БЪЛГАРИТЕ И КИПРИЯНСКИЯТ МАНАСТИР

         д.и.н. Николай ЧЕРВЕНКОВ

   Киприянският манастир, за  основаването на който е прието да се счита първата четвърт на XV в., т. е. времето на управлението на господар Александър Добри, е тясно свързан с историята на българската духовна история, и изиграва важна роля в развитието на българо-молдовските културни връзки

   Към края на ХVІІ в. икономическата ситуация в  Киприянския манастир   е катастрофална. През 1698 година с грамота на молдовския господар  Антиох  Константин  Киприянската обител напълно се покланя,  т.е. тя е дадена в пълно владение на по-силния и по- стария със своите християнски традиции български Зографски манастир в Св. гора на Атон, основан през 919 г., който от самото начало се формира като голям български духовен и културен център. Интересен е фактът, че по времето на Щефан чел Маре молдовският господар помага за възстановяването на манастира след опожаряването му. И до ден днешен там се пази знамето на Щефан. Актът на даряването радикално променя статута на Киприянския манастир. От това време  той става монашеско поселение от  низш ранг, подчинен отвсякъде на манастира от висш ранг 3ограф. От ХVІІІ в. манастирът се наглежда  от  игумени, назначени в Зограф, които основно са българи.  Те наблюдават монасите да спазват правилата и  християнския морал,   контролират и пресмятат доходите и информират Лаврата на Света  гора. Особеният статут на Киприяните не позволява на молдовските държавни власти да се месят във вътрешните му работи и все пак през ХVІ в. между  Киприянския манастир и господарския двор на Молдова се поддържат добри отношения. Както и в предишините векове някои господари продължават да правят пожертвования, попадайки по този начин в  списъка на ктиторите. Това са: Николай  Маврокордат, Григорий Гика II, Костантин Михаил Раковица, Матей Гика и Григори Александър Гика II.

   През  ХVІІІ в. Киприянският манастир както и другите монашески поселения в Молдова, се оказва в центъра на руско-турските войни. Във връзка с това на него  му се удава да получи от военните руски власти, които контролират територията, охранни грамоти, които позволяват манастирът да запази своята неприкосновеност. Именията на  Киприяни донасят големи доходи, по-голямата им част не се използва за нуждите на манастира, а се изпраща в Лаврата на Света гора.  Въпреки това, в продължение на ХVІІІ в.     в Киприяни се вземат мерки за подобряването на духовния живот на поселението.

   Така през 1786 г. на манастира бива подарена бронзова камбана. Освен това има данни, че през този период в манастира освен лятната църква Успение Богородично вече действа и новата църква Св. Георги. Тя е по-малка и се използва предимно през зимата. От  1813 до 1837 година манастирът се намира във владение на Кишиневската архиепископска къща, макар че плаща на Светогорския Зографски манастир по 1500 лева годишно. През 20-30-те г. на XIX в. монасите от Зографския манастир неведнъж се обръщат към императора на Русия с молба  Киприянският манастир  да бъде върнат на  Света гора. До последно руските  власти се опитват да избегнат това. Обаче в 1837 г. по Височайше повеление манастирът отново се отстъпва на Зограф, на който се подчинява до края на Първата световна война.

   Така Киприянският манастир в продължение на повече от 200 години е непосредствено свързан с българския Зографски манастир. През целият този период в манастира се намират български монаси, изпращани от Зографския манастир и повечето от настоятелите на манастира се назначават от тях. Това са Иларион, Методий, Теотисий, Кузма  и др. Те имат голям принос в снабдяването на манастира с богата църковна  утвар, в строителство и поддържане на църквите и стопанските домове, в развитието на градинарството  и т

    Има данни, че калугери в този  манастир са ставали  и бесарабски българи  . Затова този молдовски манастир, бидейки свързан с известния български манастир, земаващ огромно място  в развитието на българското възраждане, в национално-църковното движение, също така дава голям принос в тези важни за българите обществени процеси  В него се  съсредоточава богата религиозна литература, преди всичко на старобългарски, която е била придобита от Зографския манастир, от където редовно пристига религиозна и светска книжнина.. Затова тази обител  пригежава една от най-богатите  и ценни библиотека.

