ДЕКАДАТА НА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ В РЕПУБЛИКА МОЛДОВА
През октомври 2026 г. в Република Молдова се проведоха многобройни образователни, научни, възпоменателни и културни прояви, посветени на Деня на бесарабските българи. Централно място в празничната програма заеха Републиканският семинар в Твърдица на 23 октомври и тържествата в Тараклия на 29 октомври, които обединиха ученици, преподаватели, историци, културни дейци, представители на държавните институции и българската общност.
Декада, посветена на историята, езика и бележитите личности
В периода 12 до 23 октомври 2026 г. по инициатива на Министерството на образованието и изследванията на Република Молдова в образователните институции, в които се изучават български език и литература, се проведе Декада на историята и културата на бесарабските българи под надслов „Бесарабските българи: история, език и бележити личности“.
Инициативата имаше за цел да насърчи интереса на младото поколение към историческото минало на българската общност в Бесарабия, да популяризира приноса на нейните представители за развитието на Република Молдова и България и да съдейства за съхраняването на българския език, културните традиции и историческата памет.
През дните на Декадата в училищата бяха организирани тематични уроци, ученически презентации, изложби, литературни четения, конкурси, викторини и срещи, посветени на историята на българските преселници, възникването и развитието на техните селища, просветното дело, народните обичаи и бележитите личности.
Особено внимание беше отделено на дейци с принос към историята, образованието, науката, културата и стопанското развитие на Бесарабия. Учениците получиха възможност не само да се запознаят с биографиите на известни българи, но и самостоятелно да издирят сведения за по-слабо познати личности от своите родни места.
Декадата придоби особено значение и в контекста на усилията на Министерството на образованието и изследванията за подобряване на условията за изучаване на българския език и литература и за разширяване на преподаването на историята, традициите и културата на българския народ.
Кулминацията на образователната инициатива беше Републиканският семинар в град Твърдица, проведен на 23 октомври. Празничните прояви продължиха и след официалния период на Декадата, като достигнаха своя връх на 29 октомври, когато традиционно се отбелязва Денят на бесарабските българи.
Твърдица събра преподаватели и представители на българската общност на Републикански семинар.
На 23 октомври 2026 г. град Твърдица, район Тараклия, беше домакин на първи Републикански семинар, посветен на Деня на бесарабските българи, под надслов „Език, литература, история и култура на българите в Република Молдова: училище, общност и партньорство“.
Форумът беше организиран от Министерството на образованието и изследванията на Република Молдова в сътрудничество с Управлението на образованието към Районния съвет Тараклия, Кметството на град Твърдица и Теоретичния лицей „Твърдица“.
В него участваха над 50 преподаватели по български език и литература и по история и култура на българския народ от районите Тараклия, Кахул и Кантемир, Гагаузка автономия и мун. Кишинев, както и представители на държавни институции, местните власти, културни организации и научната общност.
Официалното откриване се състоя в Теоретичния лицей „Твърдица“. Модератор на семинара беше д-р хабил. Иван Думиника, началник на Службата за политики в областта на междуетническите отношения към Министерството на образованието и изследванията на Република Молдова и председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова.
С приветствени слова към участниците се обърнаха Людмила Павлов, заместник на главния държавен секретар в Министерството на образованието и изследванията на Република Молдова, Н. Пр. Мая Добрева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Молдова, и Лилия Сарсаман, началник на Управлението на образованието към Районния съвет Тараклия.
Людмила Павлов, заместник на главния държавен секретар в Министерството на образованието и изследванията на Република Молдова
Н. Пр. Мая Добрева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Молдова
В дискусиите взеха участие председателят на район Тараклия Лазар Дерменжи, кметът на град Твърдица Георги Попов, директора на Агенцията за междуетнически отношения Вячеслав Рябчински и други представители на публичните институции.
