НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ И УСТРОЙСТВОТО НА СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКА БЪЛГАРИЯ”
Научното дружество на българистите в Република Молдова заедно с Българското дружество „Възраждане„ организираха научно-практическа конференция под надслов „Бесарабските българи и устройството на следосвобожденска България”. Мероприятието, посветено на Деня на бесарабските българи и Деня на народните будители, се проведе в Българската библиотека „Христо Ботев”, в Кишинев. Учените-българисти представиха редица доклади, където разкриха приноса на бесарабските българи в строителството и развитието на Третото Българско Царство.
В началото доц., д-р Иван Забунов (Българско дружество „Възраждане”) разказа за историята на Деня на бесарабските българи, който се отбелязв на 29 октомври. Посочи важната роля на Всебългарския съюз „Отец Паисий”, дейците на който от бесарабски произход станали основни идейни вдъхновители на този празник. Обърна вниманието и на това, как днес в Молдова и Украйна се отбелязва този ден.
В докла да си д-р Иван Думиника (Научно дружество на българистите в Република Молдова; Институт за културното наследство, АНМ) разкри нови данни за биографията и живота на Стефан Панов. Освен това, че бил чиновник в руското колонистско управление в Бесарабия, той бил представител на Плевенския окръжен съд в Учредителното събрание в Търново.
Личността на голям учен в областта на българската филология акад. Александър Теодоров-Балан, роден в Кубей (Болградси район), беше описана от доц., д-р Надежда Кара (Институт за културното наследство, АНМ; Научно дружество на българистите в Република Молдова). Изследователката подробно описа неговия творчески път, спирайки се подробно върху анализа на основните му трудове.
Д-р Катерина Данаилова (Български лицей „Васил Левски”, гр. Кишинев) в доклада си „Кръвта вода не става” отбеляза ролята на бесарабските българи (министри-председатели, военни дейци, учени) в историята на България. Също се спря и на въпроса за приноса на днешните бесарабски българи за запазването на българското в Република Молдова. Колежката е от същото учебно заведение д-р Любомира Жакоте запозна публиката с нови интерактивни методи в преподаването на българската литература в Република Молдова. При това бяха прожектирани видео, където се излъчваха произведенията на Добри Чинтулов и Гео Милев.
Накрая участниците на конференцията се изказаха за по-нататъшно проучване по разискваната тема с цел откриване на още неизвестни личности от бесарабски произход, които се изявиха в Следосвобожденска България.
