НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ТАРАКЛИЯ, ПОСВЕТЕНА НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

   Тази година навършват 300-години от рождението на Паисий Хилендарски и 260-години от написването на неговата „История cлавянобългарска”. Във връзка с това Научното дружество на българистите в Република Молдова (НДБ в РМ) инициира редица мероприятия, свързани с тези важни дати в българската история. Едното от тях е Научната конференция с международно участие „Паисиевото наследие и бесарабските българи”, която е организирана съвместно с районен съвет Тараклия и Тараклийския държавен университет „Григори Цамблак” (ТДУ).

  В рамките на научната конференция, която се състоя в ТДУ, бяха изнесени научни доклади от учени-българисти от Република Молдова, България, Украйна и Германия, които представиха различни аспекти от живота и дейността на „бащата на отечествената история”. Модераторът на конференцията беше професор, доктор по филология Васил Кондов.

проф. Васил Кондов

   В своето научно съобщение д.и.н. Николай Червенков (почетен председател на НДБ в РМ) разкри темата за значението на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски за развитието на просветата на бесарабските българи.

д-р.и.н. Николай Червенков 

   Д.и.н. Иван Думиника (председател на НДБ в РМ) се спря на въпроса за автора на Башкьойския препис на Паисиевата „История”. Ученият особено отбеляза, че Башкьойския препис беше направен в бесарабско-българско село Кирсово, което говори за приноса на нашия регион в съхраняването на Паисиевото писменото наследие.

   д-р.и.н. Иван Думиника

   Проф, д-р по филология, Елена Налбантова (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”) в съобщението си „«История славянобългарска» – свещената книга” разказа за преписи на Паисиевата „История”, които са известни в науката.

проф. Елена Налбантова 

   От своята страна доцент, доктор по филология Светлана Георгиева (Одески национален университет „И. Мечников”) обърна внимание на диалектните особености в късните преписи на „История славянобългарска”.

  Доцент, доктор по история Елена Рацеева (Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак”; член на Управителния съвет на НДБ в РМ) представи съобщението си „Паисий Хилендарски – будител за сьвременните бесарабски българи”.

   Д-р по филология Николай Тодоров (Тараклийски държавен университет „Гр. Цамблак“) изнесе доклад на тема „Географските обстоятелства на мисията на Кирил и Методий”.

    На края Мартин Хенцелман, доктор по филология от университета в Грайфсвалд (Хамбург, Германия) направи анализ на южнославянские езици през призмата на семиотика и пространство.

 

Снимки на Ирина Богоева

Пресслужба на НДБ в РМ