Основен акцент в разговорите беше необходимостта от последователна подкрепа за преподаването на българския език, изучаването на историята и културата на българската общност и развитието на партньорствата между училищата, държавните институции и културните организации.
Бяха представени и предприетите от Министерството на образованието и изследванията мерки за подобряване на обучението по български език и литература. Сред тях беше посочена възможността чрез алтернативните рамкови учебни планове седмичният брой часове по български език и литература в редица лицеи да бъде увеличен от три на четири.
Беше обърнато внимание и на пилотното изучаване на дисциплината „История, традиции и култура на българския народ“, която в началото на 2026 г. се преподаваше в 22 образователни институции и обхващаше 529 ученици.
По време на семинара беше изразено и намерението подобни републикански образователни прояви да се превърнат в ежегодна традиция, като всяка година се провеждат в различно населено място с българско население. Като възможен домакин за 2027 г. беше посочено село Валя Пержей.
Открити уроци, музейни занятия и срещи с историческата памет
Особено съдържателна беше практическата част на семинара, подготвена от педагогическия колектив на Теоретичния лицей „Твърдица“ под ръководството на директорката Мария Смирнова.
Преподавателките Лилия Желяпова, Мария Димова и Полина Маева представиха открити уроци, посветени на българския език и литература, видни личности от Бесарабия, образа на родния край в поезията и особеностите на българската диалектна реч.
Мария Димова дава открит урок
Част от занятията се проведоха в Историко-етнографския музей на града, където Лидия Арикова и Георги Димов представиха възможностите за използване на местното историческо и културно наследство в образователния процес.
Георги Димов разказва на децата за история на Твърдица
Специално внимание беше отделено на трагичните страници от историята на Твърдица през съветския период. Олга Терзи, представителка на Националното архивно агенство, представи исторически сведения за съдбата на местните жители, засегнати от сталинските депортации и политическите репресии.
Олга Терзи от Националното архивно агенство
Тази тема напомни, че изучаването на историята на бесарабските българи не може да се ограничава само до успехите на техните общности. Необходимо е да бъдат осмислени и трагичните събития, които са оставили дълбоки следи в семейната и колективната памет.
В рамките на семинара беше разгледана и ролята на библиотеките като средища за съхраняване и популяризиране на българската култура. Анжела Олареску, ръководител на Българската библиотека „Христо Ботев“ в Кишинев, представи дейността на институцията. В резултат на установените контакти беше подписан меморандум за сътрудничество между библиотека „Христо Ботев“ и Публичната библиотека на град Твърдица.
Анжела Олъреску (директорка на Библиотека „Христо Ботев“ в Кишинев) и Валентина Барабаш (директорка на публична библиотека в гр. Твърдица)
Поднасяне на цветя пред паметниците в Твърдица
Важна част от празничната програма беше възпоменателното шествие „Бележити твърдичани“, в което се включиха ученици, преподаватели, официални гости и жители на града.
Участниците отдадоха почит пред паметните места, свързани с историята на Твърдица и българската общност.
Цветя бяха поднесени пред паметника, издигнат по повод 100-годишнината от основаването на Твърдица, който напомня за поколенията български преселници, създали и развили селището. Обелискът, издигнат през 1930 г., е един от историческите символи на града.
Цветя бяха положени и пред паметника, посветен на 150-годишнината от основаването на Твърдица, с което беше отдадена почит на поколенията твърдичани, допринесли за развитието и процъфтяването на родното си място, за съхраняването на българския език, традициите и културната идентичност.
Особено вълнуващ момент беше отдаването на почит пред паметника на репресираните твърдичани, посветен на жителите, пострадали от политическите преследвания и депортациите през съветския период. По този начин празникът придоби не само просветен и културен, но и възпоменателен характер.
Цветя бяха положени и пред паметника на Васил Левски, издигнат през 1997 г. по повод 160-годишнината от рождението на Апостола на свободата. Този паметник заема особено място в обществения живот на Твърдица и е свидетелство за историческите връзки на бесарабските българи с България.
