В КИШИНЕВ СЕ ПРОВЕДЕ НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И НЕГОВАТА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА”
В Българска библиотека „Христо Ботев” в град Кишинев се проведе международна научна конференция, посветена на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от завършването на „История славянобългарска“ под надслов „От днеска нататък българският род история има и става народ“. Конференция организирана е от Научното дружество на българистите в Република Молдова (НДБ в РМ).
Научното мероприятие откри д-р на ист.н. Иван Думиника (председател на НДБ в РМ). Той подчерта важността на това събитие, защото тази година се навършват 300 години от рождението на отец Паисий и 260 години от завършването на първата книга на новото време за България „История славянобългарска”. Д-р Думиника подчерта, че отбелязването на това важно събитие започна в Тараклийския държавнен университе „Григори Цамблак” с международна научна конференция на 25 май. Следващото мероприятие е тази международна, научна конференция, която се провежда в град Кишинев. Цикълът от тези събития ще завърши на 19 юни, когато българската православна църква отбелязва деня на свети Паисий Хилендарски.
д.и.н. Иван Думиника
Г-жа Анжела Олареску, директор на българската библиотека „Христо Ботев” пожела плодотворна работа на участниците на тази конференция. Тя подчерта, че вратите на библиотеката са винаги широко отворени за всички благородни и родолюбиви български начинания.
Анжела Олареску
Д-р Иван Думиника подчерта, че за първи път в работата на толкова висок международен форум се включва и ученичка с доклад. Тя представя Теоретичен лицей „Васил Левски” от град Кишинев и е в 10 клас – хуманитарен профил, Кристина Онищенко. Това е радостен факт, защото показва, че българското не е безразлично на младото поколение.
Кристина Онищенко, изнесе доклад с презентация на тема „История славянобългарска и Българскто възраждане”. Тя очерта рамките на Възраждането и припомни най-важните събития, до които довежда създаването на тази книга. Подчерта нейното огромно значение за събуждането на народа за борба за свобода.
Кристина Онищенко
Д-р на ист.н. Николай Червенков (почетен председател на НДБ в РМ) изнесе доклад на тема „Трудът на Паисий Хилендарски – начало на просветата на бесарабските българи”. Отбеляза, че първият препис на „История славянобългарска” на територията на Бесарабия е известен като преписа от Кирсово и е наречен „Царственик”. Направен е през 1841 г. Той, заедно с други материали, донесени от България от преселници и свещеници призовават българите да се обърнат към своето минало. Руските власти от този период разрешават на колонистите да открият начални училища в своите поселения, в които често се преподава и на български език. Ярък пример за родолюбие е откриването през 1858 година на Болградската гимназия по инициатива на Георги Раковски и с хрисовула на Богориди – първото официално учебно заведение на българите извън България. Към него се създава и печатница, в която се издават учебници и книги на български език. През 1869 година в Комрат се открива българско училище, благодарение на усилията на Павел Калянджи. Това училище дава на България много видни личности, участвали с изграждането на новата държава след Освобождението. Един от примерите е Александър Теодоров- Балан.
д.и.н. Николай Червенков
Д-р на ист.н. Иван Думиника изнесе доклад на тема „Бесарабската следа на Паисиевата История славянобългарска”. Той запозна участниците в конференцията с живота и делото на свещеник Васил Мануилов. Роден през 1792 година в град Сливен. Служи като свещеник в село Жеравна. Заминава за Бесарабия, градчето Чимишлия, през 1830 година след поредната руско-турска война заедно със своята енория. Служи в българска колония Кирсово. Прави препис на книгата на Паисий, завършен през 1842 година, известен в историята като Башкьойски препис, като внася и своя част към нея „За чудесата на Богородица”. Открита е в края на XIX век и е пренесена в София, в Национална библиотека „Кирил и Методий”, където се пази и до днес. Важно е да се подчертае, че всеки преписвач на Паисиевата история е внасял и свои допълнения към нея.
Д-р по филология, доцент Надежда Кара (член на Управителния съвет на НДБ в РМ) говори за „Приносът на Паисий Хилендарски в развитието на новобългарския език”. Това е една по-малко известна тема за широката публика. Тя подчерта, че книжовен език се появява тогава, когато народът е достигнал определено нравствено и културно развитие. Новобългарският език се е формирал при допир между църква, държава и народ. Езикът на Паисий може да се разгледа в три направления:
1. Фонетика – промяна в Ъ, заместен с А или О в думите, което е типично за диалектите;
2. Морфология – няма кратки форми на личните местоимения;
3. Лексика – използва заемки от чужди езици – турски и гръцки. Употребява сложни думи, нетипични за това време.
От езика, на който е написана „История славянобългарска”, може да се съди за произхода на автора.
доц. Надежда Кара
Д-р по история Катерина Данаилова (Велико Търново, България) изнесе доклад на тема „От Паисий до Антим I”. Тя засегна едно много важно направление от оформянето на самосъзнанието на българите, залегнало в „История славянобългарска” – борбата за църковна независимост. Българите са дълбоко религиозни по време на османското господство. В църквите се служи на гръцки език, който е единствено разрешен. това води до загубване на средновековната традиция за богослужение на български език. Борбата за възстановяване на автокефалната българска православна църква е основен въпрос по време на Възраждането. Този процес завършва през 1870 година, когато е издаден султански ферман, с който се обявява независимостта на българската екзархия от гръцката църква. В този важен документ ясно са определени и границите на екзархията – всички територии, където живеят компактно българи в рамките на Османската империя. Това е първата голяма победа на българите, която води до създаването на българската патриаршия след Освобождението.
д-р Катерина Данаилова
Д-р по история, длоцент Елена Рацеева (член на Управителния съвет на НДБ в РМ) изнесе доклад на тема „Паисий Хилендарски – първият народен будител”. Тя подчерта мястото и ролята на „История славянобългарска” за събуждането на българския народ, на неговото национално самосъзнание. От Паисий Добри Чинтулов подема призива за „сам юнак на коня”, призоваващ своите братя на оръжие. Петко Рачов Славейков също е автор на препис на книгата и като апостол проповядва на търновци, четейки откъси от нея. Доцент Рацеева подчерта, че обръщайки се с думата „българино”, Паисий говори на всеки един човек персонално. Това е личен апел към всеки да се замисли за своята робска участ. Променя манталитета на българите, като успява да събуди в тях лична отговорност за съдбата на народа, да накара всеки един да се почувства част от нещо голямо и общо.
доц. Елена Рацеева
Д-р Любомира Жакоте (член на Управителния съвет на НДБ в РМ; преподовател в българския лицей „Васил Левски” гр. Кишинев) изнесе доклад на тема „История славянобългарска – начало на модерното, българско образование”. В своето изказване тя разказа за преминаването от килийни училища по българските земи към светски. Това е било необходимо, за да се спре тихата експанзия на гръцкото влияние чрез модерните, за времето си, гръцки училища, в които богатите българи изпращат своите синове. Припомни за строежа на класните училища в Трявна, Копривщица, Пловдив. За създаването на даскалоливницата на дядо Славейков, където започва за първи път да се подготвят учители, преподаващи на новобългарски език. Разказа за личността на възрожденския учител, който е бил не само преподавател, а и поет, писател и революционер – борец за народна свобода.
д-р Любомира Жакоте
След това последваха дебати, в които участваха присъстващите на конференцията.
Пресслужба на НДБ в РМ