23
дек.
2018

МОЛДОВСКИТЕ БЪЛГАРИСТИ ОТБЕЛЯЗАХА 200-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Д-Р ДИМИТЪР МУТЕВ

    На 20 декември 2018 г. в Българската библиотека „Христо Ботев” в гр. Кишинев се проведе Кръгла маса, посветена на 200 години от рождението на д-р Димитър Мутев (1818–1864), известен български просветен деец, директор на Болградската гимназия. Научното мероприятие е организирано от Научното дружество на българистите в Република Молдова съвместно с Българското дружество „Възраждане” и Българската община в гр. Кишинев.

   В своя доклад д-р Иван Думиника (зам.председател на Научното дружество на българистите в РМ; научен сътрудник в Института за културно наследство към Министерството на образованието, културата и изследванията в РМ) разкри активна работа на Д. Мутев като директор на Болградската гимназия (1859–1864 г.). Отрази дейността на директора по запазването на образованието на български език и по привличането на специалисти от висока квалификация, като преподаватели в Болградската гимназия. Отбеляза заслугите му в откриването при лицея на пансион за гимназистите и печатница. Д-р, доц. Иван Забунов (председател на Българското дружество „Възраждане”) се спря подробно на биографията на сестрата на д-р Д. Мутев – Елена Мутева – първата българска поетеса, преводачка и фолклористка. Например, известни са преводите й от руски език на романа на Александър Велтман „Райна, блъгарска царкиня” и сборника „Турски приказки”. Д-р Любомира Жакоте (преподавател в Българския теоретичен лицей „Васил Левски” в гр. Кишинев) говори по тема «От „История славянобългарска” до Болградската гимназия». Накрая, Анжела Олъреску (директор на Българската библиотека „Христо Ботев”, гр. Кишинев), разказа за книжните фондове на библиотеката, които съдържат информация за Димитър Мутев и Болградската гимназия изцяло.

Д-р Иван Думиника

Д-р Иван Забунов

Д-р Любомира Жакоте

Анжела Олъреску

   По-долу публикуваме съобщението на г-жа А. Олъреску (преведено от румънски на български език благодарение на г-жа Л. Жакоте):

KOЛЕКЦИЯТА НА БИБЛИОТЕКА „ХРИСТО БОТЕВ” ЗА ГИМНАЗИЯТА В БОЛГРАД

Анжела ОЛАРЕСКУ,

директор на Българската библиотека „Христо Ботев”,

гр. Кишинев

   Колекцията на библиотека „Христо Ботев” в гр. Кишинев разполага с достатъчно материали, в които е отразена цялата история и дейност на Блградската гимназия. Летописците повдигнаха завесата чрез множество спомени за първата съвременна българска гимназия и нейните директори. За мене остана огласяването на информацията, с която разполагаме за гимназията в Болград, за известните хора, учили там и допринесли за развитието на родния край. За да приповдигнем завесата, ще ви запозная с историята на Болградската гимназия чрез отбелязването на книгите, намиращи се в колекцията на нашата библиотека, изброявайки всички етапи на развитие и дейност на гимназията, като реномирано учебно заведение.

   В нашата библиотека се намира най-старата книга, в която се говори за историята на Болградската гимназия с название „Исторически очерк за гимназията на император Александър III в Болград” (Историческiй очеркъ гимназiи Императора Александра III в Болградъ) (Болград, 1904. Фототипно издание – София, 1994). Неин автор е Константин Миславски. Това е една уникална книга, издадена на руски език, тъй като е първата книга написана за гимназията. Тя е изключително ценна, защото в нея са включени документи от архива в Болград, една част от които са изгубени поради войни или по други причини. Авторът Константин Миславски от 1886 година е преподавал там руски език и други предмети. За своите педагогически и професионални заслуги е бил награден с ордените „Света Ана” и „Свети Станислав” трета степен. В своята книга пише за важната роля на гимназията в развитието на образованието, културата и духовния живот на българите в Бесарабия през XIX век. В тази книга много подробно се описват историята на откриването на гимназията, усилията на първите учредители по нейната организация и събирането на пособия за обучението на учениците. Отделна глава е посветена на директора Димитър Мутев. Много важно място е посветено на учебния процес в гимназията, а също така на дейността на библиотеката, типографията и на пансиона.

