БАЩА НА БЪЛГАРСКАТА КАВАЛЕРИЯ – БЕСАРАБСКИ БЪЛГАРИН ИВАН КОЛЕВ

Николай ЧЕРВЕНКОВ, доктор на историческите науки,

Почетен председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова

    Софийското  издателство „Захарий Стоянов“ издаде в поредицата „Дълг и чест“ книга на българския публицист д-р Стоян Райчевски: „Генерал Иван Колев“, ИК „Захарий Стоянов“, София, 2024 г., 328 с. Това е 59-та книга от поредицата. От тях 12 са на този автор. Една от предпоследните е посветена на друг бесарабски българин – Александър Малинов, известен български политик, която беще представяна на сайта на Научното дружество на българистите в Република Молдова.

   С голямо удоволствие представям новата  книга на Стоян Райчевски за съдбата на бележития български пълководец, който има бесарабски корени. След 1944 г. името и дейността на ген. Иван Колев целенасочено са забравени, защото се е борил срещу руснаците и най-вече, защото си е позволил да ги победи. Но напоследък се издават много книги, пишат се статии и мемоари за живота и делото на българския герой от Първата световна война. Затова с известна предпазливост започнах да чета новата книга на Стоян Райчевски. Но още от първите страници стана ясно, че авторът подхожда по много случае  по  нов начин към биографията му като цяло, като задълбочава някои аспекти и разширява мрежата от източници.

   Книгата започва с раздела „Бащино огнище в Бесарабия“, в който се представя накратко село Бановка, сега Болградски район на Одеска област, където на 25 септември 1863 г. е роден Иван Стоянов Кебашиев, известен като генерал Иван Колев. Описанието на селото включва малко използвани публикации и спомени. Възоснова на това е направен  и разделът „Болградска българска гимназия”. Накратко е описан периодът на обучение от 1875-1882 г. Става ясно, че бъдещият генерал се е учил много усърдно и се е интересувал от  събитията в България. Дадени са интересни характеристики, написани по-късно от негови състуденти. Младият Иван завършва пълния гимназиален курс с отличие.

   Младият мъж трябвало да вземе трудно решение за по-нататъшните си действия. Авторът ги е разкрил пълно и обективно. Първо, той не можел да продължи образованието си – баща му  фалирал по това време и не можел да понесе тежестта да го издържа. И остава в селото, където получава едно след друго разочарования. След като спечелва конкурса за учителско място в родното училище, той не е назначен. Брат му обещава да финансира обучението му в чуждестранен или руски университет, но само след две години. Иван остава в селото и започва да работи като секретар в кметството.

  Авторът с проникновение описва преживяванията и настроенията на младия Иван, желанието му да продължи образованието си. Оказва се, че получава множество писма от съученици, учили в Европа и Русия. Накрая през лятото на 1884 г. той решава да замине за България, където се е събрала голяма група интелигенти, бесарабските българи. Успява да заеме длъжността секретар в различни съдилища. Но, както е показва, това не го удовлетворява. Наблюдавайки политическото развитие на младото българско княжество, той се включва като доброволец в младежкия легион във войната срещу Сърбия за защита на Отечеството, където служи до края на войната.  Несомненно е заключението в книгата, че наблюдавайки подвизите на младите български офицери, Колев най-накрая решава да се отдаде на военна служба. Подробно е описано обучението му във Военното училище в София. Подчертава се, че „Младият кадет бързо свиква с правилата и… постига много добри резултати… Преподавателите го сочат за пример“. Интересен е фактът, че Колев е удостоен с първо офицерско звание подпоручик от неговия съгражданин от Болград, министъра на отбраната на България Данаил Николаев. Още тогава той се убеждава, че желанието му е „на всяка цена“ да получи назначение в кавалерията”.

   По-нататък в книгата е подробно описана първата офицерска служба на И. Колев, преминала в Пловдив. Тук се случват важни за него професионални и житейски събития. По време на военни маневри младият офицер показва добрите си качества. Сближава се с кавалерийското офицерство, включително и с бесараските българи. Сред тях е Стоян Краев, бащата на Кикименова-Краева, която по-късно ще даде най-пълните сведения за личния живот на генерала. Интересното е, че докато служи в Пловдив, там му гостуват баща му Никола  Стоянов и сестра му Еленка.  

   През този период Колев е назначаван на различни длъжности, на които проявява изключително старание и военен професионализъм. Тогава желанието му да получи висше образование се осъществява. Изпращат го да учи в Италианската военна академия, което е описана подробно в отделен раздел. След двугодишно обучение през лятото на 1894 г. поручик Иван Колев е произведен в чин капитан (кавалерийски капитан) и назначен за старши адютант в щаба на Първа пехотна софийска дивизия

   Вече отбелязахме, че в книгата е отделено специално внимание на семейните взаимоотношения на генерал Колев и на тези със сънародниците му в Бесарабия. Има дори раздел „Брак със София Фитова“. От тук читателите, особено бесарабските, ще научат много интересни факти от живота на своите сънародници; заобичтана Иван Колев към Бесарабия, и мечтата му за нейното бъдеще.

   Описвайки множеството му командни постове, книгата разкрива уменията му като командир. Отбелязва се, че той е имал специален подход за опознаване на офицерите си. Обикновено Колев отивал в казармата пеш 15-20 минути по-рано. Той бил много загрижен за храненето на войниците и почти всеки ден посещавал кухнята. Колкото и строг и суров да се е показвал като началник, винаги бил готов да помогне на подчинените си. Подчертава се също, че винаги се е обличал спретнато и чисто. Книгата се докосва и до все още слабо разкрития в съществуващата литература интерес на Колев към преподаването.

   Подробно се разкрива формирането  на Колев като кавалерист, посочва значимата му роля в нововъведенията в българската кавалерия. Например, той е инициатор на периодични състезания за развитието на конния спорт. Едногодишното пътуване до Австрия през 1908 г. изиграва важна роля в професионалното му развитие. Разкрива стреса, който е преживял, когато е назначен в друга част, а не в кавалерията,  в началото на Балканската война през 1912 г.. Казвали му, че кавалерията „вече не е жива“. В тази война, както и в Междусъюзническата, полковник Колев,  като началник-щаб на V армия, проявява високо военно майсторство, осъществява новаторски тактически инициативи, за което заслужено получава най-големите награди.

    В началото на Първата световна война /1915-1916 г./ виждаме как Колев е голям организатор и ръководител на отбраната на целия Беломорски край, колко полага огромни усилия за издигане на патриотизма и войнския дух на войниците, като ги мотивира към безкористна служба и саможертва за Отечеството. На 2 август 1915 г. Иван Колен е удостоен с чин генерал-майор. Подробно  научаваме, че в края на световната война Колев е в стихията си – на 11 май 1916 г. е назначен за командир на 1-ва конна дивизия, която е съсредоточена в района на Нови пазар и гр. Козлуджи и е част от 3-та българска армия, част от българската част на Дунавската армия.

   Читателите ще се запознаят с подробности за намеренията и дейността на генерала. На първо място Колев започва с реорганизация на конницата и подготовка за предстоящата война с Румъния. Първо, той започва да избира команден състав и разработва тактически подходи. Поставя строги изисквания към първоначалния състав на армията. В книгата се твърди, че през този период, благодарение на генерала, кавалерията заема важно място в историята на българското оръжие, а когато през август 1916 г. кавалерийската дивизия е прехвърлена на румънската граница, тя вече напълно е готова за военни подвизи.

   Централно място в книгата заема дейността на генерал Колев на Добруджанския фронт (стр.115-202).  Това е разкрита  в няколко раздела: „Добруджанският фронт“, „ Началото на  Добуджанската  епопея“, „Признание  за действията  на конните  пионери“,   „Освобождението на цяла Добруджа“. Разкрив се, че верен на себе си, ген. Колев лично участва във военните действия. Легендарна е случката, когато той лично, заедно с още седем кавалеристи, успява да плени румънски взвод от 40 войници. На 4 септември за първи път ген. Колев се изправя срещу руски войски. Той, русофилът, трябва да се бори с руснаците. И го прави без сантименталност или колебание. В същото време  е описано как  генерала Колев се противопоставя на опитни части, които вече имали двугодишен боен опит. Символични са думите му, които изрича пред своите подчинени: „Кавалери, Бог ми е свидетел, че съм благодарен на Русия за нашето освобождение. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ние ще ги бием и прогоним, както всеки враг, който пречи на обединението на България!”. Разкриват се светкавичните действия на Първа кавалерийска дивизия, които смайват врага. Показано, че в  Южна Добруджа няма случай българската конница да не е приемала бой, обикновено срещу числено превъзхождащ противник. Българските кавалеристи действат от чувство за отмъщение за несправедливостта от 1913 г. и желание да опровергаят незаслужените упреци към конницата за недостатъчното ѝ участие във войната.Прослежвад се действия на кавалерийската дивизия изпратена  през втората половина на 1916 г. на Мачинска позиция. След преодоляване на телени огради и нападения с нож, град Мачин е превзет на 3 януари, а на 5 януари – Тулча, с което приключва кампанията на дивизията в Добруджа.

   От страниците на книгата виждаме, как  генерала, заедно със своите войници, стоически издържа всички трудности и не слиза от арабския  си кон, не си взема отпуск. Всичко това се отразява на здравето му. На 10 май 1917 г. Колев е назначен за командващ 3-та армия в Добруджа, но в края на месеца е принуден да напусне фронта и заминава на лечение във Виена. На 28 юли е произведен в чин генерал-лейтенант „За особени заслуги през войната в Добруджа” и е награден с орден „За храброст”. Обаче на следващия ден 53-годишният генерал умира във виенски санаториум. В началото на август тленните му останки са транспортирани и погребани с военни почести в София.

   В един от последните раздели „Реформаторското на ген. Колев в разбирането за ролята  на конницата  и нейния водач  в боя“   авторът прави   специален размисел  за място  и  приноса на генерал Иван Колев в българското  военното изкуство относно ролята и значението на участието на конницата за успехите на България  в освобождението на Добруджа. Когато вражеските армии, а също  и много български военни командири отричали мястото на конницата, Иван Колев „ е схващал  значението и ролята  на конницата в тогавашната война“ и това  проличавало   от начина, по който той  организирал, подготвял и водел  конната дивизия.

   Представяната книга  съдържа доста голямо и разнообразно приложение. На първо място, това са поздравителни писма и телеграми, получени от бойни другари на Добруджанския фронт. Публикуван е спомен за превземането на Кюстени (223-238). Има раздел „Признание и признателност на генералите и цялата българска армия“. Представен е и списък с ордени и награди на генерал-лейтенант Иван Коле. В рубриката „Паметта срещу забраната” се съобщава за изграждането на паметници на генерал Колев (301-318). Трудът завършва с доста пълна библиография, посветена на генерал Иван Колев. Не мога да не отбележа, че към всички раздели авторът Стоян Райчевски е подходил с изключително внимание и новоторство.

   Надявам се, че  новата книга  на учения, публициста д-р  Стоян Райчевски  за бесарабския българин – „Генерал Иван Колев“, да бъди срещната с голямо внимание и благодарност  от читателите  на сънародниците на големия български  военачалник  в незабравимата му Бесарабия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *