НОВА МОНОГРАФИЯ ЗА ТРАДИЦИИ, ПАМЕТ, ИДЕНТИЧНОСНТ НА БЪЛГАРИТЕ В УКРАЙНА И МОЛДОВА
Тези дни излезе от печат монография на д-р Галин Георгиев: „Традиции, памет, идентичност на българите в Украйна и Молдова. Динамика на културата в диаспора. София: И-во на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, 572 с.” Авторът е научен сътрудник на Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, съпредседател на Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“.
Най-сърдечно подравяме автора с този голям научен принос!
Прилагаме предговора към този труд, написан от д.и.н. Николай Червенков, почетен председател на Научното дружество на българистите в Репуюлика Молдова.
„ХОРАТА ОТ БЕСАРАБИЯ, ТАВРИЯ, ПРИДНЕСТРОВИЕТО…НАВЛЯЗЯХА ТРАЙНО В СЪРЦЕ ТО И УМА МИ.“
Не се смятам за специалист по етнология, но мисля, че достатъчно добре познавам отвътре културните традиции на своите сънародници в Бесарабия. Израснал съм в селище и в семейство, в които българските нрави и обичаи бяха и все още са на особена почит. От малък участвам и в оркестър, чиято музика съпровождаше събори, сватби, годежи, кръщенета, погребения и други народни прояви. В горните класове имах щастлива възможност да придружавам изследователи като езиковеда проф. Иван Стоянов и етноложката проф. Людмила Маркова, които по време на своите проучвания отсядаха в родния ми дом в с. Чийший, Болградски район, днешна Украйна. В студентските си години успях да пропътувам редица райони с идеята да се запозная със селата в основните центрове, населени с българи, в Молдова и Украйна, включително в Приазовието. Налице бяха всички предпоставки да стана етнолог. Но тръгнах по друг път. Интересът ми към българските традиции и фолклор обаче се запази и до днес. Дълги години като ръководител на академична секция по българистика и на организацията на българистите в Република Молдова също ми се налагаше да бъда пряко свързан проблемите на етнологията и фолклористиката на бесарабските българи.
С автора на книгата д-р Галин Георгиев се познавам ако не от самото начало, то от един по-ранен етап в неговата работа по събирането на етнографски материали от района на Бесарабия. Тази наша среща стана в най-голямото българско село в южната част на Молдова – Твардица, където той беше с колектив от български изпълнители – негови земляци, начело с познатия певец, тогава и кмет на община Раднево, Нончо Воденичаров. Повече от едно десетилетие следя публикациите и творческите изяви на Галин Георгиев, а в последно време редовно контактуваме в рамките на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ – гр. София, на което той е съпредседател.
Ето защо с най-голям интерес се запознах с ръкописа на д-р Галин Георгиев. Още с първите си страници този текст ме пренесе в блажената атмосфера на спомените и разкри пред мен личните авторови преживявания, дълбоко залегналите у него житейски мотиви за заниманията му с темата за българите от Украйна и Молдова. На този проблем той посвещава голяма част от своите досегашни научни търсения, вплитайки в тях и немалка доза авторефлексивен опит. Изследването се отличава с дълбока емпатия към своя обект – сънародниците ни от днешните държави Украйна и Молдова, съчетавайки позициите на автора като изследовател, но и като свързан по определен начин с миграционните процеси в миналото (от неговото родно място също тръгват преселници), т.е. като близък в културен и локален план.
Трудът по много параметри е особено актуален, а това важи както за общностите на българите в диаспората, така и за тези в метрополията. Спаред мен, от една страна, той има своя определена роля в контекста на продължаващия вече три десетилетия процес за възраждане на българщината сред сънародниците ни от Украйна и Молдова, а от друга, съдейства за по-цялостния поглед, както и за по-пространното опознаване на техните традиции в научните среди, но и сред по-широки кръгове в митрополията България. Тук читателят ще открие море от извори, почерпани в сравнително голям географски ареал, а именно от множество селища, разположени в историко-културните области Бесарабия, Таврия, Приднестровието и др., които днес влизат в състава на независимите държави Украйна и Молдова. Тези българи, както заявява етнологът, «навлязоха трайно в сърце то и ума ми».