Възпоменателните церемонии показаха как историята на едно българско населено място може да бъде представена чрез неговите паметници, свързващи заселването, развитието на местната общност, националноосвободителните идеали и трагичните събития на ХХ век.
Празничен концерт и представяне на българските традиции
Републиканският семинар завърши с богата културна програма в Двореца на културата на град Твърдица.
Пред многобройната публика ученици, преподаватели и самодейни състави представиха български народни песни, традиционни танци и поетични изпълнения.
В концерта участваха Образцовият танцов състав „Твърдишки извор“ с художествен ръководител Кристина Маслинкова, възпитаници на филиала на Центъра за художествено образование „Щефан Няга“ и Детската школа по изкуствата „Григорий Мурзаков“, чиито танцови изпълнения бяха подготвени под ръководството на хореографа Валентин Василев.
Тържествената програма показа, че българските песни, танци и поезия продължават да заемат важно място в културния живот на младото поколение в Твърдица.
Награди и подкрепа за младите пазители на българския език
Особено вълнуващ момент от тържествената програма на Републиканския семинар беше връчването на отличия. Кметът на град Твърдица Георги Попов удостои с Благодарствена грамота д-р хабил. Иван Думиника, председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова, в знак на признателност за неговата дейност, насочена към изследването и популяризирането на историята и културното наследство на бесарабските българи.
От своя страна Иван Думиника връчи стипендията „Попечител Иван Инзов“ на Научното дружество на българистите в Република Молдова на ученичката от Теоретичния лицей „Твърдица“ Дария Желяпова. Тя беше отличена за доброто си представяне на районните ученически олимпиади, постигнатите образователни резултати и активното си участие в инициативи за популяризиране на българския език и култура.
Дарья Желяпова и д-р.хаб. Иван Думиника
Стипендията „Попечител Иван Инзов“ е учредена от Научното дружество на българистите в Република Молдова през септември 2017 г. и носи името на генерал Иван Никитич Инзов (1768–1845), главен попечител на заддунавските преселници, изиграл важна роля в устройването и развитието на българските колонии в Бесарабия през първата половина на XIX век.
Чрез тази инициатива Научното дружество на българистите продължава своята традиция да насърчава талантливи ученици, които постигат успехи в обучението и проявяват активна гражданска позиция за съхраняването на българския език, историческата памет и културните традиции. Отличието на Дария Желяпова е още едно свидетелство за значението на приемствеността между поколенията и подкрепата за младите хора, които допринасят за развитието на българската общност в Република Молдова.
Видео: https://www.youtube.com/watch?v=1YhiZ2p29J4
Образователни прояви и в други населени места
Декадата не се ограничи само до Твърдица и Тараклийския район.
В Теоретичния лицей „Николай Третяков“ в Комрат се състоя и извънкласната образователна проява „По следите на бесарабските българи“, подготвена от преподавателката Екатерина Железная. Учениците от горните класове участваха в отборни изпитания, посветени на исторически събития, видни личности и културното наследство на българската общност.
Сред гостите бяха д-р хабил. Иван Думиника и Наталия Кристева, началник на Главното управление на образованието в Гагаузска автономия.
Теоретичния лицей „Николай Третяков“ в Комрат
Празнично мероприятие се състоя и в Теоретичния лицей „Гавриил Гайдаржи“ в град Комрат.
Сред гостите на събитието беше д-р хабил. Иван Думиника, председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова и представител на Министерството на образованието и изследванията.
В празничната програма се включиха ученици от началните класове, които рецитираха стихотворения и изпълниха песни на български език, посветени на родния край, българските традиции и обичта към майчиния език.
Изявите на най-малките ученици показаха значението на ранното приобщаване на децата към българската литература, музика и културно наследство. Мероприятието беше още един пример за ролята на училището и преподавателите в съхраняването и предаването на българския език и националните традиции на младото поколение в многоетническата среда на Република Молдова.
