МУЗИКАНТЪТ И РОДОЛЮБЕЦЪТ СТЕПАН (СТЕФАН) СТОЯНОВ НА 85 ГОДИНИ
Николай ЧЕРВЕНКОВ, доктор на историческите науки,
почетен председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова
Степан Федорович Стоянов е роден в Чийший на 24 ноември 1935 г. в семейството на народния музикант Фьодор (Тодор) Стоянов, който в съветските години става жертва на сталинизма, осъден е на 25 години ГУЛАГ. Този голям познавач на българската музика е известен в цяла Южна Бесарабия. Той поставя основите на музикално-изпълнителските традиции, с които днес е известно и се гордее селото Городня. И трите му деца тръгват по неговите стъпки. Най-големият син, покойният проф. Петър Стоянов, е известен молдовски музиколог, автор на книги за молдовската дойна и българската народна музика, а дъщеря му Надежда, начален учител с висше педагогическо образование, дълго време преподава пеене. Всяка сватба в селото, на която свирели „даули”, както наричали Стоянови, е била специално, голямо музикално събитие. Селяните вървели след тях да ги чуят как свирят. Изпълнявали българска, руска и молдовска музика. Именно в тази среда се формират музикалното мислене, музикалният вкус и предпочитанията на Степан Стоянов. Той слуша много автентични изпълнения на народни песни. Затова народната музика, както и музиката въобще, му е естествено близка, скъпа – той я свири на акордеон, живее в нея, пропит е от нея. Веднага след като завършва гимназия в родното си село, той преподава пеене тук. Когато по-късно е на военна служба в музикален взвод, той отново е свързан с музиката, като ръководител на художествената самодейност на частта, както и в един от клубовете в Смоленск, където е служил.
След това учи в Кишиневското музикално и хореографско училище „Штефан Няга“. Паралелно учи две специалности: „Духови инструменти” (тромпет) и „Теория на музиката”, като продължава да работи със самодейни състави. Продължава обучението си в Кишиневската консерватория със специалност музеология или музикология. В същото време известно време ръководи фолклорния отдел на Републиканския дом на народното творчество, където наред с молдовския започва да изучава и българския фолклор на Бесарабия. Обикаля много български села, особено в Молдова, добива представа на живо за музикалното им наследство, записва стотици песни и инструментални изпълнения.
След това до края на неговия живот трудовата му дейност (около 35 години) е свързана с родното музикално училище, където е преподавател по теоретични дисциплини, завеждащ теоретичен отдел, директор, завеждащ българо-гагаузкия отдел, и в края на живота си – заместник-директор на Твърдишкия филиал на училището. Неговите уроци, според експертите, се отличават с педагогическо майсторство, той разработва и публикува ценни методически указания по теоретичните музикални дисциплини. Сред неговите ученици са известни музикални дейци от Молдова и чужбина. Той инвестира много усилия в развитието на училището, по-специално в разширяването обхвата на специалностите, създаването на солидна материална база. Като преподавател по музикални и теоретични дисциплини, той оставя голяма следа в подготовката на специалисти в областта на теорията на музиката. Десетки негови ученици, работещи в тази област, постигат високи резултати в обучението по солфеж, хармония и методика на теоретичните дисциплини. Много от тях вече са научни работници, завършили дисертациите си.
Като преподавател Стоянов продължава традицията за работа със самодейни колективи. Повече от десет години той е акордеонист и ръководител на оркестъра на ансамбъл „Миорица“, който по едно време достойно представи народното творчество на Молдова на международната арена. По негова инициатива за първи път сред републиканските състави в репертоара на ансамбъла са включени български танци.Като един от първите дейци на Българското културно дружество „Възраждане“, той отправя различни предложения към обществеността, насочени към съхраняване и развитие на българската култура в Молдова и осъществяване на връзки с културни институти в България.
