БЪЛГАРИСТИКАТА ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
д.и.н. Николай ЧЕРВЕНКОВ,
почетен председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова
На 19 и 20 април 2024 г. във Велико Търново се състоя международна научна конференция на тема „Модерна България – 60 години преподаване на нова и най-нова българска история във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ и 40 години катедра „Нова и най-нова история на България“.
Радвам се, че имах възможност да участвам в конференцията. Доста аспекти от процесите, които стояха обект на разискване, минаха през моите очи – главно по отношение на преподавателите и тематиката на лекциите за специализация на студентите от Тараклийския университет „Григорий Цамблак“. Всичко преминаваше през тази катедра. Наши колеги като д.и.н. Иван Думиника, д-р Виталий Казанжи са защитили магистърски и докторски дисертации благодарение на тази катедра. От друга страна, Научното дружество на българистите от самото начало е сред институциите, които вече тридесет години участват в подготовката и издаването на поредицата „Българите в Северното Причерноморие“, в редакционния състав на която са влизали д-р Иван Грек, доц. Надежда Кара и д.и.н. Николай Червенков. Така също, изданията и сборниците на нашето Дружество включват публикации на преподаватели от катедрата като проф. Петко Ст. Петков, проф. Пламен Павлов, проф. Милко Палангурски, проф. Калчо К. Калчев.
На официалното откриване на конференцията приветствия поднесоха ректорът на Университета проф., д-р Димитър Димитров, проректорът, деканът на историческия факултет проф. д-р Николай Кънев. От името на нашето Научно дружество поднесох поздравителен адрес, подписан от председателя д.и.н. Иван Думиника и от почетния председател, а също така подарих няколко издания на Дружеството.
На конференцията с доклади участваха близо петдесет изследователи от научни центрове на България и учени от чужбина. Диапазонът от теми и проблеми бе широк – от теоретическо обобщаване до конкретни аспекти от българската история, за което говори тематиката на пленарните изказвания и названията на трите секции на конференцията: Институции, законодателства, политика; нация, личности, войни; културно-историческо наследство и етнолози. Основният доклад беше изнесен от доц. Лора Дончева и доц. Анка Игнатова, названието му съответства на темата на срещата: „60 години преподаване на нова и съвременна българска история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и 40 години катедра „Нова и най-нова история на България“. Докладът представи накратко сведения за всички сътрудници на катедрата, тематиката на лекциите, научно-изследователските достижения.
Лично с голям интерес също заслушах на пленарно заседание доклад на проф. Петко Ст. Петков „Какво е Освобождението на България и с кои паметни дати е свързано ?“, в който набеляза определящи събития в формирането на идеи за българска държавност.
Тематиката на докладите беше разнообразна. Прави впечатление, че доста доклади се написани на базата на нови документални материали. Интересно бе, че немалко доклади бяха посветени на отделни личности. Именно в тази секция от мен беше представен, съвместен с д.и.н. Иван Думиника, доклад на тема „Уточнение към биографията на Олимпи Панов“, в който обоснова ми новата дата на рождението на възрожденеца от Тараклий – на 17 юни 1850 г., разширяваме информация за неговата родословия.
Освен богатата научна програма в рамките на конференцията бяха предвидени и културни събития, като например посещение на изложби. Срещата създаде не само условия за научен диалог с отдавна познати колеги, но позволи и създаването на нови контакти с възможност да получим представа за доста българистични центрове както в България, така и в чужбина. Например лично аз успях да се запозная с колеги, (д-р Георги Н. Георгиев, доц. Николай Кочанков, д-р Дорина Колева) с които в момента работим над близки теми, и да получа важна за мен консултация. Остава да очакваме сборник с материалите на тази международна научна конференция, посветена на един от значителните центрове на българистиката в България. Организаторите обещават до края на тази година материалите на срещата да бъдат публикувани в самостоятелен том.
Не можем да ни се съгласим с мнението на основния организатор и ръководител на конференцията проф. Милко Палангурски, че тя „ще бъде едно от най-добрите събития в областта на новата българска история, което се очертава през тази година“.