ДЕНЯТ НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ И БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ
Иван ДУМИНИКА, доктор на историческите науки,
председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова
През 1988 г. в редакцията на вестника „Софийски новини” постъпи писмо от французина Емил Борде, който разказа за своето пътешествие по градовете и монастирите на България. Той отбеляза, че най-често е срещал в българските църкви икони на Св. Св. Кирил и Методий. По този повод Борде запитал редакцията дали тези светци са най-популярни в България.
Въпросът на Емил Борде, отговора на който, мисля, че знае всеки българин, накара мен в Деня, когато честваме паметта на равноапостолните братя Кирил и Методий, да се замисля за това, какъв смисъл ние, чадата на България, които живеем извън границите й, влагаме в празнуването на този ден?
Историята показва, че ние, бесарабските българи, имаме дълбоки традиции в честването на Кирило-Методиевското дело. На 11 май (по стар стил) 1863 г. в административния, културния и духовния ни център – град Болград, за първи път бяха проведени официалните тържества по случая Деня на богомъдрите просветители Кирил и Методий. В Спасо-Преображенския събор, в присъствието на ученици на всичките учебни заведения и представители на местна интелегенция и администрация, беше проведена божествена литургия. На следващата година към мероприятието се поключи Болградското цънтрално училище, в актовия зал на което се произнасяха тържествени речи. Тържествата продължаваха в градския парк на фона на българските песни и хора.
Трябва да отбележим, че за нашите предци денят на Кирил и Методий играел основно роля за мобилизиране в решаването за най-актуалните задачи, които стояха пред общността. Освен това именно този празник допринася за съхраняване и развитие на народното ни самосъзнание и националното самочувствие. В своите речи представители на местната интелигенция призоваха българите към национално единство в борбата за освобождението на България от османско иго. Не случайно българският просветен деец Пандели Кисимов, който е свидетел за тържествата в Болград, подчертава, че за бесарабските българи денят на Св. Кирил и Методий е истинско „знаме, под което се групират борците за българската народност”.
Много се радвам, че след един век и половина ние, бесарабските българи, отново възраждаме това, което беше в миналото. Днешното тържествено шествие на младото поколение, което е станало за първи път в центъра на българите в Молдова – гр. Тараклия, е много символично. Нашите дечица, които със знамена и портрети на светите братя Кирил и Методий тръгнаха от църквата Св. Георги до университета „Григори Цамблак”, символично повториха богоугодния път на солунските братя, които 1169 години преди са тръгнали от църква с мисионерска дейност и завършиха своят път като изявени просветители, оставяйки неоценим вклад в създаването на българската азбука.
Уверен съм, че днес сред българската общност в Буджака първоначалната роля на самия „Ден на Кирил и Методий” за съхраняване и развитие на народното ни самосъзнание и националното самочувствие не е загубила и няма да загуби своята актуалност. Тези всички, които неуморно работят в тази посока (преподователи, обществени и културни дейци), всеки един ден повтарят великия подвиг на Кирил и Методий. Продолжавайте все така упорито да действате и помнете, че историята няма да забрави никого, като не забрави и имената на равноапостолните братя.
Отрадно е, че днес в рамките на нашата общност, ние се стремим да запазваме паметта за създателите на българската азбука. Така, през 90-е г. на миналия век, когато се е започнало национално-културно движение в Молдова и Украйна, е било създадено дружество „Св. Кирил и Методий”, имената на българските просветители е носел Педагогическият колеж в Тараклия (преобразуван в Тараклийски държавен университет), светите братя са патрони на гимназията в село Албота де Сус, Тараклийски район. Открити са паметници и плочи в чест на равноапостолните братя в такива населени места, като: Кулевча (Одеска област на Украйна), Албота де Сус и Тараклия.
За нас, особенно българите в Молдова, които поради исторически фактори живеем в среда, където преобладава латинска азбука, наследието на Кирил и Методий има особено значение. Възможността да пишем на родния българския език с буквите, с които пишат и нашите сънародници в България, е един маркер за духовно единение с прародината ни. Това единение е неразривно и над него стоят имената на богомъдрите просветители Кирил и Методий.
Снимка: Паметник на Кирил и Методий в българско село Кулевча (Одеска област на Украйна).