ГОДИШНИНА НА ЛЮБЕН КАРАВЕАЛОВ В КОПРИВЩИЦА
Николай ЧЕРВЕНКОВ, доктор на историческите науки
Почетен председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова
На 7 и 8 ноември 2024 г. в българския град Копривщица бяха отбелязани 190 години от рождението на големия възрожденец и книжовник Любен Каравелов. Вдъхновен от идеите за свобода и народно единство, той оставя значимо литературно и обществено наследство. Радвам се, че съм свидетел и участник в този празник. Рано сутринта местни жители, ученици и гости от цялата страна се събраха пред дома на Каравелов. Пред дома му бяха поднесени венци и цветя, а оркестърът на СУ „Любен Каравелов“ придаде тържественост на събитието.
След обед и в продължение на другия ден се проведе републиканска научна конференция на тема: „С перо и меч за свобода и независимост”. Още когато получих поканата за участвам в тази среща, сетих се, че точно преди тридесет години, когато щом беше създадено Научното дружество на българистите в Република Молдова, дружеството с участието на Отдела за националните малцинства на Министерството на образованието на Молдова (ръководител Татяна Стоянова), са проведе в училището на село Кортен, директор на което тогава беше известен сега педагог и писател Николай Куртев, международна конференция, посветена на 160-годишнината на Любен Каравелов. Показателно е, че в нея участва известният български литературовед проф. Илия Конев.
Сега, след толкова години, отново участвам в конференция, посветена на този бележит възрожденец, но вече в родната му Копривщица. Срещата подготвена и проведена от Дирекцията на градските музеи на града, Института за исторически изследвания на БАН и СУ „Св. Климент Охридски. Състоя се заседанието в сградата известното Старото училище, построена още през 1837 г.
Изнесените доклади разкриха различни страни от живота и творчеството на писателя и революционера. Преди всичко това е историята на родния град, образованието му в ранните години (д-р Мария Левкова-Мучинова, д-р Ивайло Найденов, докторант Дора Савова). Въз основа на нови документални източници са изяснени редица аспекти от родовия корен на писателя (Светлана Мухова). Голяма част от докладите бяха посветени на литературната дейност на Каравелов. Сред тях са руското влияние върху Каравелов (доц. д-р Кристияна Симеонова), участието му в дискусията за театъра (доц. д-р Николета Пътова), за записките „От мъртвия дом” – (проф. д.ф.н. Николай Аретов), за произведението на Каравелов „Отечество” (д-р Ивета Рашева) и издателската му дейност (доц. д-р Светра Атанасова), за кулинарния речник на Каравелов (проф. Ана Кочева). Доста широко бяха представени обществено-политическия възгледи на писателя (гл. ас. Николай Желев, докторант Александър Николов, доц. д-р Бойка Илиева, доц. д-р Елеонора Наксиду, Валерия Йорданова, Ренета Константинова). В тази насока лично аз говорих за идеите на Каравелов за бъдещото държавно устройство на България – тема, която широко се дискутира в историографията.
д.и.н. Николай Червенков
На база на нов методически подход е разгледано Каравеловото списание „Знание” (проф. Вера Бонева). Оригинален проект беше представен от художника Николай Бебенов, под наслов: „Любен Каравелов – творец и борец през погледа на децата“. Доц. д-р. Пламен Божинов посвети специален доклад на големия изследовател на Каравеловото творчество проф. Крумка Шарова: „Проблемът за взаимодействието между култура, църква и революция в епохата на Българското възраждане, отразен в научните трудове на проф. Крумка Шарова“. Тематиката на този изследовател беше продължена в доклада „Задочни спорове с проф. Крумка Шарова“ (д-р Денис Иванов). С историографски аспект се изказа и д-р Владимир Терзиев, който представи изследванията на д-р Константин Кантарев за живота и творчеството на Любен Каравелов .
Радвам се, че много от докладите засегнаха аспекти от връзките на известния писател с бесарабските българи. Освен това имаше два специални материала по тази тема. Техни автори са известни наши колеги, това е гл. ас. Никола Караиванов, който разкри борбата в миналото на нашите сънародници в Бесарабия за националните им права, както и д-р Татяна Караиванова с доклад „Любен Каравелов за град Болград и първата българска Болградска гимназия (1856-1876 г.).
Никола Караиванов
Самата среща беше много добре организирана, за което на първо място трябва да благодарим на директора на музеите в град Копривщица г-жа Райна Пачева, колегите Пламен Митев, Пламен Божинов, Вера Бонева.
В рамките на празника имаше музикално шествие на гостуващи духови оркестри от цялата страна, които преминаха по централната улица на града до двора на училище „Любен Каравелов“, където се събраха множество хора, за да отпразнуват юбилея на патрона на училището им, както и 50-годишнината от откриването на новата сграда и 15-годишнината на училищния духов оркестър. Последва богата концертна програма, изпълнена от поканени духови оркестри. Под звуците на български ритми се изви празнично хоро. Тържеството завърши със светлинно шоу. Под големите звезди на Копривщица се издигна образът на Каравелов, премина през значими годишнини за историята на града и училището. Светлини на дронове очертаха най-милото за всяко българско сърце – България.