Теоретичния лицей „Гавриил Гайдаржи“ в град Комрат
Тематични занятия и културно-просветни дейности бяха проведени и в образователните институции с изучаване на български език в райони Тараклия, Кахул, Кантемир и мун. Кишинев.
Тези дейности показаха, че интересът към историята и културното наследство на бесарабските българи се поддържа както в населените места с преобладаващо българско население, така и в многоетническа образователна среда.
29 октомври: Тараклия се превърна в център на честванията
На 29 октомври 2026 г. град Тараклия отбеляза Деня на бесарабските българи с обширна програма, включваща възпоменателни церемонии, ученическо шествие, научно-просветни конференции, музейни и архивни изложби и тържествен концерт.
Тържествено шествие и поднасяне на цветя пред паметниците на бележити бесарабски българи в Тараклия
Честванията в град Тараклия започнаха с тържествено шествие, в което се включиха над 50 ученици от образователните институции на района, придружени от своите преподаватели, представители на районните и градските власти, държавни служители, обществени дейци и жители на града.
Празничната колона се сформира на централния площад на Тараклия, откъдето се отправи към сградата на Районния съвет и паметните места, свързани с историята на града. В шествието се развяваха знамената на Република Молдова, Република България, район Тараклия, град Тараклия и село Валя Пержей. Знаменосците бяха облечени в традиционни български народни носии, което придаваше на събитието особена тържественост и национален колорит.
Начело на шествието застанаха младите гайдари от Детската школа по изкуствата „Григорий Мурзаков“ в Твърдица. Под ръководството на преподавателя по гайда Захарий Каламанов учениците Петър Автутов, Георгий Паскалов и Вячеслав Баку огласиха улиците на града със звуците на българската гайда. Изпълненията им съпровождаха празничната колона и създаваха атмосфера на единство и уважение към българските традиции.
Особено впечатление правеха учениците, които носеха ръчно изработени плакати с надписи на български и румънски език, както и портрети на бележити личности от историята на бесарабските българи. Представителите на образователните институции носеха и три кошници с цветя, предназначени за поднасяне пред паметниците по маршрута на шествието. По този начин младите участници не само отбелязваха празника, но и засвидетелстваха своето уважение към историческото наследство на родния край.
Първата спирка на празничната колона беше паметникът на Олимпий Панов, роден в Тараклия и оставил значима следа в историята на България като участник в националноосвободителното движение и изтъкнат военен деец.
Пред паметника се събраха участниците в шествието, представители на местните власти, дипломатически представители на Република България, преподаватели, ученици и граждани. Възпоменателната церемония започна с духовна служба, отслужена от свещеник Александър Дериволков от местния храм „Св. Георги“.
С възпоменателни слова към присъстващите се обърнаха Лазар Дерменжи, председател на район Тараклия, Любомир Димов, консул на Република България в Тараклия, и д-р хабил. Иван Думиника, председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова. В изказванията беше подчертано значението на историческата памет, ролята на Олимпий Панов в историята на България и необходимостта от съхраняване на наследството на бележитите бесарабски българи.
След официалните слова пред паметника бяха поднесени цветя в знак на признателност и почит към делото на видния тараклиец.
Оттук празничната колона, отново предвождана от младите гайдари, продължи по улиците на Тараклия към паметника на Иван Беров, дългогодишен кмет и ръководител на Тараклийската волост през периода на Руската империя и румънското управление, допринесъл за общественото и стопанското развитие на родния град. Пред неговия паметник участниците поднесоха цветя в знак на признателност за заслугите му към местната общност.
Последната спирка на шествието беше паметникът на Петър Кайряк, известен краевед и изследовател на историята на Тараклия, посветил значителна част от своята дейност на събирането, изучаването и популяризирането на историческото наследство на бесарабските българи. Участниците положиха цветя и пред неговия паметник, отдавайки почит на приноса му за съхраняването на историческата памет на родния град.
