ЗАСЛУЖЕН ТРУД ЗА ГОЛЯМ ВЪЗРОДИТЕЛ, ПЕВЕЦ ИЛИЯ ЛУКОВ
В навечерието на Дена на бесарабските българи излезе от печат сборник : Илия Луков – България е моята песен.50 години живот, 30 години творческа дейност. Сборник с материали, документи и снимки. Подбор и съставителство Владимир Калоянов и Галин Георгиев. София, 2024, 249 стр.
Представями един материал от сборника.
ИЛИЯ ЛУКОВ: МИСИЯ ДА ЖИВЕЕ С БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПЕСЕН КАТО ИЗПЪЛНИТЕЛ И РОДОЛЮБЕЦ
Проф. д.и.н. Николай ЧЕРВЕНКОВ, почетен председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова
Илия Луков за мен е един от най-разпознаваемите народни певци в България и извън нея. Целият му живот е свързан с фолклора и песента. Има множество концерти зад гърба си, десетки гастроли в страната и чужбина с различни състави и формации, взима участия във фестивали и има множество отличия в конкурси за народна музика, участва и подкрепя българската идея в чужбина. Наред с това той изгради и собствена много разнообразна телевизионна продукция, качествено заснета и атрактивно поднесена. Съчетава умело излъчването на професионални изпълнители с това на самодейци, заснети на многобройните фестивали в България и чужбина.
Много се радвам, че имам възможност да взема участие в това специално издание, посветено на известния изпълнител на български фолклор Илия Луков. Имам късмета да познавам тази високо родолюбива личност още от първите му посещения в нашите бесарабски и таврически краища. Тъкмо тогава от края на 2004 г. започна дейността на Българската община в Република Молдова. Заедно с нейния председател Симеон Желяпов участвахме в организация на пътуването на Луков с неговия колектив от границата към Кишинев. Възникнаха доста проблеми, които се налагаше да се решават. Тогава още съществуваха различни притеснения, беше невиждано такова преминаване от чужбина, съпроводено с доста коли и хора. Луков беше стреснат от това, виждаше се вътрешното му напрежение, но се държеше и вярваше, че всичко ще се нормализира, както така и стана.
Още при тази работна среща почувствах в този човек голям енергия, дълбоко желание да служи на сънародниците си. Той тогава с голяма убедителност утвърждаваше и разкриваше своя план, за да въздейства със своето изкуство на бесарабските и таврийски българи – да събужда и разпалва у тях националното им чувство. Илия Луков е един от хората в България, които прекрасно разбираха, че трябва всестранно да се подкрепят и да се развиват съхранените, но дълбоко скътани в душите прояви на национална памет и гордост при тези, тогава все още непознати сънародници от диаспората. Имал съм възможност да бъда свидетел как се осъществиха първите по-тесни контакти на „чистите“ българи (т.е. на тези от Прародината) с българите от Молдова и Украйна. Обаче такава откритост, готовност за действие, всеотдайност и загриженост в началото бяха все още рядкост.
След тази среща се постави началото на редица нови инициативи. Разбира се, докато бях в Кишинев и Тараклий, а после и в София, се стараех да не изпускам неговите концерти. Мисля, че от първите ми контакти можах обективно и високо да оценя истинското изкуство на певеца. Все пак от малък съм закърмен с народните песни на майка ми, с дълбоките музикални традиции на моето село Чийший в Бесарабия, широко известно със запазеното в него българско народно творчество. В репертоара си Илия Луков включи и произведения от бесарабските автори – песента „Зов за България“ по стихове на Петър Бурлак-Вълканов и двувековната песен-благословия „Стани, куме, стани, идат сватове“, която му беше изпята от моите земляци бесарабските българи.
Свидетел съм как със своето творчество, с емоционалните си изказвания и послания И. Луков въодушевява хората, насочва ги и ги зарежда със своята любов към народното. Обаче като участник в българското национално движение в Молдова и Украйна, мен ме привлече най-вече философията на певеца относно запазването на българската идентичност сред сънародниците ни в чужбина. Освен това, не може да не ме радва и фактът, че певецът проявява задълбочен интерес към историческото минало на народа ни, който по всякакъв начин се стреми да поддържа и при българите в чужбина.
Изключително важно е, че той участва активно, пряко и опосредствано, във формирането на политиката на България спрямо българите в Молдова и Украйна, като голям техен познавач, радетел и не на последно място като таврийски зет – неговата съпруга е българка от Приазовието. Певецът осъществява и голяма практическа работа, участвайки в различни обществени сдружения, преди всичко в културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ – гр. София. Още от началото на създаването на Тараклийския държавен университет в Молдова певецът искрено се радваше на неговите постижения и развой. Особено много И. Луков приветства факта, че в рамките на висшето учебно заведение отначало имаше музикално направление, което отделяше специално внимание на изучването и разпространението на народна музика. Нееднократно е изказвал адмирациите си пред мен, като първи ректор на университета, а също така и на срещи със следващия такъв – доцент Мария Паслар. Незабравимо остава посещението му в Тараклия с великолепната певица Любка Рондова. Той винаги се възхищава от успехите на колектива на Твърдишкия филиал на Музикално-хореографския лицей „Стефан Няга“ – гр. Кишинев. Идвайки в Молдова, Луков с удоволствие посещава тези музикални институции, като участва в различни концерти, интересува се от техните проблеми. На различни равнища в България той е сред онези, които активно поставят въпроса за необходимостта метрополията да подкрепя посочените учебни заведения, а също така и талантливите млади бесарабски и таврийски българи да следват музикално образование там. Важно е още, че Илия Луково лично съдейства на много младежи да следват в български музикални институции. Не без негова подкрепа редица бесарабци се включват в музикалния живот в страната. Изобщо той активно представя в България както цели ансамбли, така и отделни изпълнители.
Неговата професионална и обществена дейност се проявява не само в общуването му с известни музикални кръгове и отделни дейци, но и в по-широки контакти, като започнем от обикновените селски жители до ръководителите на населените пунктове в регионите с компактно българско население. Без да съм социолог, мога да твърдя, че няма българско село, в което да не знаят за певеца от България Илия Луков. Практически няма български обществени организации в Украйна и Молдова, с които той за последните тридесет години да не е осъществил съвместни дейности, насочени към запазването на българската духовност. Например, доста е известно широкото и задълбочено сътрудничество на певеца с ръководителя на днешния гр. Твърдица Петър Парликов, голям борец за българщината в Молдова. Не случайно, за съхраняване на културата и традициите на българската общност, за формирането на културните ценности на подрастващото поколение и по-нататъшния просперитет на българския фолклор и любовта към родното сред бесарабските българи И. Луков получава най-дълбока признателност от българската общественост в Молдова и Украйна.
Надяваме се във връзка с неговия 50-годишен рожден ден и 30-годишнината от творческата му дейност певецът да бъде заслужено отбелязан с много награди и почести. Най-искрено и сърдечно подравям Илия Луков с тези юбилеи, пожелавам му крепко здраве, неизчерпаемо творчество и нови победи! Нека всичко, което прави, да му носи радост, както творчеството му носи радост на всички нас !
ЧЕСТИТО!