Важно е, че в изследването се прави опит за сравнително пропорционално представяне на няколко български групи и общности и по-точно на различни техни разклонения в етно-филологичен план, както и на конкретни, отделно взети селещни локални култури. Този огромен масив от данни е събиран практически повече от петнадесет години в индивидуални и колективни експедиции при участие в различни български и международни проекти. Неговите задълбочени описания и изследванията му на културните модели в диаспората отварят път за по-нататъшни търсения и за изводи относно присъствието и историческото развитие на етническите традиции в рамките на независимите държави Република Молдова и Украйна. В този смисъл изследването на д-р Георгиев има своя принос за науката, но и за практиката. Аз съм сред тези, които отдавно са в течение на това, което прави колегата като учен и обществено-културен деец както в България, така и в диаспората. Днешната книга, както и неговите предишни публикации, изграждащи основата и (някои от които в съавторство с колегите му Й.Хатлас, Е. Водинчар и В. Лазоров), като цяло се отличават със своите научни качества, тъй като са написани преди всичко въз основа на богати и интересни изворови данни. Освен всичко друго този разнообразен емпиричен фонд дава възможност и за съвременен критичен прочит на натрупания вече почти за две столетия писмен и теренен материал и за преосмисляне на направените по-рано научни интерпретации. Това постижение на труда е резултат наистина от един колосален събирателски и аналитичен опит, който ще спести изследователско време и усилия, както ще даде и много идеи и перспективи за бъдещи подобни проучвания.
Като научен сътрудник в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и като участник в редица изследователски проекти Галин Георгиев е осъществил многократни пътувания, включително и частни, с цел да работи на терен в Бесарабия и в Таврия, в Приднестровието и в българските села непосредствено около гр. Одеса, достига и до далечния руски град Нижневартовск в Тюменска област, където се запознава с мигрирали там бесарабски и таврийски българи.
Макар че в основата си настоящият труд се състои от различни научни публикации, подготвени и отпечатани от автора в различни години и издания, той притежава характера на монографично изследвание, което проследява системно редица аспекти от традициите, паметта и идентичността на българите в посочените райони, области и държави. Отрадно впечатление прави фактът, че се предприема опит за разкриване на връзките и взаимоотношенията на българите и с други етнически, етнокултурни и езикови групи (по специално с гагаузите и немците), които са населявали или и до днес живеят в изучаваните краища.
Особено респектиращ факт е и богатия списък с използвана литература. Сам по себе си – като концентриран информационен масив, освен че доказва обширната науна осведоменост на автора по изучаваните теми и проблеми, същовременно той повишава и общополезната стойност на труда.
Бих искал да подчертая също така, че за мен, а надявам се и за сънародниците ми от диаспората, приятно усещане ще създаде четивният и достъпен български език на автора, въпреки че в текста се борави с десетки нови понятия и с още повечи термини и названия, чийто смъсел не е толкова застъпен в ежедневната реч. При това в изследването са поместени и множество примери от живата говорна практика на събесебниците на Галин Георгиев, с който той се среща по време на своите теренни проучвания и чиито разкази добросъвестно записва, обработва и предава в архива на института, а освен това достатъчно добре улавя и чувства техния стил и колорит.
Струва ми се за важно да подчертая, че като един от активистите на дружество «Родолюбец» авторът на настоящета книга в немалка степен допринася не само за проучването, но и за запазването на традициите, културната памет и идентичността на българите в Украйна и Молдова като особено ценен и специфичен локален феномен, както и за тяхното представяне в метрополията – България. «Знам, че ако в България повече се говори и се знае за така наречените «външни българи», заявява в своя текст Георгиев, за нашите общности зад граници, «ние всички ще приемаме и ще разбираме тези хора по-добре, с техните особенности и специфики». Трудно е да се открие според мене в България човек, който така широко, но и отблизо да познава културата и бита на бесарабските си сънародници, а и да поддържа тесни професионални връзки с тях – с краеведи, етнолози, фолклористи и т.н.
Представеният труд е сериозен принос с оглед натрупването и обнароднането на множество емпирични данни, както и за осмислянето на редица проблеми от културно-исторически, етнически, езиков и социален план по отношение на българите от Молдова и Украйна. Според мен той ще заеме своето подобаващо място в поредицата подобни предишни и съвременни етножки и фолклористични проучвания. Той несомнено ще заинтригува широк кръг изследователи, както и всеки , който се интересува от съдбата на българите в чужбина.
Проф., д.и.н. Николай ЧЕРВЕНКОВ,
Кишинев-София, 25 ноември 2020 г.