   Друг много интересен сборник е „Болградската гимназия”, издадена през 1993 година. Тя е на български език и включва материалите на международната конференция, посветена на 135-годишния юбилей от откриването на това учебно заведение. Тази международна конференция се проведе 26 – 27 май 1993 година в София (България). Беше организирана от културния център „Васил Априлов” под егидата на Министерството на науката и образованието. В този сборник са включени съобщения на научните работница от този форум. Можем да отбележим, че тук намираме и съобщенията на историци българисти от Академията на науките на Република Молдова: проф. Николай Червенков, д-р Иван Грек, д-р Екатерина Челак и др. В този сборник са представени снимки на документи, които бяха включени в изложба, проведена по време на конференцията, които подтвърждават важната духовна роля в развитието на българския народ.

            Много научни трудове, посветени на Болградската гимназия, са написани от д-р по история Иван Грек. Една от тях е „Училището в българските и гагаузките села в южната част на Руската империя през първата половина на ХIX век” (Школа в болгарских и гагаузких поселениях юга Российской империи  в первой половине ХIX века) (Кишинев, 1993). В първа глава в параграфа „Описание на проектите” се описва титаничният труд, продължил много години, по разработването на план, довел до откриването на българската гимназия в Болград. Тя има важен положителен ефект върху развитието на българското образование и култура. Авторът подчертава, че откриването на Гимназията е станало доказателство за инициативата, участието и финансирането на местното население от Болград.

            Искам да обърна вашето внимание към монографията „Училищното дело и културно-просветния живот на българските преселници в Бесарабия (1856 – 1878)” (София, 1999), автор д-р Екатерина Челак. Книгата започва с информация за историята на българските преселници в Бесарабия и постепенно преминава към развитието на културно-просветното дело.

            Отделна глава е посветена на Болградската гимназия. Интересни са приложенията към монографията:

                         1. Списък на учителите от Гимназията;

                        2. Списък на книгите, издадени в типографията на Гимназията;

                  3. Списък на абитуриентите, завършили Гимназията в периода 1868 – 1878 година.

            Историкът д-р Екатерина Челак е родена в Твардица (Република Молдова), завършила е Държавния Университет на Молдова, специалност история, работила е в Академията на науките на  Молдова в отдел „Българистика”. Автор е на многочислени научни трудове в областта на  културно-просветното дело на бесарабските българи.

            Всички ние от Молдова и Украйна познаваме историка Никола Караиванов, който публикува сборник, посветен на 150-годишния юбилей на „Болградската гимназия” в Одеса през 2007 година. В тази книга са включени неговите статии, публикувани на страниците на вестник „Роден край”, град Одеса в периода февруари 1991 – юни 2007 година. Според съдържанието, статиите разкриват данни и исторически моменти, свързани с Болградската гимназия. Сборникът се състои от 3 глави:

        1. Първа глава съдържа статии с информация, посветена на откриването и развитието на Болградската гимназия.

      2. Втора глава съдържа информация за директорите и учителите на Болградската гимназия, сред които са Димитър Мутев и Димитър Агура.

     3. Трета глава е посветена на абитуриентите на Болградската гимназия, сред които има и бъдещи министът-председатели на българското правителство, герои на България, известни политици и други познати личности.

            Още една книга на автора Никола Караиванов „Събития и герои от родната ни история”. В този том е намерила мястото си статията „Това свято училище”, наречена с думите на поета и героя на България, Христо Ботев, чието име носи нашата библиотека. В тази статия д-р Никола Караиванов подробно описва Болградската гимназия. Друга статия е посветена на първите учители и учредители на Гимназията. В тази книга, в някои статии, се описва работата на типографията на Гимназията, където са се печатали първите учебници и други книги, а също така  вестници и списания на български език.

            Искам да ви запозная с още една статия, която е включена в тома „Българите от Молдова и Украйна – език, литература, история, култура и образование” (София, 2009). Отбелязвам статията на проф. Стефан Дойнов от Института по история към Академията на науките на България „Болградската гимназия в историята на българското Възраждане”, в която той отбелязва, че едновременно с откриването на Гимназията бързо се формира българската интелигенция, а тя от своя страна спомага за модернизирането на живота. Най-важната задача на Гимназията е била подготвянето на интелигенция за нуждите на българския народ.

            Накрая бих желала да кажа, че откриването и дейността на тази Гимназия е било важно събитие в живота на бесарабските българи, а в бъдеще и в историята на метрополията – Република България.

Пресслужба на НДБ в РМ

Leave a Reply

*

captcha *