Стефан Стоянов е един от създателите и дългогодишен художествен ръководител на първия в републиката български ансамбъл „Родолюбиe” в Тараклия, създаден през 1986 г. Една от заслугите на Стоянов е, че привлича много талантливи певци, музиканти, танцьори, свързва известни личности с дейността му както молдовски, така и български музиканти и хореографи като А. Горшков, П. Унгуряну, Васил Радев и много други. Колективът на „Родолюбие” е носител на много републикански и международни награди, включително и български. Музикално-танцовият ансамбъл „Родолюбие” обикаля с концерти почти цяла Бесарабия – села и градове. И навсякъде е добре приет, изпълнявайки своята културно-възрожденска мисия, участвайки в различни прояви в републиката, като фестивала „Марцишор” и др. За повече от тридесет години от своето съществуване ансамбълът заема достойно място в културния живот не само на Молдова, но и на България, Украйна, Франция, Италия, Германия, както и на редица други страни, където има българска диаспора.
Докато работи в Кишиневския музикален колеж, С. Стоянов прави всичко възможно да помага на младите хора от южните райони да учат музика, танци и пеене. Много от възпитаниците му са от Тараклия и региона. Стефан Стоянов насочва учениците си към изучаване на родната музика. Постепенно се стига до идеята да се създаде в музикално-хореографското училище „Штефан Няги“ българо-гагаузки клон. Коства му много енергия да аргументира това предложение и да получи разрешение за отварянето на отдела.. Следващата стъпка е създаването на гагаузки и български фолклорни групи от учениците на тези отдели. Създадена е плеяда от музиканти, които полагат основите за по-нататъшното развитие и просперитет в Република Молдова на музикалните, танцовите и певческите традиции на тези южни национални малцинства. Скоро обаче Степан Стоянов се запалва по идеята за прехвърляне на българското отделение и откриване на музикално училище на юг в републиката – в Твърдица. Той смята, че това село е най-подходящо за такова учебно заведение, предвид богатите му музикални традиции и икономическото развитие на селото. Музикантът успява да спечели за идеята местното ръководство – особено в лицето на шефа на земеделското дружество „Твърдица“ Петър Михайлович Парликов. Важно е да се отбележи, че тази инициатива е силно подкрепена от българската общественост в лицето на българската общност и културно дружество „Възраждане“. След всички дискусии Министерството на културата на републиката взема решение и през 1996 г. в Твърдица се открива филиал на Кишиневското музикално и хореографско училище на името „Штефан Няги“. Този колеж е единственото учебно заведение извън България, което обучава преподаватели и изпълнители по българска народна музика, пеене и танци. Организаторът и първи негов ръководител Степан Стоянов влага в това дело цялата си неуморна енергия, целеустременост и знания. С цялата подкрепа на ръководството на село Твърдица, както и с помощ от България, той преодолява много трудности. Как се зарадва на първите абитуриенти! Той вижда в перспектива филиалът да бъде осигурен с учители, да бъде уреден финансово, което да даде възможност за създаване на самостоятелно учебно заведение. Това все още не е осъществено, но неговата рожба се е превърнала във важен културен център за всички българи в републиката, като успешно продължава и задълбочава онова, което нейният основател утвърждава с такава постоянство и радост.
Степан Стоянов има значителна роля и в развитието на българския фолклорно-етнографски ансамбъл „Извор“ в родното му село Чийшия (Городня), известен с оригинален репертоар и талантливи изпълнители. Той подбира репертоар, пише мелодии за него, както известната „Чийшийска ръченица“. Редовно идва от Кишинев за подготовка на поредното участие на ансамбъла в местни и международни културни събития Редица участници от неговия състав, със съдействието на Стоянов, постъпват на работа или учат в Твърдишкия колеж, стават артисти в ансамбъл „Родолюбие“, както и във фолклорни групи в България. Ще посочим известната певица Надежда Неделчева, която е солистка в Народния ансамбъл „Филип Кутев“, София.
Проследявайки тези три велики рожби на Стоянов хронологически и в съчетание с основното му дело – Музикалния колеж в Кишинев, човек не може да не се възхити на работоспособността, целенасочеността, отдадеността на голямата му идея – да възроди и развие културната и националната идентичност на своите бесарабски сънародници. Смятаме, че Степан Фьодорович трябва да бъде доволен от настоящата съдба на трите художествени колектива, които успешно продължават неговото дела под ръководството на Нина Автутова, Алла Кара и Петър Минковски.