   В манастира се служи на старобългарски, но не се забравя и местният език, а също традиционния гръцки. Руският пътешественик Н. Надеждин, който посещава обителта през 1839 г., отбелязва: “Игумен  служил по-славянски; священник, служивший вместе с игуменом, также  по-молдавски давал  возгласы и читал молитвы, следовавшие по церковному чину. Одно и тоже священодействие совершалось вдруг на трех разных  языках! Невозможно изобразить впечатления, произведенного на нас этим слиянием разноязычных звуков в один хор, в одну сыновнюю беседу с небесным Отцом…” 

   На свой ред известният български просветител от Одеса Васил Априлов  урежда връзки    с манастира  с цел в него да бъде  открито училище. Тази идея  се  осъществява през  1846 година. В негообучават повече от 20 монаси и  светски лица от различини краища на българските земи. Сред тях е Милетий, който след време ще стане  Софийски епископ.

   В манастира са работили такива деятели на Българското възраждане, като Иван Селимински, известен просветител,  Иван Иванов (Калянджи), ръководител на Българкото просветно дружество в Бесарабия, Васил Стоянов, секретар на Българското книжовно  дружество, Николай Тошков и Спиридон Палаузов, лидери на  Българското настоятелство в Одеса, Мустаков и Диамандиев, дейци на  «Добродетелната дружина» в Букурещ, Георги Шопов, голям търговец и патриот от Измаил, и други   Тук се лекуват, работят, крият се   от преследване такива дейци на българското национално-освободително движение като Георги Раковски. Панайот Хитов, Христо Ботев, Филип Тотю.  Оставайки 20 дена болен през пролетта на 1866 година на румъно-руската  граница в българо-гагаузката колония Кубей, Георги Раковски, съпроводен от известния български войвода  Панайот Хитов, посещава Кишинев и Одеса. Връщайки се от Букурещ,  той се отправя към Киприянския манастир.  Председателят на Одеското българско настоятелство Николай Тошков отправя чрез него писмо на настоятеля на манастира архимандрит Козма, в което моли да се окаже помощ на българския патриот, който предприема това пътуване за «народни нужди». Той в частност пише: “Днеска като ми се представи случай чрез общия наш приятел г-н Раковского, който отива за народните работи в Букуррещ, (за) които има да ви разкаже лично, моля ви да обърните вниманието си на разказат му, който заслужавя одобрение”. От този фрагмент се вижда, че името на Раковски вече е известно на настоятеля на  Киприянския манастир. От друга страна,  одеският лидер на  българите моли за подкрепа на тогавашното намерение на революционера – подготовката на въоръжени чети. Тук на българина оказват радушен прием. В негово разпореждане предоставят отделно помещение, коне за оглеждане на околностите. Раковски събира фолклорен  материал, работи над литературните си и  публицистични творби. Въпреки че е болен, той е пълен с нови планове. От една страна, има намерение да продължи издателската си дейност, а от друга мисли как да разшири мрежата на военните чети. Именно тук започва подготовката за създаването на статута на «Временното народно българско тайно гражданско началство» и разработването на «Временния закон за народните горски чети за 1867 г.», който е завършен вече в Букурещ,  където Раковски се отправя от манастира, като получава от него материална помощ. Манастирът има големи заслуги пред българското  просветно дело. Мнозина от  българските студенти, понякога до 30 души, които се учат в учебните заведения на Русия в  градовете Одеса, Киев, Москва и Кишинев, провеждат в манастира ваканцията си. Освен почивка, те  имат възможност да работят в богатата библиотека на манастира, в която са представени всички тогавашни български издания. Едновременно с това манастирът дава стипендии на български младежи. Известно е, че от 1843 година до 1849 г. в Кишиневската духовна семинария със средствата на манастира учи монахът Парфений,  който после продължава образованието си в Московската духовна академия и идва през ваканциите в Киприяни. От  отчета за 1834 г., се вижда, че настоятелството на манастира отделя 300 руб. за съдържане на един възпитаник на духовната семинария и 400 руб. за хранене на студенти-българи, идващ по време на ваканцията, и за пособието им.  

