През 1926 г. се осъществява единственото масово миграционно движение на бесарабски българи и гагаузи в посока Бразилия. То е провокирано от враждебното отношение на румънските власти, които отнемат земите им, затварят училища, църкви.
Влияние оказват и други фактори: авантюристичният дух, желанието да забогатеят в Америка, като и онзи вътрешен стремеж към свобода, накарал предците им да напуснат България и да се заселят в Бесарабия.
„Наистина, каква изключителна смелост и решителност е трябвало да притежаваш, за да напуснеш с цялото си семейство родната земя, без надежда за връщане назад, да се озовеш с оскъдни средства в чужда страна с непознат език, да нямаш подслон и въпреки това да се бориш за оцеляване. И което е по-важно, да спечелиш битката…“, пише в първата си книга Жорже Косиков, автор на трилогия, запазила за поколенията историята на неговите предци.
Благодарение на присъщата си интелигентност и трудолюбие бесарабските заселници успяват да намерят своето място в обществото, да дадат добро образование на децата си, твърдо убедени, че само по този начин ще постигнат добра професионална реализация и висок социален статус.
Тази година наследниците на бесарабските българи и гагаузи в Бразилия отбелязват 90-та годишнина от стъпването на бразилска земя на първите, дръзнали да пресекат океана в търсене на по-добър живот.
Срещата по повод светлата дата бе организирана на 29 октомври от Културната асоциация на българския народ в Бразилия – „Българи” с председател Ана Мария Барбоза, наследница на рода Сибов. Тържеството събиране на няколко поколения, наследници на бесарабски българи и гагаузи, бе уважено от епископ Григорий Петренко от руската църква „Света Троица”, гр. Сао Пауло. Посолството на Р България в Бразилия бе представено от Костадин Стойчев, ръководител на Службата по търговско-икономическите въпроси в гр. Сао Пауло.
Мая ДАСКАЛОВА, преводач, гр. София
Соня Димов, епископ Григорий Петренко и Вера Лусия Лоренс