По този начин тържественото шествие се превърна в своеобразен урок по история на открито. Младото поколение имаше възможност да се запознае с паметните места, свързани с живота и дейността на бележити тараклийци, чиито заслуги обхващат различни области на обществения живот: националноосвободителните борби, местното самоуправление, краезнанието и съхраняването на историческото наследство.
Особено символично беше участието на учениците със знамена, портрети на исторически личности и надписи на български и румънски език. То показа, че паметта за миналото може да обединява различните поколения и да бъде важна част от гражданското и културното възпитание.
Тържественото шествие, съпроводено от звуците на българската гайда и поднасянето на цветя пред паметниците на Олимпий Панов, Иван Беров и Петър Кайряк, се превърна в една от най-запомнящите се прояви на Деня на бесарабските българи в Тараклия. То напомни, че историята на бесарабските българи не е само част от учебниците, а живо наследство, съхранявано в паметта на семействата, родните селища и цялата общност.
Спорозумение за сътрудничество
В рамките на честванията на Деня на бесарабските българи беше подписано и споразумение за сътрудничество между Районния съвет Тараклия и Община Силистра, Република България. Документът беше подписан от Лазар Дерменжи, председател на район Тараклия, и Стелиян Стойчев, заместник-кмет на Община Силистра. Споразумението предвижда разширяване на партньорството в областта на образованието, културата, туризма, спорта, икономиката и местното самоуправление, както и организиране на съвместни културни прояви, образователни инициативи и обмен на художествени състави. Подписването му именно на Деня на бесарабските българи имаше символично значение, като подчерта историческите и културните връзки между българската общност в Република Молдова и България.
Района ученическа научна конференция „Бесарабски българи, строители на съвременна Република Молдова“
Сред значимите образователни прояви на 29 октомври беше Националната ученическа конференция „Бесарабски българи, строители на съвременна Република Молдова“, проведена в Музея на културното наследство на град Тараклия.
Конференцията беше организирана от Министерството на образованието и изследвания на Република Молдова, Управлението на образованието към Районния съвет Тараклия и Музея на културното наследство.
Организационният комитет беше председателстван от д-р хабил. Иван Думиника. В подготовката и провеждането участваха Лилия Сарсаман, Донка Николова, Татяна Некит и Олга Вичева.
Модератор на конференцията беше Донка Николова, преподавател-методист по български език и литература, командирована от Министерството на образованието и науката на Република България.
Участниците бяха приветствани от представители на образователните и културните институции. Сред поканените гости беше и Атанасия Стоянова, експерт към Върховния комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства.
Основната идея на конференцията беше да се предостави възможност на учениците сами да изследват живота и дейността на личности, допринесли за развитието на своите родни места, на българската култура и на обществения живот в Бесарабия.
На конференцията присъстваха и представители на редакционните екипи на десет училищни вестника, издавани в образователните институции на район Тараклия. Тяхното участие имаше за цел да насърчи отразяването на историко-културните инициативи в училищните издания, да популяризира резултатите от ученическите изследвания и да привлече повече млади хора към изучаването на историята и културното наследство на бесарабските българи.
В рамките на форума бяха представени девет ученически доклада.
Кирил Кайряк от Теоретичния лицей „Иван Вазов“ в Тараклия представи изследване за приноса на Степан Танов в развитието и съхраняването на българската култура в града. Негов научен ръководител беше преподавателката Наталия Артьомина.
Анастасия Киосе и Азалина Кайряк от Теоретичния лицей „Олимпий Панов“ разгледаха дейността на Георги Бакаржи и неговия принос за училищното образование в Тараклия. Учениците бяха подготвени под ръководството на преподавателя по история Иван Пасларь.
Вадим Каламан от гимназията в Кайраклия представи живота и краеведското дело на Иван Манолов, изследовател на историята и родословията на местните жители. Научен ръководител беше Тамара Чебанова.
Мария Дерменжи от Теоретичния лицей „Твърдица“, с научен ръководител Полина Маева, представи доклад за Петър Парликов и стопанския възход на Твърдица под неговото ръководство.
Виктория Германова от Теоретичния лицей „Христо Ботев“ във Валя Пержей, под ръководството на Анна Кочева, изследва дейността на Савелий Пармакли, известен земеделец, механизатор, рационализатор и обществен деец.
Георгий Табанов от Теоретичния лицей „Св. Паисий Хилендарски“ в село Кортен представи доклада „Родили сме се българи и няма рождената си кръв да отречем“, посветен на неговите предци, участвали в борбите за освобождението на България. В своето родословно изследване ученикът проследи участието на представители на семейството си в националноосвободителното движение, разкривайки историческите връзки между бесарабските българи и тяхната прародина. Докладът беше подготвен под научното ръководство на преподавателката Мария Пейкова.
Наталия Кряскова от гимназията в Тараклия представи личността на Фьодор Ковалжи, ръководител, меценат и обществен деец. Неин научен ръководител беше Надежда Гайдаржи.
Виктория Воинская от гимназия „Генерал Иван Инзов“ разгледа живота и изследователската дейност на Пьотър Кирилович Малак, учител и краевед, посветил значителна част от своята работа на изучаването на историята на Тараклия. Докладът беше подготвен под ръководството на Нина Соколенко.
Александра Разградская от гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Горна Албота представи дейността на Фьодор Илич Иджилов, общественик и спортист, допринесъл за развитието на родното си село. Научен ръководител беше Светлана Занфирова.
Конференцията показа колко богата и недостатъчно изследвана остава местната история на бесарабските български селища.
Особено ценен беше фактът, че учениците представиха резултатите от своите проучвания на български език, използвайки биографични сведения, фотографии и материали, свързани с историята на родните им места.
По този начин конференцията надхвърли рамките на обикновено училищно мероприятие и се превърна в практически пример за приобщаване на младото поколение към краеведската и историческата изследователска дейност.
В края на конференцията всички ученици и техните научни ръководители получиха сертификати за участие като признание за положените усилия в проучването и популяризирането на историческото наследство на бесарабските българи. Беше взето решение представените ученически доклади да бъдат публикувани в специален сборник, посветен на Деня на бесарабските българи, чието издаване се предвижда по повод следващия Републикански семинар през 2027 г. Същевременно беше обявено, че основната тема на ученическите изследвания през следващата година ще бъде посветена на малко известни учители от бесарабски български произход, оставили значима следа в развитието на училищното образование, просветното дело и културния живот на своите общности. По този начин инициативата ще продължи да насърчава младите изследователи да издирват архивни документи, семейни свидетелства и спомени, чрез които да бъдат възстановени и съхранени биографиите и заслугите на заслужили, но недостатъчно познати български просветители.
Научно-практическа конференция „От думи към мъдрост и единство“ в Районната библиотека
Следобедната празнична програма продължи в Районната публична библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в Тараклия, където се проведе научно-практическата конференция „От думи към мъдрост и единство“.
Събитието беше организирано от Отдела по култура и туризъм към Районния съвет Тараклия и Районната публична библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, със съорганизатор Научното дружество на българистите в Република Молдова. Конференцията се състоя в рамките на проекта „Литературата, традициите и културата ни обединяват“, реализиран чрез националната програма „Acces la Cultură“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република Молдова.
Конференцията беше посветена на два значими празника: Деня на бесарабските българи, отбелязван на 29 октомври, и Деня на народните будители, честван в България на 1 ноември.
Основната цел на форума беше да се осмисли ролята на историята, образованието, литературата, библиотеките и културните институции за съхраняването на духовното наследство на бесарабските българи, предаването му на следващите поколения и укрепването на междукултурния диалог в Република Молдова.
