АЛМАНАХ „РОДОЛЮБЕЦ”, БРОЙ VIII, 2016
Излезе от печат след десетгодишно прекъсване поредният VIII брой на алманаха „Родолюбец”, с което поздравяваме издателя му Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и с таврийските българи „Родолюбец”, неговите съставители – д-р Елена Водинчар, д-р Мария Делибалтова, Мария Стоянова и Наталия Димитрова. Заслужават голяма благодарност и спонсорите на броя, сред които са и тези от Република Молдова. Изданието продължава традициите на предидишните броеве, като включва приетите от тях традиционни рубрики. Важно, че във всичите раздели се представят актуални и интересни материали, разширен е авторският състав. Наред с историческите, краеведчески работи и публицистика има доста нови литературни произведения на известни и млади писатели и поети. Не можем да не се радваме, че така нашироко са изявени българите от Молдова от миналото и особенно от сегашното време. Препоръчваме да се запознаете с новия брой на „Родолюбец”, като сме сигурни, че ще откриете в него много интересно и полезно, ще получите едно дълбоко душевно удовлетворение.
Представяме стихотворения от алманаха на две бесарабски български поетеси Таня Танасова-Тодорова и Анна Малешкова, родени във Валя-Пержей, Тараклийски район, които се преселиха в България.
ДАНО
Чуждинка съм във моята България.
Отечество да нямаш също е лотария.
Вие, прадеди, когато сте я напуснали,
нали сте искали, нали сте допускали
че ще се връщате, че ще се връщаме ..?
Същите сънища ние прегръщаме.
Баба ми Дунава в черги втъкала,
български песни със сълзи е пяла.
Кръвта си запазихме в пуста чужбина,
за да сме българи, да сме роднина.
Защо не заръчахме да ни не питат –
защо сме днес тук, защо скитаме ?
Ако няма история написана, свята,
може би помнят небето, земята ?
Дано ме познае дъб стогодишен !
Дано ми закриля и тук Всевишният !
Таня ТАНАСОВА-ТОДОРОВА
Буджак…
Земя на кръстопът –
Приют на кумани, огузи…
Защо ли днеска те кълнат
И българи и гагаузи ?
Не вият днес чакали бесни
и змии из полето не пълзят
и кой каза, че е лесно
рози в степ да се садят?
Палещото слънце на Буджака
всичките надежди изпепели …
Преселниците още чакат –
все някого ще зазори.
Анна МАЛЕШКОВА