СЪЕДИНЕННИЕТО ПРАВИ СИЛАТА

Д-р Любомира Жакоте, учителка по български език и литература в Теоретичен лицей „Васил Левски”, град Кишинев

   На 06.09.2020 година се навършват 135 години от Съединението на България. Съгласно правописните правила на българския език с главна буква се записват значимите моменти в историята на страната или в общочовешкото развитие.

   Съединението по право може да се нарече важен акт в историята на изграждането на съвременна България. Това е събитието, което доказва на традиционна Европа, че на нейната политическа карта се е появила нова държава, имаща право да живее и да се развива по собствени закони.

   За да разберем с какво е толкова значимо Съединението на България, трябва да се върнем към последните години на турското робство. През 1876 година избухва най-кървавото и най-жестоко въстание по българските земи – Априлското, потушено с варварска, средновековна жестокост в епоха, когато Турция се стреми да изглежда пред Европа цивилизована и модерна държава. Тогава се заговорва за „източния въпрос” в европейските салони. Но единствено руският император се вслушва в канските писъци на изтерзаните жени и деца в България. Той решава да обяви война на турския султан с цел защита на християнското и славянско население на Балканския полуостров.  Тази благородна инициатива не е посрещната добре от Великите европейски сили. Свиква се Цариградската конференция в края на 1876 година, която има за цел да намери решение на изострения конфликт. Там се обявява желанието на Руската империя да води поредната война срещу Османската империя с цел освобождаването на българските земи. Тогава се договаря съдбата на свободните български територии в следвоенния период. Европа не е съгласна на политическата карта да се появи нова голяма балканска държава, наречена България. Предлага се след края на войната да се свика нова конференция, която да раздели българските земи на три части – България, Източна Румелия и Македония. Русия се старае да възрази, но ясно разбира, че ако не се изпълни това условие, я чака нова Кримска война, която тя не е готова да води.

   На Трети март 1878 година е подписано примирието в Сан Стефано. Според него се считат свободни от османска власт всички територии, населени с етнически българи. Появява се България. Щастието на българите няма край. След пет века безчинства „Чистата и свята република”, провъзгласена от Левски, става реалност. Нашият дядо Йоцо постепенно се запознава с държавното устройство. Народното въодушевление е издигнато на крилете на победата.

   През юли 1878 година е свикан Берлинския конгрес, който има за цел да уреди промените в положението на Османската империя след Руско-турската война от 1877 – 1878 година, завършила с поражение на Високата порта. Там се узаконява предварителната договореност между Великите сили и Руската империя за съдбата на България. Създава се княжество България с граници между река Дунав и Стара планина. Източна Румелия със столица Пловдив е с васалнически статут към Османската империя, а Македония е върната обратно под властта на Високата порта. Само половин година продължава радостта на българите от извоюваната свобода. Тяхната съдба е решена без никой да се допита за желанието им. Еуфорията от свободата се сменя с недоумение,  открита враждебност и недоволство. Русия може само да приеме тези решения без правото да им се противопостави.  

   През първите свободни година Русия полага усилия за изграждане на държавното устройство на България. Първият княз е Александър I Батенберг – братовчед на император Александър II.

   От Бесарабия се завръщат много просветени умове с български произход, за да помогнат за наливане на основите на Третото българско царство. Започва изграждането на българската войска под ръководството на Данаил Николаев – бесарабски българин, отдал живота си на България. Можем да кажем, че неговата биография отразява развитието на младата държава. Русия също помага за създаването на армията по свой образец.

   След разделянето на българските земи се появява желанието на народа да живее в една обединена държава. Именно това е и актът на Съединението, извършен на 6 септември 1885 година в град Пловдив, столицата на Източна Румелия. По безкръвен път  чрез преврат, ръководен от Данаил Николаев, са превзети пощата, телеграфа и гарата. Турският наместник предава властта. Единствената жертва на Съединението е капитан Райчо Николов – също руски възпитаник. Народното ликуване е изключително. Свърши се! България е обединена!

   Това събитие е много внимателно следено от дипломатичските мисии на европейските държави. Те изразяват открито своето недоволство от нарушените клаузи на Берлинския договор.

        Идва моментът българите да защитят своето право на свободна и обединена страна. Европа се старае да върне статуквото. През ноември 1885 година Сърбия, подстрекавана от Австро-Унгарската империя напада България. Моментът е сакрален за България. Все още не е завършено изграждането на българската армия. Обучените да водят война български офицери са много малко. Най-високото звание е капитан. Затова и армията е наречена „армията на капитаните”. Русия изтегля своите военни части от България, защото не желае и не е готова да воюва отново с обединена Европа за каузата на българите. По този начин доказва, че Съединението е дело само на българите и тя не участва в тази политическа авантюра.

   Българската армия под ръководството на Данаил Николаев показва чудеса от храброст по бойните полета на Сливница и Драгоман. Сръбската армия е отблъсната. България за първи път след Освобождението води война за защита на своята територия. За българския войник се говори с уважение в цяла Европа. Съединението на България е защитено с оръжие. Можем да си спомним думите на дон Кихот: „Свободата се крепи на върха на копието”.

   Затова Денят на Съединението е толкова важен за всички българи. Имаме с какво да се гордеем. Свободата, извоювана с цената на пролята българска и руска кръв е защитена. Българинът знае да умира в името на високи идеали. България е възприета като нова политическа сила на картата на Европа завинаги. Така, чрез акта на Съединенеието, се чертаят границите на новата държава.

Честит празник!

„Съединението”, литография на Николай Павлович

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *