06
юни
2019

ПОРЕДНИЯТ БРОЙ НА АЛМАНАХ „РОДОЛЮБЕЦ“ (IХ) ЗА БЪЛГАРИТЕ ОТ РЕПУБЛИКА МОЛДОВА

   Тези дни в Софийския университет „Климент Охридски“ се проведе презентация на поредния брой на периодичното издание на Дружество „Родолюбец“ – Алманах „Родолюбец“ (бр. IX, София, 2018, 556 стр.).

   В новия брой е запазена приетата в предходните издания структура, а така също и традиционните рубрики и раздели. Изданието е в памет на Станини Дешева, дългогодишен член на дружеството, съставител, автор и редактор на алманаха. В него се включени повече от десет статии и материали, подготвени от тази голяма приятелка на бесарабските и таврийските българи. Читателите ще се запознаят с интересни материали, посветени на  родолюбиви прояви на сънародниците в Молдова и в Украйна. Редакционната колегия на алманаха е в състав: Кирилка Демирева, д-р Галин Георгиев, Наталия Димитрова, Ценка Кучева, Таня Танасова-Тодорова.

   Поредният брой продължава приетата традиция да се отразява както миналото и настоящето на България, така и животът на бесарабските и таврийските българи. При това доста нашироко са представени  материали на автори от Молдова, а така също и текстове на други автори по теми от живота на българите тук. На тези материали искаме накратко да се спрем, преди да стигне алманахът при читателите в Молдова.

   Един от първите материали на изданието е отчет на дружество „Родолюбец“ за периода 2013-2018 г. В него намираме информация за стореното от организацията сред българите в Молдова. Посочват се презентациите на книгите на Кирилка Демирева и Емил Миланов, издадени от Научното дружество на българистите. Публикува се Указът  на президента на България за награждаване на д.и.н. Николай Червенков с орден „Св.св. Кирил и Методий“ първа степен. Именно дружеството е една от организациите, която излезе с инициатива за това отличие. Посочва се личностният принос в дейността на дружеството на активисти, които са от Молдова: д-р Мария Делибалтова, д-р Елена Водинчар, д.и.н. Николай Червенков, Борислав  Бурлак, Таня Танасова-Тодорова, д-р Мария Билга (Забунова), д-р Татяна Караиванова. Представя се подробен отчет за предприетата мисия на дружеството за събиране на средства за лечение и операция  на известния инструменталист Георги Стойнов от Българския музикален колеж в Твърдица. Посочени са спонсорите на алманах IX.

   В алманаха намира място Обръщение на участниците в  кръгла маса на тема „Обществени и културни  проблеми на българите в Бесарабия, Таврия, Крим и ролята на гражданските организации“ към висшето ръководство на България“. В Обръщението се посочват много проблеми, които стоят пред българската диаспора в Молдова, предлагат се конкретни действия на българските държавни и обществени институции за тяхно разрешаване. Засяга се позицията на България по въпроса за  статута на Тараклийския район, според която е необходимо да се гарантира със закон запазването на границите на района и неговата неприкосновеност. В Обръщението се прави предложение за регламентирано подпомагане от страна на България на Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ в Кишинев и на Музикалния колеж в гр. Твърдица. Подчертава се големият опит в създаването на адаптирани учебници по български език и литература в Молдова с участието на молдовски и български българисти.

   В рубриката „С България в сърцето“ са публикувани няколко есета от Молдова. Под заглавие „Роден език – език на мама и тате“ ученичката от гимназия „Олимпи Панов“, гр. Тараклия, Лариса Юровская представя спомени на сестра си, която живее във Франция. Три ученички от БТЛ „Васил Левски“, Кишинев, под ръководството на д-р Катерина Данаилова, представят материали на тема „Моите български корени“. Първият се казва „Четникът“, написан от Анастасия Данаилова, която емоционално   разказва за пра-прадядо си Стефан, който бил четник в отряда на Христо Ботев през 1876 г. Наталия Миткова, която е родена в с. Валя-Пержей, въз основа на спомените на своите предци, повествува за прабаба си Магдалена, основателка на рода им в селото. По пътя към Буджака починал мъжа ѝ. Вече на ново място ражда син. Не се омъжила повече въпреки житейските бури и несгоди. Третата ученичка, Наталия Стоянова, родом от село Константиновка,  разказва за силата  и волята на нейните предци чрез разказа на баба си.