Ерудираният музикант Степан Стоянов редовно е канен за консултант на други професионални и самодейни колективи, за член и председател на журито на различни художествени прегледи. Благодарение на неговите усилия пред бесарабските българи са се изявявали десетки известни състави от България. Той е инициатор и организатор на много молдовско-български културни срещи, конкурси, конференции, декади и др. Намирайки се в разгара на българските културни събития, той увлича хората със своето трудолюбие и любов към родния край. Трудно ще се намери човек, който да се радва толкова много на запазването на националните си корени, колкото Стефан Стоянов. Той беше голям познавач и популяризатор на българската история и култура. От студентските години търси връзки с прародината България. Среща се с въодушевление и радост със своите съплеменници, запознава ги с удоволствие с бесарабските български села, разкрива им своеобразието на тяхното културно-национално наследство. Той цени приятелството и сътрудничеството с българските композитори, музиканти, фолклористи, популяризира работата им върху българското музикално наследство в региона. Намирайки се в разгара на българските културни събития, той привлича хората със своята доброта и любов към всичко родно. Обявява се в защита на родния език и националните традиции. Те бяха част от ежедневието в дома и семейството му, призоваваше другите да правят същото. Родолюбецът Стоянов много се радваше на това, че децата му носят истински български имена – Асен и Снежана, че са завършили български учебни заведения. Дъщеря му тръгна по пътя на неговите родови занимания – стана учителка по български език в българския лицей „Васил Левски” в Кишинев, всеотдайна е на дейността на българските организации.
Стоянов е всестранен музикант. Наред с изпълнителската и преподавателската дейност, той е автор на редица музикални произведения като „Чийшийска ръченица“, обработена и аранжирана народна музика, на произведения от молдовски композитори, както и за любителски и професионални оркестри. Особено интересен е неговият аранжимент на „Балада” от Сергей Порумбеску, изпълнявана навремето от народния артист на СССР Сергей Лункевич с неговия оркестър „Флуераш”. Малко е известно това, че Стоянов едновременно с творческата, изпълнителската и организаторската дейност успешно работи и в областта на науката. Подготвя и защитава в Москва докторска дисертация на философска и музикална тема „Въпроси на динамиката на музикалното пространство в творчеството на Бела Барток“, за която получава научната степен „доктор на изкуството“. На негова основа е изготвена научна монография, препоръчана за печат., която обаче, за съжаление, все още не е намерила издател. Публикува редица научни трудове, включително в сборника „Melody de Jocur Moldovenesti. Кишинев, 1964”, а също така публикува методически разработки по музикална теория.
С каквато и работа да се е занимавал музикантът Стоянов, той се е отнасял към нея с висока отговорност, творчески, отдавайки ѝ се изцяло, вниквайки и решавайки не само учебни и творчески проблеми, но и административно-стопански, без да щади личното си време и здравето си. За съжаление, тази изтощителна всеотдайност стана причина за преждевременната му смърт. Все още пълен с ентусиазъм за нови дела и постижения, той напусна този свят в един августовски ден на 1999 г. на път към Твърдица, за да реши проблемите с ремонта на колежа за новата учебна година.
Трябва да сме благодарни, че в Чийший, Твърдица, Тараклия и Кишинев е съхранен благодарственият спомен за Степан Фьодорович. Публикувани са редица мемоари и научни статии. Стана традиция провеждането на срещи-спомени за него в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”, в Научното дружество на българистите на Република Молдова. Надяваме се, че музиколозите и културолозите ще направят необходимото да разкрият многостранната педагогическа и музикално-организаторска дейност на Степан Стоянов, ще издадат сборник, посветен на него. Защото личността Степан Фьодорович Стоянов несъмнено е сред първите, които в началото поеха идеята за поддържането и развитието на всичко българско сред своите бесарабски сънародници както в Украйна, така и в Молдова.