ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ ЮБИЛЕЙНИЯ БРОЙ НА АЛМАНАХ „РОДОЛЮБЕЦ“

Кирилка  ДЕМИРЕВА

редактор на алманаха „Родолюбец“

   Известно е  изданието на културно-просветнотодружество за връзки с бесарабсите и таврийските българи „Родолюбец“ – едноименният алманах. Неотдавна беше издаден неговият Х брой, който е юбилеен, защото излиза в годината на 30-годишнината на Дружеството. Възникването му е свързано с родолюбивата идея за заздравяване на контактите между българите отсам и отвъд Дунав, спорадични и несистемни до началото на 90-те години на XX век поради известните политически обстоятелства. В основата на реализирането на идеята са известните радетели на българското – Петър Германов, Александър Миланов, Емил Миланов и др. В своята тридесетгодишна история Дружеството направи немалко за сближаване и стимулиране на етнокултурните изяви, за появата на културни центрове в Бесарабия и Таврия.

   През годините Алманах „Родолюбец“ даде трибуна на много българи с активно отношение към проблемите на старата емиграция. Оформиха се постоянни рубрики: «Де е България», «С България в сърцето», «Български гласове», «Юбилейни годишнини», «Съкровищница на народния дух», «Хора, съдби, памет», «Научни изследвания», «Просветно дело». Както се вижда от наименованията, алманахът обхваща широк кръг от теми и въпроси, които освен че дават трибуна за изява, подпомагат просветното и образователно дело по места. През годините алманахът има своите постоянни сътрудници, но във всеки брой авторските имена се обновяват. Това означава разширяване на кръга от сътрудници, а заедно с това и повишаване популярността на изданието.

   Новият юбилеен брой отразява амбициите на редакторската колегия изданието да съхрани традицията, но в същото време да се внесе нещо ново както в структурата, така и в съдържанието. Рубриките са сведении до шест под наслов: «Началото», «30 години дела на ползу роду», «Мостове отвъд историческия разлом», «Осветени огнища», «Гласове от българска Бесарабия», «Имената на паметта». Както се вижда от названията, алманахът връща читателя към началото на Дружеството в спомените на участниците в това начинание. Тук ще прочетем материали от Михаил Иванов, съветник на Президента Жельо Желев в онова време, Емил Миланов, изследване на д-р Мария Билга, от проф. Николай Червенков, Иван Миглев, Анна Серт, Анна Малешкова и др. За живота на дружеството ни предлага материали втората рубрика. Тук се изявяват Мария Стоянова, Емил Миланов, Йордан Колев. Следавщите рубрики подхождат диференциране, от една страна, към процесите и фактите на изграждане на ползотворни връзки между дружеството и Бесарабия и Таврия,  а, от друга страна – към формираните центровее по места, развиващи българската етнокултура. Тук четем текстове от д-р Владимир Калоянов, Венета Гаврилова, дъщерята на Станини Дешева, Ганна Бесарабска-Таврийска, проф. Елена Налбантова, Лилия Кара от Болград, Димитър Боримечков от Тараклия. Включени са текстове за активните културно-просветни центровее – за Тараклийския университет, за училището в Паркани, За лицея в Кишинев и др. В рубриката «Гласове от българска Бесарабия» алманахът представа нови творби от Нико Стонов, Таня Танасова, Владимир Калоянов, Димитър Пейчев, Анна Малешкова; представени са нови автори – Анатолий Волчо от Терновка, Марияна Мажарова, Наталия Горбанот от Молдова. В раздела «Имената на паметта» са включении текстове с научен принос, както и художествено-публицистични по темата за съхранената памет. Тук срещаме имената на посланник Петър Воденски, Никола Караиванов, Татяна Караиванова, Милена Димитрова – за посещението на вице-президента Илияна Йотова в Бесарабия, на д-р Олга Водинчар, на д-р Иван Думиника, доц. Елена Рацеева и мн. други.

Нов интересен и полезен момент в структурата на алманаха представляват встъпителните текстове към всяка рубрика, които въвеждат към осномвната ѝ тема, подготвят читателя за това, което следва. Те играят ролята и на исторически поглед върху тридесетгодишната дейност на Дружеството, тясно обвързана с процесите на въздигане на етнокултурното съзнание на българите от Бесарабия и Таврия. Неизменно е преплитането на стореното тук и там, то е дело нито само на дружеството, нито само на центровете по места, а неразривен процес на сближаване и единение. Въвеждащите текстове в известен смисъл изпълняват ролята и на неизменния отчетен доклад в юбилейната година, която поради пандемичните обстоятелства не позволи официално честване.

Алманахът е богато илюстриран със снимков материал, който онагледява събития и прояви на дружеството и на центровете по места, запечатва ликовете на активисти в миналото и днес. Рознообразният авторски състав, както и тематичното богатство представят балансирано проявите в молдовска и одеска Бесарабия, както и в Таврия. Редакционната коллегия благодари на всички, взели активно участие в създаването на юбилейния Х брой на алманах «Родолюбец». Каним да съдействат за списването и на следващия брой.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *