През 1876 година в Крим, където се обсъждал предварителния план за война с Портата, е било прието решението за създаване на българско опълчение. Формирането на опълчението е било поръчано на генерал-майор Н. Столетов – бъдещия участник в освободителния поход.
В началото е бил създаден един батальон, наречен “пехотен конвой на главнокомандуващия”. В него първоначално влизаха пристигнали в Бесарабия български юнаци, участници на Априлското въстание и на сръбско-турската война от есента 1876 година, които прекараха зимата в бесарабските градове Болград, Комрат и най-много в Кишинев. “Такива българи идваха в Кишинев до 1000 човека” – писа после председателя на Кишиневското българското общества И. Иванов, който се занимаваше с настаняването и осигуряването на идващи българи до средата на март 1877 година. В новото формирование се включваха и бесарабските българи.
На 31 март 1877 година в Кишинев, пред бившия Арменски хан станало първото официално построение на доброволците и представяне на техния командир – Столетов. В утрото на този ден на доброволците е било обявено за предстоящия поход към родните места. В памет на това събитие на 22 април 1977 година в Кишинев, върху една от административни сградите на кръстопътищи булевард Щт. Чел Маре – Армянска бе открита бронзова паметна плоча. Върху нея са изсечени думите, които в продължение на столетия са звучали в сърцата на българите: Свобода или смърт”. А надпис гласи: “Тук, в бившия Арменски хан, през март-април 1877 година, под командуването на генерал-майор Столетов Н. Г. е било създаденото българското опълчение”.
За кратко време доброволците са минали усилена военна подготовка. Местните вестници отбелязвали, че всички опълченци се отличават със съобразителност, любов към делото, “добре стрелят и отлично вървят в колони”.
А събитията стремително се развиваха. Наближаваше денят на началото на последната руско-турска война. На 12/24 април 1877 година първоначално в катедралния събор в центъра на Кишинев, а после на така нареченото Скаково поле (Кишиневския хиподром), сега район Ръшкани в града, по време на парада на руските войски е бил прочетен манифеста за обявяване война на Турция. Трите дружини български опълченци стояли рамо да рамо с руските войници, готови да тръгнат в поход към Дунава. В същия ден руските войски тръгнаха за Балканите. Опълченците останаха в Кишинев още за някой седмица за да продължат учението, а после се придвижиха в румънския град Плоещ, където стана окончателното формиране на Българското опълчение.
Днес в столицата на Република Молдова, на мястото на парада се издига шестнайсет метров обелиск от розов гранит, който бе открит в навечерието на 500 годишнина на Кишинев (1966 г.) в присъствие на първия летец-космонавт Юрий Гагарин. Автори на паметника – арх. В. Дементиев, художници – В. Новик и И. Цеханавич
Населението на Бесарабия е взело най-активно участие в подготовката на войната. Молдавци, украинци, българи, гагаузи са оказвали всякаква помощ на руската армия. В Кишинев, Оргеев, Белци, Тираспол, Бендери, в Киприяновския манастир, в редица села са били настанени десетки лазарети, които още от първите дни на войната са приемали ранени войници. Навсякъде се провеждали доброволни сборове на пари, продоволствие, облекло за участниците в освободителния поход.На 16 април е било прието решението в Кишинев да бъде построен дом за пострадалите във войната. До дома, който не е запазен, през 1883 година е бил построен един малък параклис. Дълго време в него беше настанен Музеят на българските опълченци. От известно време беше възстановена църковната служба.
В боевете в България в рамките на руската армия мъжествено се сражавали и молдавските войници. По време на войната в руската армия служели повече от 12 хиляди бесарабци, и практически всички биле заангажирани на фронта. Едни от първите са форсирали Дунава воините на 55-ия Подолски пехотен полк, който основно бе сформиран от жителите на Бесарабия. Днес в Бендери, край пътя който води към Кишинев, се издига гранитен обелиск, на който се отбелязва, че полка участвал в боевете на Шипченския проход по време на последната руско-турска война 1877-1878 година. Доста бесарабци на вечно останаха на българска земя.