   Доста широко са  представени българите в Република Молдова в раздела „Бълтарски гласове“, който се открива със стиха на Нико Стоянов за прадядо му, опълченец от Бесарабия, Андрей Стоянов. Публикувани се  още четири нови стихотворения от този изтъкнат бесарабски български поет и публицист. Публикувани се две стихотворения на Таня Танасова-Тодорова, която е родом от село Валя-Пержей, но вече много години живее в България. От същото село със стихотворението „Когато ще се върна…“ е представена младата поетеса Мария Димитрова. В същия раздел за новата фондация „Български дух“ в Кишинев разказва нейният директор Олег Косих.  Основно той се спира на тяхното издание „Бесарабски гердан“, което включва повече от сто произведения – стихове, проза, пиеси, исторически есета. Препечатват се стихотворенията на Иван Аловацки, Петър Язаджи, есето на Димитър Боримечков „Шумки от Буджашкия салкъм“. Публикувани са разкази на Иван Динев (Иван Аловацки) „Тараклийски мегдан“ и „Бялата Елена“, както и три разказа на известните наши писатели Анна Малешкова и Николай Куртев – „Леля Мика“, „Баба Герга“ и „Русначето“.

   Традиционен за алманаха е разделът „Наши юбиляри“. Тук са представени както юбиляри от България, така и автори от Молдова. Дългогодишната преподавателка в Молдова, командирована от България, Кирилка Демирева публикува материал, озаглавен „Живот, отдаден на изкуството. Димитър Пейчев на 75 години“. С голяма любов и професионализъм разкрива художественото богатство на поета и художника от Кишинев Пейчев. Прилагат се три стихотворения на поета. В друг материал  с  название „Достойнството на таланта“ тази авторка говори за поетесата Таня Танасова-Тодорова по случай нейната 55-годишина. В нейния житейски път, според авторката, вървят редом семейното и поетическото поприще. Ската авторка К. Демирева публикува материалът „Споделено за творческия път на Нико Стоянов“ по случай 70-та годишнина на поета от Кишинев. Според  авторката за присъствието му в съвременния духовен живот на българите от Бесарабия може да се каже, че има възрожденски измерения, като посочва приноса му като поет, журналист, краевед, народовед. Включва в текста емблематичното за Нико стихотворение  „Моят род“, повече известно с началото му „Бих, може би, проклел отдавна…“ К. Демирева се изказва в есето си „Жизнелюбие с име Елена“ за филолога българист доц. Елена Рацеева. Като обобщава нейните значими постижения в науката и педагогиката, убедително констатира: „Възхищение буди умението ѝ да преподнесе знанието образно, емоционално, завладяващо“. Приноса на Елена Рацеева в българската педагогика, в поддържането и развитието на българщината в Молдова, разкрива също д.и.н. Николай Червенков в своята статия „Всеотдайна на българската кауза“. В нея се посочват основните периоди и насоки в творческата и педагогическата дейност на украинката Елена Рацеева, „която от все сърце и с голяма любов посвещава на българската национална просвета в Република Молдова цялата си научна и педагогическа дейност“.

   Николай Червенков  представя статията „Никола Караиванов на 70 години“. В нея се проследява педагогическият път на историка Никола Караиванов, свързан с родолюбивата му дейност сред бесарабските българи в Кишинев, Болград, а също в учебните центрове в Габрова и София. За този известен педагог и родолюбец в Молдова и Украйна пише и Емил Миланов в статията „За съмишленика и приятеля Никола Караиванов“. Подчертава се изключителната му методичност и упоритост в преследването на целите, които си поставя  – отстояването на каузата за съхраняване на българския дух сред бесарабските сънародници. Подчертава се, че той е в основата на езиковата и методическата  подготовка на няколко хиляди учители, студенти и ученици в различни учебни институции.

   В алманаха има статия на Н. Червенков „Верен приятел на българите в чужбина”, написана по случай 55-годишнината на Емил Миланов, който още от студентските си години има интерес и любов към бесарабските българи, загриженост за проблемите им, готовност да работи за запазване на тяхната национална просвета и култура, на тяхната идентичност. След този материал следва статия на  С. Дешева „Послеслов за „Народността не чезне там, дето знанието живей“, в която се описва  представянето на книгата на Е. Миланов „Да не угасват българските огнища извън България“ в зала на  Централния военен клуб в София, издадена по инициатива на Научното дружество на българистите в Република Молдова. Д-р Иван Думиника представя статия за своя земляк: „Историкът Иван Забунов на 70 години. Достоен син на  бесарабска Твърдица“. Подчертава неговия принос в историческата българистика, определя мястото му в българската общност в Молдова, посочва изявите му в молдовската политика. От своя страна Николай  Червенков отбелязва 30-годишния юбилей на д-р Ив. Думиника със статията „Още млад, но вече изтъкнат учен“. Младият учен е автор на пет авторитетни монографии, активно се включва в дейността на Научното дружество на българистите в Република Молдова, секция Българистика към АНМ и други институции, инициатор е на доста родолюбиви начинания на българската общност.