С приветствени слова към участниците се обърнаха Надежда Танова, директор на Районната публична библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Наталия Давидович, депутат в Парламента на Република Молдова и Андрей Балтаков, заместник-председател на район Тараклия.
В конференцията взеха участие представители на държавните и местните власти, научните и образователните институции, културни дейци, историци, краеведи и представители на обществените организации.
Д-р хабил. Иван Думиника, председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова, който беше и модератор на конференцията, представи доклад на тема „Денят на бесарабските българи: исторически корени и съдби“. В изложението си той разгледа историческите предпоставки за възникването на празника, обстоятелствата около неговото утвърждаване и значението му за съхраняването на историческата памет, културната идентичност и духовното наследство на българската общност в Бесарабия.
Отляво на дясно: Екатерина Якобчак (кметица на гр. Тараклия), Наталья Давидович (депутат в Парламента на Република Молдова) и д-р.хаб. Иван Думиника (председател на НДБ в РМ)
Татяна Папурова, началник на Отдела по култура и туризъм към Районния съвет Тараклия, разгледа ролята на културата за съхраняването на националното многообразие и общественото единство.
Кметът на Тараклия Екатерина Якобчак представи значението на местното самоуправление за опазването на историческия облик на града и неговите културни традиции.
Надежда Танова се спря на ролята на библиотеката като мост между миналото, настоящето и бъдещето, като представи и изданието „Библиотеката, гарант на паметта“.
Лилия Сарсаман разгледа взаимодействието между образованието и културата при възпитаването на младото поколение в уважение към собствените корени и към културните традиции на другите народи.
Александър Боримечков, административен директор на филиала на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в Тараклия, представи съвременните предизвикателства и перспективи пред молдовско-българското образователно сътрудничество.
Надежда Гайдаржи, преподавател във филиала на Русенския университет, разгледа възпитателната роля на българската литература в съвременното училище.
Във втората част на конференцията бяха представени доклади, посветени на историческите и културните връзки между България и бесарабските българи, ролята на музеите, народните песни, танците, традиционните носии и семейните архиви.
Сред докладчиците бяха Иво Христов, Татяна Некит, Анна Войтович и Мария Тодорова.
Особено внимание беше отделено на историческата памет, съхранявана в семейните архиви, спомените на възрастните поколения, музейните колекции и местните библиотеки.
Конференцията предостави възможност за обсъждане на бъдещи съвместни инициативи, насочени към популяризиране на културното наследство на българската общност и укрепване на сътрудничеството между институциите.
Изложба на архивни документи и исторически материали
Важна част от празничната програма в Районната публична библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в Тараклия беше изложбата на архивни документи и исторически материали, представена от Марина Юровская, ръководител на Архивната служба на Районния съвет Тараклия.
Експозицията предостави на посетителите възможност да се запознаят с ценни документални свидетелства за миналото на Тараклийския район, отразяващи различни периоди от неговото историческо, обществено и културно развитие.
В подготовката и представянето на изложбата се включи и краеведът Димитър Боримечков, който предостави архивни документи, фотографии и биографични материали, свързани с бележити личности от историята на Тараклия. Сред тях бяха Олимпий Панов, Иван Боримечков, брат на краеведа, и Степан Танов, Иван Беров, Петър Кайряк. Особен интерес предизвикаха историческите фотографии и документите, които разкриват приноса на тези личности за развитието на родния край и съхраняването на българската културна идентичност.
Наред с архивната изложба библиотеката представи и тематични книжни експозиции, посветени на историята, литературата и културното наследство на бесарабските българи. Посетителите имаха възможност да се запознаят с издания, посветени на миналото на българските селища в Бесарабия, творчеството на местни автори и изследванията върху историята и традициите на българската общност.
