29
февр.
2020

КРЪГЛА МАСА ЗА ПРЕВОДАЧА И РЕДАКТОРА НИНА ИСКИМЖИ (1920–2009) – БЕСАРАБСКА БЪЛГАРКА

   В Българската библиотека „Христо Ботев”, гр. Кишинев, cе проведе кръгла маса, посветена на 100-годишнината от рождението на Нина Искимжи, организирана от Научното дружество на българистите в Република Молдова (НДБ в РМ) в партнерство с Библиотеката „Христо Ботев” и Библиотеката „Ицик Мангер”.

   Нина Искимжи (Телпис) е бесарабска българка, родом от с. Девлет-Агач (днес е с. Делен, Одеска област, Украйна). Още в междувоенния период родителите й се преселват в Кишинев, където тя се учи, а след това – работи. Редактор е на Кишиневското радио (1947–1951), а от 1951 г. е редактор в различни книжовни издателства. Известно е, например, че Н. Искимжи е работила в престижното тогава издателство „Литература артистикъ” („Художествена литература”). Освен основната си работа Н. Искимжи се проявила като преводач на молдовски език от руски, български, френски, немски, испански на приказки, разкази за деца и романи. Тя превела е приказките от известната книга „Хиляда и една нощ”. Изпитваше симпатия към творчеството на братята Грим (сборникът „Спящата красавица”). През 1967 г. превела е от български на молдовски език произведението на българския писател Елин Пелин „Ян Бибиян”. За сега известни са около 30 нейни перевода.

  С мъжа си Захари Искимжи, който е родом от бесарабско-българско село Купаран (днес е с. Ровное, Одеска област), възпитаха двама синове – Николай и Юрий.

  На срещата споделиха спомените си относно преводачката бившите съратници на Н. Искимжи: председател на Съюза на писателите на Молдова Аркадие Сучевяну, писател Влад Похила, преводачите Юлиу Киркилан, Авгения Давид и Ефросиния Бърка.

   Исказаха се и синовете на Н. Искимжи – Николай и Юрий, които разказаха за неизвестни фрагменти от биографията на майка си. Снимките от живота на Н. Искимжи с коментари към тях подготви Татяна Искимжи, съпругата на младшия син – Юрий.

   Също така, на кръглата маса беше представена книгата на д-р Иван Грек „Молдавское окно в мир мировой литературы (к 100-летию со дня рождения Н. С. Искимжи)”. По съдържанието и се изказаха както автора, така и д-р Иван Думиника, и. дл. председател на НДБ в РМ и д-р, доц. Надежда Кара, зав. Секция българистика към Института за културно наследство.

 

Книги, преведени от Нина Искимжи

Пресслужба на НДБ в РМ

Leave a Reply

*

captcha *