24 МАЙ В НЕДЕЛНОТО УЧИЛИЩЕ ПРИ НАУЧНОТО ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИСТИТЕ

   24 МАЙ е не само празник, когато честваме буквите и създателите им, но и е своеобразен момент на равносметка.

   Именно в неделя на 24 май в Българското неделно училище при НДБ се проведоха последните учебни часове през тази учебна година. Преговор за Деянията на светите Кирил и Методий, информация за провъзгласяването им от папа Римски в 1980 година за съпокровители на Европа, моменти от историята на празнуването на най-светлия празник в България и по света, – тези и други въпроси с интерес се обсъждаха през последния учебен ден, украсен със празничното хоро на булеварда «Григори Виеру» до библиотеката «Христо Ботев». Хорото поведе етнофолклорният състав «Въгленче» и всички ученици от малки до големи заедно с преподавателите се хванаха на това весело хоро. Снимките предават настроението на празника на българщината в края на учебната година.

   Официални удостоверения на МОН с годишни бележки ще се връчват на 30 май, но именно на 24 май учениците от начални класове рецитираха стихотворения, а от по-големите класове показаха своите постижения чрез съчинения «Българският език в моя живот». Потвърди се публично, че те могат да се изразяват на български, да формулират своите мисли и да предават чувствата си чрез българското слово.

   Ето няколко цитата на тези, които преди идването в Неделното училище не можаха и да предположат, че на края на учебната година спокойно ще пишат подобни съчинения на български. Авторите на последните два цитата започнаха да изучават български точно тази година.

• Българският език заема особенно място в живота ми, защото съм българка. В нашия свят има много различни езици, но най-хубавият и най-приятен е българският . Почти всяко лято аз прекарвам в България и на мене много е интересно да слушам как говорят местните жители, а най-приятно е да ги разбирам. Когато съм вкъщи, пускам българското радио, харесвам песните, разбирам реклама. Аз прочетох на руски романа на Иван Вазов «Под игото» и останах с голямо впечатление. Сега планирам да го прочета на български…Благодарение на курсовете по български език, миналото лято аз попаднах на двеседмично езиково обучение в Габрово, и тези седмици станаха едно пътешествие по България.Аз се запознах по-близо с българската култура и традиции, опитах баница – най-вкусната храна, която само може да бъде. Аз заобичах България с цялото си сърце и, разбира се , българския език.(Дина Кунева)

• Моят дядо е бесарабски българин от Одеска обаст. Родом от село Кубанка, той живееше цял живот в Одеса. … Българите в селото му се преселват от Русе в началото на 19 век. Едно от желанията ми да отида в Русе, да видя този град и да изуча историята му. Дядо ми знае български език в диалектната форма на неговото село и рядко говори с мене на български… Сега аз вече разбирам българската реч и мога да говоря, но все още лошо знам граматиката. Съвременният български език е много стар, твърд и гласен. Аз искам да говоря свободно на него. И аз ще се старая! (Александър Шаргов)

• «В началото бе Словото» – казва свещеното писание, но аз бих префразирала: В началото бяха песните, песните на Лили Иванова и Бисер Киров, които много харесваше майка ми и често ги слушаше вкъщи. Именно тогава в детството си аз чух благозвучния и мелодичния български език за пръв път… През тази учебна година аз отворих новия и прекрасния свят за себе си. Този свят се нарича Български език, който се надявам да го изуча много добре и никога да не се разделям с него. (Ала Елашвили)

• Не съм българка и никога не можах да помисля, че толкова ще харесам български език. По време на обучението в Неделното училище, аз не само научих езика, но и се запознах с много интересни хора, научих много неща за културата и историята на българите, аз разбрах, че всичко това е много увлекателно. Това стана причина да променя моите планове за бъдещото образование. По-рано исках да уча български само за себе си, а сега искам да следвам българска филология… (Ана Василиева)