските българи си имат герои с приносът си за България: министри, генерали, учении и други. Но имало и има такива, които целият си живот работили на нивата на българщината в самата Бесарабия, за да не изсъхват корените й и, полята с обилна влага от родолюбие, да дава живот на нови поколения достойни и благодарни потомци.

   Самото осветяване на Храм-паметник «Свето Преображение Господне» в град Болград на 29 октомври 1838 г. е известно. На 28 ноември 1938 г. в София излиза брой първи и единствен на вестник «Българска Бесарабия». В него Димитър Тодоров, секретар на сдружение «Отец Паисий» пише за бесарабските българи, «за тези, които запазиха духа си» своето обръщение към читателите и към българската държава, което завършва с думи: «Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди граждани, данъкоплатци, войници. Но те са и навеки остават неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена – кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава. Нека никога не преставами да мислим и да се грижим за нашите братя – българите в Бесарабия, а един ден в годината – 29 октомври, годишнината на освещаването на въздигнатия от тях в Болград български Храм-паметник «Свето Преображение Господне», да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух». По време на социалистическото правление Празникът Ден на бесарабските българи не се отбелязва. Големият приятел на бесарабските българи Андрей Германов остави пълни с надежда стихове, имащи отношение към трагичната съдба на българите извън България. Не случайно неговото стихотворение за пълна с трагизъм съдба на българските преселници в други държави е сравнима с «болка свята» е обичано от всички бесарабски българи. Неговата мечта да се намери един поет да възпее тази болка свята е изпълнена от самият него: Дано ви подадът ръка! Дано ви срещнат нейде хора,дано край някоя река под необята на простора упорството да победи ! И някога от нищетата, от тая ваша болка свята един поет да се роди – да се оплаче! И с тревога
да освети една искра далечния напуснат огън,който в сърцата ви горя.

   Инициативата за възраждането на Празникът Ден на бесарабските българи принадлежи на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийски българи «Родолюбец», съучредител и председател на което беше отначало Петър Германов, а после и голям приятел и закрилник на бесарабските българи поетът Александър Миланов. Александър Миланов , не случайно , пръв обърна внимание на един надгробен паметник на гробищата в Болград с издълбана надпис: « От скала камък». Само три думи. Покойникът осъзнавал себе си като камък, откъртен от скала. Осъзнават го това и всичките бесарабските българи. Откъртеният от скалата камък никога не може да стане различен от скалата. Каквото и да полепне по него, порови и земетръсеци – нищо не може да промени породата му. Камъни, откъртени от скалата на българския народ, от Отечество България, бесарабските българи с камена твърдост винаги отстоявали народностното си съзнание и българската си идентичност.

Честит имен Ден на бесарабските българи! Честит Празник на българския дух!

Leave a Reply

*

captcha *