ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА „СЕМЕЙСТВО Д-Р КАЛИНКОВИ“ В ГРАД САМОКОВ
Тези дни членове на Научното дружество на българистите в Република Молдова – проф., д.и.н. Николай Червенков, д-р Иван Думиника и Мария Червенкова посетиха Дом за стари хора „Семейство д-р Калинкови“ в гр. Самоков, в създаването на който има голям принос нашият сънародник от бесарабското българско село Твърдица Георги Иванов Калинков. Тук се проведе среща с директорката на това социално заведение Виолетка Павлова, която разказа за историята и съвременното положение на Дома за стари хора. Социалният работник Цвети Якимова любезно предложи на гостите да се запознаят с условията, в които живеят тук старите хора. Тя показа стаите, читалната зала и местната библиотека.
Ще напомним, че Георги Калинков е роден в бесарабска Твърдица на 6 август 1860 г. Завършва гимназия в Кишинев и следва право в Новорусийския университет. Защитава докторcка дисертация в Брюксел (Белгия). В края на XIX век се установява в София и започва адвокатска практика. Той е сред основателите на Демократическата партия, председател на Столичната ѝ организация, депутат в ХІV Народното събрание на България, пълномощен министър на България в Румъния (1910–1913). По-късно, през 1917 г. той ще напише книга за тази дипломатическата си мисия по време на един от най-трудните периоди в двустранните отношения между България и Румъния („Румъния и нейната политика спрямо България [през 1911-1912 и 1913 г. ]”) Няколкократно е избиран за общински съветник на столицата. Поема кметския пост на 12 август 1918 г. Ръководи столичните общински служби в един от най-тежките периоди в историята на града в края на Първата световна война до 5 септември 1920 г. Умира в София на 8 април 1926 г. (Подробно за Г. Калинков вж.: Забунова М. Штрихи към портрета на Георгий Иванович Калинков. В.: http://www.tvarditsa.com/2008/05/tvarditsa-people-george-kalinkov.html).
В изпълнение волята на починалия си съпруг Георги Калинков – Екатерина Сотирова Калинкова (родена през 1861 в гр. Самоков и починала през 1942 г. в гр. София) през 1928 г. предоставя 200 хиляди лева за полагане основите и за строежа на приют на възрастни и немощни хора в родния си град. Според завещанието си Е. Калинкова дарява всички свои движими и недвижими имущества на дружество „Милосърдие” (гр. Самоков) при условие, че това дружество ще построи и издържа старопиталище за възрастни хора от двата пола. Това дава възможност през 1932 г. да се започне строителството на дарения от общината парцел. Сградата е завършена и обзаведена през 1936–1938 г.
Домът за стари хора в Самоков и сега носи имената на „Семейство д-р Калинкови“. На фасадата има паметна плоча с надпис „С благодарност и признателност към дарителите Екатерина и д-р Георги Калинкови” и с образите на семейната двойка. Капацитетът на дома бил 80 души. През 1991 г. той се увеличава на 120 души. За тях се грижи персоналът, който състои от 47 човека. На 6 декември 2010 г. официално е открита реконструираната, модернизирана и изцяло обновена така наречена „старата сграда” на Дома.
Интересно е, че за да осигури строежа и първоначално съдържание на Дома за стари хора, Екатерина Калинкова завещава дома си, намиращ се в центъра на София, за Самоковската община. Къщата на Калинкови в София сега е собственост на Столичната община и там се разполага нейната приемна.
