21
окт.
2019

ЗАСЛУЖЕНА ПАМЕТ ЗА ПРОФЕСОР ИВАН СТОЯНОВ

ЗАСЛУЖЕНА ПАМЕТ ЗА ПРОФЕСОР ИВАН СТОЯНОВ

д.и.н. Николай ЧЕРВЕНКОВ

   През настоящата 2019 г. изтъкнатият учен историк проф. д.и.н. Иван Стоянов щеше да навърши 70 години. По този повод тези дни във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” се състоя Международна научна конференция на тема: „България и българите – събития, личности, идеи (XVIII–XX в.)”, организирана от катедра „Нова и най-нова история на България” на Историческия факултет. В приветствието си към участниците в конференцията проф. д-р Христо Бонджолов, ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, характеризира учения с думите: „Той беше човек с много опит, морал и принципи”. Приветствие към участниците отправи и дъщерята на проф. Иван Стоянов – Елена Стоянова. Доклад за живота и научния принос на проф. Иван Стоянов изнесе проф. Петко Петров. Той подчерта, че ученият посвети на любимата си преподавателска работа повече от 40 години. От 1995 г. до 1999 г. е ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на повече от 150 научни публикации, от които 15 монографии и учебници в областта на политическата история на Българското възраждане и първите години на Княжество България. Много колеги споделиха спомени за него, като подчертаха огромния му принос за успешното проучване на Българското възраждане, за развитие и утвърждаване на ВТУ като важен образователен и научен център в България. Бих искал да цитирам думите, изказани от Дора Чаушева, директор на музея „Васил Левски” в Карлово: „Той беше един от стожерите на Търновската историческа школа. Изключителен професионалист, наложил свой стил в изследването на Българското възраждане. Учен, чието име остава в списъка на талантливите изследователи, на харизматичните оратори, за когото популяризирането на българската история по света бе не само научна, но и морална кауза”.

   В рамките на своето изказване подчертах връзките на българския учен с колегите от Република Молдова. Лично ние сме поддържали творческо сътрудничество повече от 30 години, обсъждали сме научни проблеми от взаимен интерес, като историята на ТЦБК, проекти за бъдещото държавно устройство на България, делото на Васил Левски, славянски комитети в Русия и др. За мен е чест да притежавам повечето от монографиите на учения с автограф. Като ректор на Великотърновския университет проф. И. Стоянов е приел и подкрепил идеята за създаване на български университет сред българите в Република Молдова, участвал е в конференции, посветени на Васил Левски, организирани от Научното дружество на българистите в Кишинев и в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”. Той остава с великолепно впечетление от срещите с бесарабските българи. Особено силно впечатление му прави фактът, че в Молдова много събития от българската история са ознаменувани с паметници или мемориални плочи.

   Изказах признателност на колегите от Молдова за голямото внимание, оказано от проф. И. Стоянов, към младия учен от Кишинев д-р Иван Думиника по време на неговото обучение в магистратура и докторантура във Великотърновския университет. Като голям ценител на българския фолклор, проф. И. Стоянов с възхищение е слушал изпълнението на студентите музиканти от Тараклийския университет. Пред мен сподели мнение, че дори само заради музикалното отделение си струва съществуването на университета.

   Според мен ученият би бил много доволен от организацията, тематиката и научния принос на докладите, изнесени на конференцията, защото познава отговорността и взискателността на проф. И. Стоянов при организирането на подобни научни срещи. Ето и някои от най-важните и близки до интересите на автора научни изказвания. Проф. Пламен Павлов внесе нови виждания за характера и значението на втората обиколка на Васил Левски. Отдавна в историческата наука стои въпросът за привличане на османски документи при проучване дейността на българския Апостол. Именно въз основа на такива материали Дора Чаушева, изследва въпроса за издирването на Левски след известния Арабаконашкия обир. Д-р Даниела Вичкова-Нушева представи още една неизвестна политическа програма за освобождението на България от 1876 г., предложена от Кирияк Цанков, ръководител на БЦБО в Букурещ. Предизвика голям интерес и докладът на проф. Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, който подробно разкри как и защо 19 февруари/3 март става официален и национален празник на България. Доста оригинално представяне направиха проф. Милко Палангурски и д-р Светла Атанасова от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Те разкриха нови щрихи от първообраза на Търновската конституция.

   В една от последните ни срещи с проф. И. Стоянов беше обсъждан въпросът за необходимостта да се изследва мястото на Киприянския манастир (Бесарабия) в Българското възраждане. Именно на тази тема изнесах доклад на конференцията. При това съобщих новина, че се готови откриване в този манастир мемориална плоча в чест на пребиваването там на Георги Раковски и Христо Ботев, която с голямо удовлетворение беще възприета.

   В заключение трябва да се отбележи, че участниците в конференцията честваха 70-годишнината на проф. Иван Стоянов с много интересни и приносни доклади, които ще бъдат публикувани в отделен сборник.

 

Източник на снимки: Исторически факултет, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Leave a Reply

*

captcha *