БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – НАРОДЕН БУДИТЕЛ

Д-р Любомира ЖАКОТЕ,

учителка по български език и литература в Теоретичен лицей „Васил Левски”, гр. Кишинев;

член на НДБ в РМ

 Още от създаването си Българската правосланата църква (БПЦ) е играла прогресивна роля във формирането на нацията и нейното духовно развитие. Затова е нужно нейната роля да не бъде оставяна на заден план.

Какво означава да бъде будител? Това е свързано с духовното извисяване на народа, неговото образование, събуждане на националното самосъзнание и жажда за борба за свобода. БПЦ винаги е била институция, която е включвала хора, отрекли се от своето Аз, в името на служението на другите. Тя е запазила писмеността и я е предала на източните славяни. Тя е запазила българския език чрез проповеди в най-тъмните векове на робството. Тя е учила неумелите ръчички на децата да изписват Аз, Буки, Веди, Глаголи в килийните училища и да казват „Отче наш” на български. Тя е дала първата история на българите. Затова ще се спра по-подробно на нейната роля за запазването и издигането на духовността на българите.

Климент Охридски. Предполага се, че е българин от Македония. Затова неговото завръщане в България през 885 година заема особено място. Любим ученик на светите братя Кирил и Методий, той е най-подготвен да продължи тяхното дело. Това е оценено от княз Борис, който го изпраща в Македония, за да разпространи словото Божие на български език. Там развива огромна просветителска и книжовна дейност. Строи манастири, а в тях урежда училища. Подготвя монаси, говорещи няколко езика, способни да превеждат богослужебните книги на български. За този момент, това е най-важната задача. Ако обикновеният човек не разбира новата христианска религия, той няма да се приобщи към нея. На нейната база започват да изчезват различията между славяни и прабългари и постепено се заражда българският народ. Благодарение на своите изключителни педагогически способности, той осъзнава, че трябва да се реформира глаголицата, за да се усвоява по-лесно от учениците. Това ще облекчи превода на книгите и ограмотяването на населението. Създава Кирилицата, на която днес пишат повече от 200 млн. души по света.  По думите на проф. Божидар Димитров ние сме били една от най-грамотните нации на средновековието, благодарение на труда на много знайни и незнайни монаси.

Патриарх Евтимий. Народен водач в най-трагичните дни от българската история. Подобно на Христос дал пример за саможертва в името на запазването на човешкия живот. Негова е заслугата за обогатяването на езика ни със сложни думи. Усвоява нов стил на писане на документи, който извисява българския до четвърти официален език в средновековна Европа. Подготвя ученици в Търновската книжовна школа, която създава. По-късно те ще разнесат славата на българската култура и слово на север и на изток. Там ще намерят подслон от гоненията на турския поробител. Навсякъде те подчертават българския си произход. Създават училища и книжовни школи по български модел, който се оказва изключително жизнен. Като пример може да се отбележи светинята за румънците манастира Нямц – културно средище, за чието изграждане полага усилия Григорий Цамблак, манастирът Каприана, основан от Киприан Цамблак, Новгородската книжовна школа също основана от него по модел на Търновската книжовна школа.

Паисий Хилендарски. Човек отрекъл себе си. Посветил се на служение на Бога и хората. Горд българин, доказал, че „…и българите са имали царство и държава…”. Написва първата съвременна научна книга на българите. Тя полага начало на цяла епоха в националното развитие. Напомня, че сме нация с велика история. Издига името българин и заражда желанието за национална свобода. От нея се разгаря пламъка на всички въстания през 19 век, забили нож в сърцето на султана. С нея обикновеният човечец започва да се осъзнава като част от нещо голямо, велико, което трябва да диша и живее свободно.

Матей Преображенски – Миткалото. Миткало го наричат хората. Идва от глагола „миткам” – скитам. Той е личност по-малко известна на широкия читател, но изиграва огромна роля за създаването на вътрешната революционна организация. Верен съратник на Васил Левски.   През 1846 г. постъпва като послушник в Дряновския манастир, а по-късно е подстриган за монах в Преображенския манастир. Скиталчествата му започват през 1851 г. Най-напред служи на Атон. Там чете и се образова в богатите манастирски библиотеки. През 1862 г. оставя расото и постъпва в Първата българска легия. През 1863 г. се заема активно с обществена дейност. Разпространява жития на светци и други християнски книги, но между тях и различни произведения, имащи за цел да разбудят българското самосъзнание, като „История славяноболгарская”„ и други. Активно подпомага местното население в различни културни мероприятия: назначава селски учители, строи читалища, поставя театрални пиеси, организира земеделски сдружения, издава собствени книги и др. След смъртта на Левски през 1873 г. е един от хората, които не губят надежда и продължават организацията на освободителното движение.

Иларион Макариополски. Роден в град Елена. Получава блестящо за времето си образование.  Приема монашески сан в Хилендарския манастир. Близък приятел и сподвижник на Георги Савав Раковски. Взема активно участие в дейността на Македонско революционно дружество. От 1844 г. ръководи в Цариград, заедно с Неофит Безволи, църковно-националната борба. Избран е за духовен глава на цариградските българи. На 5 октомври 1858 година е ръкоположен за макариополски епископ от митрополит Паисий Ефески. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, чрез това си деяние, той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е заточен в Света гора (1861–1864) заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. След учредяването на Българската екзархия (1870)  е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод. От 1872 г. е търновски митрополит. Умира през 1875 г. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

Дякон Игнатий. Няма българин, който да не знае кой се крие зад това име. Васил Иванов Кунчев също е тясно свързан с БПЦ. Постригва се за монах в Сопотския манастир. Напуска го, защото разбира, че молитвите не могат да заглушат писъците на обезчестените девойки и плачът на майките. Отричането от монашеския сан е скандално събитие за Карлово. Затова става учител във Войнягово. Просвещава децата и ги учи да бъдат горди, че са българи. Днес сме признателни на неговата саможертва, без която нямаше да има създадена вътрешна революционна организация. Нямаше да има Старозагорско и Априлско въстание. Трудно е да се предположи каква щеше да бъде съдбата на българите днес без  тези кървави събития. Дали щяхме да имаме държава, или щяхме да последваме страшния и трагичен пример на арменския народ?

Това е само малка част от служителите на Бога, посветили себе си на народните дела. Запазили висотата на духовния си сан и отдали се като Христос в името на целия народ.

БПЦ е взела дейно участие във формирането на българската нация. Спомогнала е за запазването на духа на народа в тъмните векове на робството. В стените на манастирите са творили зографи като Захари Зограф. Там е строил своите църкви гениалният Колю Фичето. Чрез своите монаси е палила и пазила пламъка на свободата. Съдействала активно за  извисяването на българското самосъзнание и за създаването на българската култура в суровите времена на турското робство.

                        Честит празник на всички!