   Във връзка със 70-годишния юбилей на д.и.н. Николай Червенков Станини Дешева представя материал с название „Най-голямата награда“. Разкрива научния  път на учения,  спира се на две големи негови прояви в последните години: презентацията на книгата му „Историческа българистика в Молдова“ и пътуването до Бразилия при сънародниците му от Бесарабия. Споменава и за най-голямата му радост – раждане на внучка.

   Надявам се да заинтересува  нашите читатели от Република Молдова извадка от книгата  на свещеник  Павел (Паскал) Атанасов „Народностни  материали за Добруджа“, която се казва „Поп-Паскалевият керван до Бесарабия и назад“. В откъса се разглежда малко изученият въпрос за връщането  на  голям  керван начело с Поп Паскал от току-що създадената в Бесарабия колония Кортен  отново  назад към  родните места. Тази извадка е включена в раздел „Хора, съдби, памет“. Също в него е публикуван  материал  на Н. Червенков „Среща със сънародниците в Бразилия“, своеобразен отчет за пътуването на група от Научното дружество на българистите до Бразилия, където са проведени срещи с потомците на преселниците от Бесарабия и са събрани материали за историята им.

   Рубриката „В памет на…“ се открива със статията на Никола Караиванов „Един от най-светлите люде, които познавах. Спомени за Владимир Иванов, д-р по история“. Авторът познаваше  и имаше редовни контакти с Иванов от 1990 г. до неговата преждевременна смърт през 2017 г. Изброява основните моменти от житейския и трудовия му път. Емоционално и с голяма любов представя неговата научна, държавна и обществена дейност сред българската общност в Молдова. Караиванов споделя, че за своята 28-годишна дейност в Молдова и Украйна “такава светла личност като д-р Владимир Иванов не съм срещал!“. Следва статия на Н. Червенков „Поетът Михаил Бъчваров завинаги остава в България“, в която се съобщава  за погребването на част от праха  на  бесарабския български поет  Михаил Бъчваров-Бондар във Велико Търново. Така е изпълнено желанието на поета приживе. Същевременно беше открит паметник, издигнат по инициатива и със средства на големия поклонник на творчеството на поета, известния български актьор и певец с бесарабско потекло Руслан Мъйнов. Тук са публикувани две стихотворения на Бъчваров, а също стихотворението на Нико Стоянов „Облак”, в памет на Михаил Бъчваров-Бондар“. В същата рубрика  са представени два материала за  д-р Савелий Новаков (1935-2013) от доц. д-р Иван Симеонов. В първия дава кратка биография на известния българист от Кишинев, дългогодишен завеждащ секция „Българистика” към АНМ. Вторият текст представлява рецензия на сборника „Болгарские народные сказки“, съставител на който е С. Новаков. Той включва 63 народни приказки. Според мнението на рецензента сборникът е ярко доказателство за това, че потомците на  българските преселници в Бесарабия са съхранили добре донесения и обогатен по-късно от техните предци български словесен фолклор. Рубриката завършва със статията на фолклористката д-р Веселка Тончева „Бесарабските българи в изследванията на акад. Николай Кауфман“. Върху  нови архивни материали и от придобитата информация при общуването с академика се прави кратък преглед на неговите експедиции в Бесарабия и Таврия през 60-те и началото на 70-те години на миналия век.

   Раздел „Факти, мнения, изследвания“ пак се открива с материал от Молдова. Това е извадка от последната книга на известния българист от Кишинев доц. д-р Иван Грек „Купаран- Ровное: история, култура, население на българското село в Буджака“ под название „Антропоними (имена) на жителите на село Купаран-Ровное (Украйна)“. Поставяйки този проблем за проучване, изследователят изхожда от това, че като се изучават антропонимите, се появява възможност за разриване влиянието на етническата среда върху етнопсихологията на хората. Изследването се прави въз основа на списъците от преброяването на населението на Купаран от 1835, 1850 и 1859 г. Дава се класификация на фамилиите: славяно-български; славяно-тюрски; тюрко-турски, професионално занятие, улични прозвища.

   Обръщаме внимание на статията „Гимназия национална, гимназия европейска. 160 години Болградска гимназия“, автор на която е д-р Татяна Караиванова, родом от село Викторовка, Молдова, а сега живее и работи в България. Накратко се излага историята на това първо българско средно учебно заведение.  Говори се за създаването, анализира се Хрисовула (Указа) за откриването му, показано е мястото му в българското просветно и културно дело. Също тази авторката, вече в друг раздел, представя статията „Болградската гимназия и българската театрална дейност в Бесарабия (1863-1876). Първото театрално представление станало през 1863 г. Представена е комедията на Сава Доброплодни  „Михал“. После се играят пиеси на Добри Войников, Теодосий Икономов, Васил Друмев и др. Изтъква се изключителната заслуга за театралното дело в Болград на д-р Димитър Начев, училищен лекар. Близо до тематиката на тези две статии е материалът на Никола Караиванов на тема “Второто просветно бесарабско огнище“. Той е посветен на 150-годишнината на Централното бесарабско българско училище в Комрат. Посочени са подбудите за неговото създаване, определят се разликите между него и Болградската гимназия, които довеждат до това,  че българският замисъл не се осъществява в Комрат. При това авторът заключава, че не е справедливо  да се мисли, че това училище „не оставя никаква следа в съзнанието и  историята на учебното дело на бесарабските българи“.

   Изследване от литературоведски характер представлява статията на  Кирилка Демирева с название  „От Онгъла и до Балкана. Родина и  прародина в поезията на Таня Танасова-Тодорава“. Подробно, на високо професионално равнище, се анализират произведенията на поетесата, които са включени в шест нейни поетически  книги. Авторката смята, че голямата тема родина и прародина в творчеството на Танасова навлиза още в първите ѝ поетически творби. Анализират се конкретни стихотворения. Проследява се образът на майката, който се вплита в цялото творчество на поетесата. Анализират се мотивите за заминаването от родния край, които са свързани със завръщането  в родния Буджак. Поетесата изповядва обич към България, към нейните хора, природната красота и т.н.  Според мнението на Демирева темата за България с годините се засилва при поетесата, макар че пред нея не отпада проблемът за двете родини.Изследователският раздел завършва с публикация на материала на Юлияна Ганева на тема „Езикът  на българите  в село Болгарка, Казахстан“.  Селото е основано около 1909 г. от преселници от село Копчак, сега в Гагаузия, Молдова.   Представен е  речник  на  езика на жителите от селото  на български, руски и гагаузки.

   Последният раздел на сборника „Просветно дело“ се открива с „Обръщение към учителите по български език и литература“ от поетесата Таня Танасова-Тодорова, която живее в София, както вече отбелязахме по горе, но е родом от Валя-Пержей, Молдова. Документът е изнесен на семинар на учителите по български език и литература в Тараклия. Изхождайки от това, че много българчета излизат от семейството незакърмени с родния си език, поетесата призовава учителите да ги убеждават, както и родителите, че знаенето на родния език е задължително условие за по-пълноценно и по-успешно развитие, за общуването на  родния български език. Директорът на Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ – гр. Кишинев Наталия Ярославская представя своето учебно заведение в статията „Български теоретичен лицей „Васил Левски“  – крепител на ценности, култура и традиция“. Кратко се спира на историята на създаването му.  Основно разказва за съвременната дейност, свързана преди всичко с образователната и извънкласната родолюбива работа, а също за връзките с България, участието в общобългарски прояви в града и републиката. Изцяло училището се стреми да се утвърди сред другите училища като културно-образователно и духовно средище и водеща институция  в съхраняването и популяризирането на българския език и българската литература, история, традиции и фолклор  в  Кишинев.

   В сборника са поместени с редица таблици. От първата научаваме броя на кандидат-студентите и на приетите студенти с българска държавна стипендия за периода 1990-2019 г. Приети студенти от  Молдова съответно са 2398. От друга таблица разбираме, че докторантите и специализантите  от българската общност в Молдова, приети в България за същия период, наброяват съответно 77 и 147 човека. Дава се също списък на преподавателите от България, работили сред българските общности зад границата в период 1989-2018 г.  От него се вижда, че най-много такива специалисти са в Република  Молдова – 115.  За сравнение – в Украйна са 80. Много е важно също, че в алманаха се публикува известното Постановление № 103 на Министерския Съвет на България от 31.05.1993 за осъществяване на образователната дейност сред българите в чужбина със съответните промени и допълнения.

   Както виждаме, поредният брой на алманах „Родолюбец“ съдържа доста интересен и разнообразен материал, който може да заинтересува специалисти, краеведи, всички, които се интересуват от миналото и настоящето на бесарабските българи. Можете да получите алманаха, като се свържете с Дружество „Родолюбец“ в София, а също и от българските организации в Молдова – Научното дружество на българистите в РМ и Фондация „Български дух“.                                                                                        

Николай ТАНЕВ

Автора на снимките – Пламен Иванов Кочев

 

Leave a Reply

*

captcha *