КЪМ ЕВРОПА И НАПРЕД
На 15 ноевмри 2024 година в българската библиотека „Христо Ботев” в град Кишинев се проведе научно-практическа конференция „Съдбата на българската култура след 1944 година”. Тя е посветена на навършването на 35 години от началото на демократичните промени в България. Това събитие заема особено място в развитието на България. Благодарение на него, тя е пълноправен член на Европейския съюз и на НАТО.
В конференцията взе участие Н. Пр. Мая Добрева, Извънреден и Пълномощен Посланик на Република България в Република Молдова. В своето приветствие към участниците в събитието, подчерта, че историята ще оцени значимостта на демократичния преход, но днес българите, с чувство на гордост, са част от голямото европейско семейство.
Мая Добрева, Извънреден и Пълномощен Посланик на Република България в Република Молдова
Д-р Катерина Данаилова изнесе доклад „Особености на политико-икономическата система в България през периода 1944 – 1989 година”. Бяха подчертани главните особености на диктатурата след деветосептемврийския преврат. Споменат беше народният съд и неговите присъди срещу интелектуалния елит, строежът на големи промишлени предприятия, цензурата в областта на културата.
Д-р Катерина Данаилова
Д-р Елена Рацеева в доклада си „Премеждията на българската литература след 1944 година” се спря на новото направление в изкуството от това време – социалистическият реализъм. То е характерно и за литературата. Независимо от строгата партийна цензура, през този период се раждат произведения, които са част от световното литературно богатство. Димитър Димов създава романа „Тютюн”, подложен на жестока партийна критика. Авторът е принуден да преработи творбата си, да въведе нови партийно издържани герои, за да бъде издаден. Димитър Талев преминава през концлагерите на социализма като македонски шовенист. Но именно героите на неговата четирилогия романи „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам”, му помагат да оцелее в жестоката действителност на затвора. Д-р Рацеева подчерта една характерна особеност на това време: авторите се насочват към исторически важни събития в своите произведения, за да могат там да изкажат своите прогресивни виждания за социалните явления в страната. Бяха споменати и автори десиденти, като Блага Димитрова, Едвин Сугарев и др., взели участие в създаването на демократичното движение в България.
Д-р Елена Рацеева
Г-жа Донка Николова в доклада си „Българската лирика от 60-те до 80-те години на ХХ век: автори, мотиви, идейни течения” се спря на характерните особености на поезията през този период. След периода на отрицание на лириката през 40-те години, поетите отново започват да създават лирични произведения, които се подчиняват на рамките на соцалистическия реализъм.
Д-р Витали Тодоров запозна присъстващите с „История на развитието на учебнита програми по музика в Република България”. Той подчерта, че след Освобождението на България през 1878 година в училищата са били въведени 6 часа седмично пеене. Постепенно програмите еволюират и се стига до съвременните изисквания по предмета: обучение на нотна грамотност, запознаване с биографиите и произведенията на световно известни музиканти, изучаване на българския фолклор и на българските композитори.
Председателят на Научното Дружество на Българистите в Република Молдова, д-р.и.н. Иван Думиника определи конференцията като много успешна, която многостранно се е постарала да обхване периода на социалистическото развитие в България. Изказа благодарност на модератора д-р Любомира Жакоте за активното участие в организацията на това културно събитие в живота на българската общност в Република Молдова.
Председателят на Научното Дружество на Българистите в Република Молдова, д-р.и.н. Иван Думиника
д-р Любомира Жакоте. секретар на научното дружество на българистите в Република Молдова
От прес-службата на Дружеството