НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „140 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА (1877–1878 Г.) И БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ”

    На 12 април 2017 г. в Българската  библиотеката „Христо Ботев” се проведе Научно-практическа конференция „140 години от началото на руско-турската война (18771878 г.) и бесарабските българи”. Организаторите на мероприятието бяха Научното дружество на българистите в Република Молдова и Българското дружество „Възраждане”.

   Иван Забунов, доктор по история (Българско дружество „Възраждане”). разказа за международната обстановка в навечерието на руско-турската война 1877─1878 г. При това разкри ролята на Русия в дипломатическо подготвяне на войната. Надежда Кара (Научно дружество на българистите в Република Молдова), прочете доклада на Николай Червенков, доктор хабилитат на историческите науки, който подробно разкри основните моменти, свързани с обявяването на руско-турската войната през 1877 г. Ученият отбеляза и процеса на формирането на Българското опълчение в Кишинев. Разкри неговото значение в освобождението на България. Иван Думиника доктор по история (Институт за културното наследство, АНМ) разказа за инвалидния дом и за параклиса, които били открити в Кишинев в памет на руско-турската война 1877─1878 г. Отделно бяха очертани основните етапи на построяването на параклиса и беше отбелязано съвременното му състояние. Степан Короляк (Молдовски държавен университет) обърна вниманието на историята на създаването „Обелиска на българските опълченци в Кишинев”. Беше разказано за  неговото символическо значение за българската общност в Кишинев. Доктор по история Елена Рацеева (Тараклийски държавен университет „Гр. Цамблак”) даде обстоен анализ на патриотическата лирика на Иван Вазов, като  разкри основните епизоди в творчеството на българския писател, от произведенията, където се говори за руско-турската освободителна война през 1877─1878 г.

   След конференцията участниците имаха възможност да се запознаят с изложбата на книгите, които отразяват различни аспекти на руско-турската война 1877─1878 гг. и на участието в нея на бесарабските българи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *