МИРЧО СЛИВЕНСКИ
Почина Мирчо Сливенски (на 90 г. ), потомък на бесарабски опълченец, който през далечната 1998 г. представи в Културно-просветно Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец”, вестник „Българска Бесарабия” от 1938 г., в който беше публикувано възванието за обявяването на датата 29 октомври за Ден на бесарабските българи, в чест на 100-годишнината от освещаването на Катедралния храм „Св. Преображение Господне” в Болград. От 1998 г. до днес този празник се отбелязва в България, Молдова, Украйна, а и на други места по света. Преди няколко седмици активен деятел на „Родолюбец“ Емил Миланов връчи на Мирчо Сливенски поредния брой на Алманаха „Родолюбец“.
Молдовският българист, доктор по история Иван Грек, посвети на Мирчо Сливенски следващия текст:
„Днес Николай Червенков ми съобщи, че той ни напусна. Замина на онзи свят. Съвсем скоро Мирчо навърши 90 години! Той имаше предци, като преселници в Бесарабия, живеещи в Болград през XIX век и роднина леля, с която поддържаще топли връзки в края на XX век!
Мирчо Сливенски, един от тези, които бяха инициатори на честването всяка година на 29–ти октомви Деня на бесарабските и таврийските българи. Мирчо Сливенски като работник на Софийското радио правеше всичко възможно българите в България да чуят гласовете на българите от Молдова и Украйна – бесарабските българи в миналото. Да чуят и да си спомнят за забравените българи, предците на които никога не забравяли прародината си, водели борби за нейното културно, църковно и политическо Възраждане и активно участвали в създаването на Третата Българска държава. И сред тях били и предците на Мирчо Сливенски. По негова молба направих му ръкописна копия на «Ревизския препис» на жителите на Болград от 1835 година, сред които той намери своите роднини-първопреселници в столицата на Бесарабского българско въдворение.
През 90-те години на миналия век доста пъти съм се срещал с Мирчо Сливенски не само в Българското радио и в «Родолюбие», а и по негова покана гостувах и у дома му. На всякъде нашите закахърени беседи-разговори бяха както върху миналото на бесарабските българи, така и по повод на това, какво очаква сегашното и бъдещото им поколение. Защото изчезването на Съветския Съюз доведе до разпокъсването на бесарабските българи, влизащи в границите на новите независими държави Молдова и Украйна, които водят собствена политика към своето българско малцинство.
Много се радвах на 90-те години на Мирчо Сливенски и чрез Емил Миланов го поздравявах.
Покой се с миром, Мирчо. Лека да ти е пръстта. Бог да те прости!”