НОВ ТРУД ЗА КАЛЕНДАРНАТА ОБРЕДНОСТ НА БЪЛГАРИТЕ В МОЛДОВА И УКРАЙНА
В навечерието на коледните и новогодишните празници излезе от печат книга на д-р Елена Водинчар за календарните празници на бесарабските българи[1]. Авторката е наша колежка, родом бесарабска българка (от известното със своите български етноложки и фолклорни традиции село Чийший, сега Городне, Болградско). Трайният научен интерес към българските народни традиции при нея се заражда още по време на следването ѝ в Комратския държавен университет, където следва българска филология. Същевременно тя активно поддържа връзки с Научното дружество на българистите, което е сред тези, които дадоха препоръки на Елена Водинчар да бъде докторант към Българската академия на науките (БАН). След успешно завършване на докторантурата към Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН тя остава на работа в него.
Монографията „Календарна обредност и идентичност у българите в Бесарабия” представлява напълно завършено етноложко изследване с конкретни цели, методология, анализ и изводи. Темата е актуална и важна, тъй като от времето на публикуване на изследването на акад. Николай Державин (1914) това е труд, който представя в пълен вид празничния календар на българите в Бесарабия. С други думи, актуалността на монографията идва от необходимостта да се запълни празнотата в специализираната литература по въпроса за календарната обредност у българите в Бесарабия и неговата жива връзка с идентичността на тази общност. От тази гледна точка монографията поражда научен интерес, а с нейната поява се разширява познанието за културно-историческото наследство на най-старата българска общност извън България.
Изложението на монографията е добре структурирано: увод, две глави, заключение и приложение. Избрана е методология, която съчетава етнографски и етноложки подходи и техники за събиране, систематизиране и интерпретиране на информация. Проследена в своята последователност, традиционната календарна обредност на българите в Бесарабия се структурира от празници, обичаи, обреди, вярвания и знания, които на свой ред се обединяват в обредни комплекси, периоди и цикли.
Първата глава впечатлява със своя обем, богат емпиричен материал и широки хронологични рамки на изследване (от началото на ХХ – до началото на ХХI век). Тук е мястото да отбележа, че настоящият труд е написан въз основа на дългогодишни теренни изследвания и наблюдения на авторката в български селища в Молдова и Украйна.
Втората глава на монографията съдържа характеристика на календарната обредност, процесите на нейното развитие както и връзката между празничния календар и някои аспекти на идентичността у изследваната общност. Направените анализи, изводи и обобщения са подкрепени и с мнения на „местните хора”, което говори за авторски професионализъм и сериозно отношение. Тази глава на монографията отваря страниците на историята за етнокултурната идентичност на една малцинствена българска общност, за отстояване правото на нейното съществуване в полиетнична Бесарабия, където честата смяна на държавно-управленските режими е факт. Специално трябва да отбележим научната новост на сюжетите, посветени на втората половина на ХХ век, които за първи път са на вниманието на изследовател.
От особена полезност е частта „Приложение”, където са включени фолклорни текстове, житейски разкази и илюстративен материал, онагледяващ отделните празници, обичаи и обреди, практикувани у българите в Бесарабия в миналото и днес.
Монографичният труд „Календарна обредност и идентичност у българите в Бесарабия” притежава научна стойност и практическа приложимост. Той е важен, необходим и полезен труд за изследователи и студенти както сред бесарабските българи, така и в България. Бидейки практическа енциклопедия за миналото и сегашното на етноложките традиции на бесарабските българи, той несъмнено ще бъде научно-практическа основа както за съхраняване, така и за провеждане в настоящето на българската календарна обредност сред сънародниците ни в Молдова и Украйна, а и в България, където също има необходимост от възраждане на доста български традиции.
Радвам се, че авторката с благодарност посвещава книгата си на своите родители. Баща ѝ Илия Водинчар, мой съученик, е голям познавач на проблемите на родното си село, участник в повече от петдесетгодишното му развитие. Майката Стефана не само познава, но е и носител на много обреди и фолклорни песни. В тази атмосфера израства бъдещата авторка на книгата, в която родителите са и важни информатори на този монографичен труд.
Като поздравяваме д-р Елена Водинчар с издадената монография, изказваме увереност, че нас ни очакват нови трудове с принос в науката, тъй като тя успешно работи върху нови теми – музейното развитие сред бесарабските българи, народни предания за миграцията им, общо и особено на етноложките традиции на българи от Молдова и Украйна и т.н.
[1] Водинчар Е. Календарна обредност и идентичност у българите в Бесарабия. И-во „Парадигма“, София, 2019, 384 стр.
Рецензент на книгата:
д.и.н Николай ЧЕРВЕНКОВ