Тези инициативи подчертаха важната роля на архивите, библиотеките и краеведите за издирването, съхраняването и популяризирането на историческите извори. Те показаха и значението на сътрудничеството между публичните институции и местните изследователи, чиито лични архиви, фотографии и спомени често съдържат ценни сведения, които не са намерили отражение в официалните документи.
В рамките на празничната програма в Тараклия беше открита и художествената изложба „Поглед през платното: известни бесарабски българи“ в Художествената галерия на името на Дмитрий Пейчев. Чрез портрети и художествени произведения посетителите имаха възможност да се запознаят с образите на личности, оставили трайна следа в историята, обществения живот и културата на българската общност в Бесарабия. Изложбата допълни останалите прояви, като представи историческата памет чрез средствата на изобразителното изкуство.
В края на празничния ден представители на ръководството на район Тараклия и местната администрация поднесоха цветя пред барелефа на генерал Иван Никитич Инзов (1768–1845), главен попечител на заддунавските преселници. С този символичен акт беше отдадена почит на неговия значителен принос за защитата на правата на българските преселници, тяхното устройване в Бесарабия и създаването на благоприятни условия за стопанското и общественото развитие на българските колонии през първата половина на XIX век.
Юбилеен концерт, посветен на 40-годишнината на ансамбъл „Родолюбие“
Тържествата на 29 октомври завършиха с голям празничен концерт в Районния дом на културата „Степан Танов“ в Тараклия.
Централно място в програмата зае отбелязването на 40-годишнината от създаването на Професионалния ансамбъл за български народни песни и танци „Родолюбие“.
Основан през 1986 г., ансамбълът се утвърждава като един от важните носители и популяризатори на българското музикално и танцово изкуство в Република Молдова.
През изминалите четири десетилетия неговите изпълнители са представяли богатството на българския фолклор пред публика в страната и зад граница, съхранявайки характерните песни, танци и музикални традиции на бесарабските българи.
Юбилейният концерт под надслов „40 години на сцената“ събра различни поколения изпълнители и почитатели на българското народно изкуство.
В празничната програма участваха и Професионалният ансамбъл за народни песни и танци „Флуераш“ от Република Молдова, както и ансамбъл за народни песни и танци от град Сливен, Република България.
Концертът се превърна в израз на културното сътрудничество между Република Молдова и България, както и на стремежа на бесарабските българи да предават на следващите поколения своите музикални и танцови традиции.
Проведената през октомври 2026 г. Декада на историята и културата на бесарабските българи показа възможностите за обединяване на образователните институции, научната общност, музеите, архивите, библиотеките, местните власти и културните организации около общата задача за съхраняване и популяризиране на историческото наследство.
Особено показателна беше активната роля на учениците, които чрез самостоятелни проучвания и публични презентации представиха малко известни личности и събития от историята на своите родни места.
Съществено значение имаха и проведените научно-просветни срещи, които откроиха необходимостта от продължаване на архивните и краеведските изследвания, подготовката на нови учебни материали и популяризирането на историческите извори.
Отдаването на почит пред паметниците в Твърдица и Тараклия напомни, че съхраняването на историческата памет е неразделна част от отговорността към културното наследство на предишните поколения.
За Научното дружество на българистите в Република Молдова подобни инициативи имат особено значение, тъй като създават възможности за свързване на академичните изследвания с училищното образование и обществените дейности.
Декадата през 2026 г. показа, че изучаването на историята на бесарабските българи може да се осъществява не само чрез научни публикации, но и чрез открити уроци, ученически конференции, работа с архивни документи, музейни занятия, културни прояви и непосредствено запознаване с паметните места.
Най-важното послание на проведените събития е, че съхраняването на българския език, културата и историческата памет е обща задача на училището, семейството, научната общност, културните институции и цялото общество.
Чрез подобни инициативи историята на бесарабските българи продължава да бъде не само предмет на научно изследване, но и жива връзка между миналото, настоящето и бъдещите поколения.
Иван ДУМИНИКА, председател на НДБ в РМ