НОВ СБОРНИК НА ПОЕТЪТ ПЕТЪР БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ
Петдесет години са минали откогато основоположникът на бесарабската българска литература Петър Бурлак-Вълканов издава в Кишинев, през 1967 година, първата си стихосбирка „Моя южна равнина“. Също през 2017 родното на поета село Бабата (Островное, Одеска област) празнува 200 години от основаването си. По случай на тези забележителни юбилеи излезе от печат нов сборник на поета Петър Бурлак-Вълканов – „Корени: Поетична сбирка“ (Одеса „Астропринт“, 2017, 196 стр.).
В сборника са включени както издавани, така и неиздавани стихове. Съдържанието е разделено на три части: „Дати“, „Бабата“ и „Поетът“. Първата част съдържа произведения за всички основни празници, празнувани в българските села в Бесарабия. Следващата част – това е спомен за родното му село, станало завинаги в сърцето му. В третата са събрани стихове, в които поетът възпява традиционния празничен календар на бесарабските българи.
Съставител на книгата и редактор е журналистът Антонина Узун, член на Съюза на журналистите на Украйна, а рецензент – проф. Елена Налбантова, преподавател в Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ (България). Издаването става благодарение на финансовата подкрепа на фермер Ала Стоянова. В предговора кметът на село Бабата Петър Добрев отбелязва, че книгата е част от работата „за увековечаване на паметта за поета и неговия принос за българската култура“.
В книгата е приложена биографията на съселянина на поета – Петър Бахчеван (1952–1952), който инициира и подпомага откриването на музея на Петър Бурлак-Вълканов в селското училище. Издава стихосбирките на поета – „Стара планина“ и др. Издига идеята за преименуване на общеобразователното училище на името на поета. Сборникът се завършва с интересни снимки, досега не публикувани.
Петър БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ
ИЗПОВЕД
Родино, бих те назовал,
сърце тревожно и крилато.
Родино, тук сред вятър бял
аз пламвам с обич нестинарска.
Земя – аз бих те назовал
с бразди от мойте жили селски.
Звезда – аз бих те в скръб ласкал –
така далечна и тъй светла.
Зора – аз бих те с поглед сгрял,
в лъчите твои ще се пеня.
Балкане, с буйство засиял,
любов и гняв от теб ще взема.
Ако прегази див тиран
наш роден стрък или поточе,
аз своя меч за смъртна бран
на Милин камък ще наточа.