   В къщите, принадлежащи на манастира, в град Кишинев, живеят българи-семинаристи. От  тези, които се спират в манастира, са студенти Порфирий.Стаматов, бъдещият първи министър на правосъдието на България, Найден Атанасов Поппанинов, геройски  загинал по време на Сръбско- българската война през 1876 година, Ст. Зографски и З. Зографски, семинаристи от  Кишиневската духовна семинария, които се обучават със средства на Зографския манастир. Като монах в манастира пребивава Стефан Калпазанов, който по-нататък  завършва  Одеската духовна семинария и през 1875 г. издава кратко учение за богослужението на православната църква   . Също така в този манастир монах е Мелетий Зографски, бъдещ софийски митрополит.

   Тясно свързан с Киприянския манастир е и бившият монах от Зографския манастир Натанаил Зографски, който през 1838–1844 година се учи в Кишиневската духовна семинария. След завършването на  Кишиневската духовна академия, бъдейки екзарх на Добровецкия манастир в Молдова, той често посещава  Бесарабия, изпълнява поръченията на Зографския манастир.

   Манастирът със свои средства поддържа издаването на много български книги и периодични издания. Той е сред тези, които получават вестник «Народност», централен орган  на Тайния български централен комитет, издаван в Букурещ. Големи пожертвувания манастирът прави за ползата на Българското книжовно дружество, създадено в 1869 година в  Браила, и от което по-късно израства Българската академия на науките. Известно е, че  Киприянският манастир е спомоществовател на следните издания: «Зерцало или огледало христианския, което содержава мисли спасителни и увещения душеполезни … », съставено от монах  Натанаил и З. Княжески, издадено в Москва през  1847 г. (14екз.); «Нравоучение за деца» (53 екз.) и “Галерия из Монтионовски премии за добродетел и подвиги самоотверждения” (15 екз.), подготвени от С. Радулов и издадени в Одеса съответно в 1853 и 1855 година; “Сочинение Ф. Булгарена”, преведено от П. Калянджи и издадено в 1861г. в Одеса (53екз).

   Българските монаси от манастира и семинаристите от Кишинев, които се издържат от Зографския,  се стремят да установят контакти с бесарабските българи, да ги известят за положението в България, да ги привлекат към подкрепа на зараждащата се българска литература, на периодичния печат. С тази цел те изпращат в буджашките села литература на български език – както светска, така и църковна  

   Когато започва Руско-турската война през 1877-1878 г. в резултат на която България бива освободена от османско иго, Киприянският манастир предоставя средства за поддържане на руската армия. В един от отчетите се съобщава, че неговите братя и служителите са пожертвали 97 рубли, 80 коп., в това число: архимандрит Козма 25 рубли, монах Теодосий Зографски – 10, йеромонах Григорий Зографски – 5. Едновременно с това на негова територия се разполага лазарет за ранените войници със 150 места.   

   Срещу настоятеля на манастира архимандрит Козма (Тома Куцаров) и неговите “събратя” в 1870 г. публикува отделна брошура известният учител и съставител на български учебници в Бесарабия Павел Калянджи.    Според него, големият тогава български просветен деец, също както и според известния революционер и поет Ботев, манастирът отделя малко внимание за поддръжката на българското просветно дело, не на необходимото ниво защитава интересите в българо-гръцкия църковен конфликт.

   За първи път Христо Ботев идва в Киприянския манастир в 1866 г. по пътя от Одеса за Комрат, където получава направление за работа в бесарабското българско село Задунаевка.    Следващото му идване е през пролетта на 1875 г., когато той посещава Бесарабия и Одеса, събирайки  средства за подготвянето на българското въстание.

   Поетът-революционер на страниците на своя вестник “Знаме” два пъти остро критикува киприянските свети отци за тяхната свитост, стремеж към забогатяване, за пренебрегване към интересите на народа. Ботев, който лично посещава манастира, знае за неговото “прекрасно  разполагане”, вижда и жестокото експлоатиране на селяните от околните молдовски села от страна на монасите, техния разпътен живот. Като разобличава настоятелите, революционерът-демократ защищава “бедните и беззащитните” молдовски селяни, упреква монасите за това, че те трябва да се откажат поне от една петдесета част от своите немалки доходи, които да използват за “нравствено развитие на тези бедняци, от гърба на които одират и кожата”. Поетът счита, че настоятелите на манастира, получавайки големи доходи, отделят крайно малки суми за поддържане на народната просвета. Възмущава се, че манастирът подготвя нравствено невъзпитани бъдещи духовници на българската църква, че старците от бесарабската обител в българските църковни борби поддържат не тези направления, които би искал той. Предполага се, че поетът-революционер е крайно взискателен към служителите на манастира. Това произтича от факта, че манастирът отказва помощ на Ботев и подобни на него, които се придържат към революционни методи. И все пак, българското духовенство, както е известно, като цяло се придържа   към  революционната тактика в хода на национално-освободителното движение. Въпреки привидното богатство на Киприянския манастир, той постоянно изпитва финансови затруднения. Макар че разполага с обширни владения, които донасят голям доход, по-голямата им част не принадлежи на манастира.   

   Под вид на различни данъци  тези доходи  отиват  една част в  Русия, а другата в Зографския манастир в Атон. В разпореждане на Киприянския манастир остава неголяма сума. Това е свързано с това, че  на 6 март 1873 г.  излиза  царски указ, съгласно на който  манастирските земи минават в подчинение на Държавното министерство на имотите. С формално   запазеното  право на владеене, а доходите трябва да се контролират и разпределят от Министерството на външните  работи. По този начин  оттук нататък въпросът за манастирските доходи и разходи  строго се регламентира от руските власти. Решава се целият доход на Киприянския манастир да се дели на пет части, от които две да са за Атон, две за Русия, а една – за нуждите на манастра.  В периода, за който пише Ботев, тая ситуация особено се  усложнява. 1873 финансова  година манастирът завършва с голям дълг – 20 хил. сребърни рубли.  През следвашата година тая сума остава  неизплатена   
  С изплащането дълга  на Зографския манастир  от Киприянския на практика не му остават средства, за  да   издържа  себе си.  Поради това Азиатският департамент на Министерството на външните работи на Русия    издига пред своята дипломатическата  мисия  в Цариград задачата  да ограничи сумата,  получавана от Киприянския манастир. Същевременно с това департаментът успява не само да бъде  прехвърлено изплаащането на дълга на манастира, но и предоставяне за 1875 година “нов аванс от 9 475 среб. руб., за да се  осигури  съществуването на тези заведения  [Киприянския манастир и Кондрицкия скит – Н. Ч.] до момента, когато ще стане възможно определена всякогодишна сума от доходите на Заграфския манастир”.  Основавайки се на “голямото  уважение, с което се ползва в Бесарабия Киприянският манастир и на необходимостта той да бъде подкрепен,  Министерството на външните работи  на  Русия  моли  и Светия Синод на Русия  също да се подключи към определените  сметки за неговото издържане, “за да осигури  бедното му същесвуване”.

   По време на Първата световна война, като се вземе под внимание, че  България (Зограф е български манастир), воюва против Русия, царският режим  решава да преведе Каприянския манастир в пряко  подчинение на Светия Синод  в Санкт-Петербург. През 1915 г. руската държава  конфискува  целия  имот на манастира, като го лишава   по този  начин от всички  права на тях. А пък през декември 1916 г.  българските манаси от Киприянския  манастир  и подчинения на него Кондрицки скит  в състав от 14 души са изселени в Сибир. След войната тези лица   се връщат в своя манастир.  Сред тях е и настоятелят на манастира  архимандрит, който  умира през 1919 г., и е погребен близо до манастирската църква. По това време мънастирът  вече е  преподчинен на Румънската патриаршия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *