ДУХОВНИЯТ НАСТАВНИК НА ТВЪРДИЦА
На 22 март тъжна вест настигна Твърдица. От тежка и неизлечима болест почина нейният дългогодишен пастир, настоятел на църквата Св. Параскева – отец Георги (Георги Шарков). Пиша тези думи за да изпълня неговата заповед, която получих от него през дъждовния есенен ден в 2013 година. Тогава се обърнах към отец Георги да ми разкаже за своето служение в твърдишката енория. Помня и сега как той, чувствайки се вече зле, без да мисли дълго се съгласи да говори с мен. Още тогава забелязах как много е чел този човек. Разказваше така подробно (сякаш всеки ден даваше интервюта), че не е било нужно да го прекъсвам за уточнение и за допълнителни въпроси. В края на нашия разговор, който продължи около 2 часа, казах му, че искам да напиша за него вестникарска статия, която в бъдещото ще влезе в монографията за твърдишката църква. Като много скромен човек, помоли ме да публикувам материала за него само тогава, когато няма да го има на този бял свят. С това хората да не забравят какво той направи. Затова реших сега да изпълня заповедта на настоятеля на твърдишката църква.
Бащата на отец Георги − Петр Савелиевич със супругата си Домна Михайловна са преселници от Твърдица, които в началото на XX в. заселват се в село Колибабовка, Леовски район. Там те купили земя и я обработвали целия си живот. В семейството им се раждат 8 деца (5 момчета и 3 момичета). Сред тях е бил и бъдещият свещеник отец Георгий. Той е роден на 2 декември 1943 г. В родното си село завърши 10 класа. Още от училището започва да се интересува от духовния живот. Това е станало преди всичко благодарение на майка му, която го водила да се исповядва и да се причести със Светите Тайни в църквите в близките села Кугурлуй и Минжир. Тя учела децата си да се кръстят. Всеки път на Великден малкият Георги заедно с майка си ходеше да осветяват козонака.
След получаване средно образование работи в местния колхоз. През 1964−1967 гг. служи в казармата в градове Гори, Грузия и Ленинакан, Армения. Завършил е като командир на танков взвод. След като се върнал от казармата, жени се за спътницата на целия си живот Прасковия Даниловна Попова. С нея възпитават децата Домна и Олег. Едно време той работи счетоводител в тракторната бригада. Обаче Господ Бог предвидел друга съдба на Георги Шарков – да служи на хората и да издига тяхното духовно ниво. През 1971 г. разбрал, че иска да посвети своя живот на духовно служение. Преврат в съзнанието му е станал на 21 ноември (4 декември) по време на праздника Въвеждане на Пресвета Богородица в Храма. Тогава в къщата им се събрали гости. В един момент в едната от стаяте се запалил брояча на тока, изгоряла почти цялата стая, но огънят не е докоснал иконата на Божия Майка. Бъдещият отец Георги разбрал, че това е знак. Оттогава той всяка неделя и праздник ходил в Минжирската църква. Бил единственият млад сред възрастните хора. Не обръщал внимание на тези, които се подигравали с него. Гледайки как служи отец Павел, той си задал въпрос: „Ще мога ли да служа като той?”. Като получил положителен отговор, Георги твърдо решил да следва духовна семинария. Подготвил се с помощта на свещеника Георги Череш, който му давал литература за четене и съветвал да учи в Ленинград. По онова време в селската местност хората нямали паспорти. За да го получи, той се урежда на работа в районния център гр. Леова в строителна организация. Това му дава възможност тук да се регистрира и след това да получи паспорт, който му дава възможност за да отпътува за Ленинград. През юни 1972 г. той си подал документите, а в август вече е приет в Ленинградската духовна семинария. Тук той учи в 1972−1976 г.
На 9 януари 1974 г. Г. Шарков при семинарската църква „Cв. Иван Богослов” ръкоположен за диакон. Същата година, по време на ваканция, назначен е да служи при църквата „Св. Николай” в с. Чукур-Минжир. На 3 септември същата година от митрополит Ленинградски и Ладожски Никодим ръкоположен в свещеници и изпратен да служи в гр. Сланци, Ленинградска област. През 1976 г. в течение на един месец извършва божествена литургия в катедралата „Преображение на Господа” в гр. Виборг, Ленинградска област. Като завършил семинарията, е изпратен в Кишиневската епархия. По нейно нареждане той три години (1976−1979) служи при храма „Рождество Богородично” в село Волчинец, Окницки район. Тъй като в района всички църкви са били затворени, духовна проповед на отец Георги идват да слушат вярващите от околните села.
По това време в Твърдица служи свещеник отец Евгений Ионел, който живеел в Кишинев и в прихода идвал само да служи. И той помолил духовните власти да го освободят и да назначат на неговото място нов свещеник. В същото време твърдичаните молят да назначат свещеник от български произход. И епархията предложила именно отец Георги, който има корени от това село. Той много се вълнувал, разбирал, че малкият приход във Волчинец не е сравним с голяма твърдишка паства. Предстои отговорна работа. Но все пак взема положително решение. На 19 февруари 1979 г. е назначен да служи в Твърдишката церква „Св. Параскева”. Първата духовна служба извършва в последния ден пред Великия пост (Заговенье Прощенного Воскресенья). Оттогава до 36 години той давал духовно просветление на жителите на Твърдица. Още първата година отец Георги разбрал, че хората възлагат на него големи надежди и чаяния. И той не се излага.
През 1980 г. започнал ремонт: престроиха къщичката, където се извършва кръщаване, къщата за пазника и мазето. Вътре църквата била напълно изографисана от кишиневския художник Василий Санду. В същото време иконите били обновени. През 1983 г. основните работи били завършени и на 19 юни архиепископ Кишиневски и Молдовски Ионафан осветил църквата. Хората били много благодарни на своя настоятел. Но твърдишкият настоятел не се спрял на това. През 1986 г. бил сменен престолът, завършено обновяването на всичките киоти.
Духовният пастир на Твърдица приложил всички усилия за духовно възпитание на своята паства. В 1991 г. при църквата било открито неделно училище. Отец Георги преподава на децата Божият закон. Възражда се интерес към духовно възпитание, уроците посещават над сто деца, затова те били разделени на три групи. След като голямо стремление да се учат при отец Георги изявили и хората от по-големите възрасти, настоятелят закрепил към децата учителката Паскалова София Захаровна, а самият водел беседи с възрастните, отговарял на техните въпроси.
Наред с това отец Георги провежда важна мисионерска дейност. От 27 сентември 2013 г. започва да посещава махалите и води релегиозни разговори, разказва за празника Въздвижение на Светия Кръст Господен, или Кръстовден. След това твърдичаните започнали по своя инициатива да канят свещеника. По тази причина той дори е написал брошура с текстовете на беседите, които изнасял пред своето паство. От 2013 г. отец Георги заедно със своите помошници, свещеници − отец Виталий Богданов и отец Владимир Паскалов − започна да развива социална дейност. Събират материална помощ за социално слаби семейства.
Отец Георги беше голям радетел на българския език. Той беше първият в Твардица, който водеше духовни служби на български език. Разбираше, че хората ще усещат по-добре духовното слово на родния си език. Затова си постави за цел да намери Евангелие на български език. В Авдарма един от духовниците му каза, че в тяхната църква се пази такава книга, и я подари на твърдишкия свещеник. Това е било „Неделник” на Софроний Врачански, отпечатан през 1865 г. в Букурещ. Но за съжаление тази книга не е била в пълен вид. Обърна се към твърдичаните и те донесоха две книги, но и те не бяха пълни. От твърдичаните, които се учат в Одеса, отец Георги разбра, че там има пълен вариант на изданието. По негова молба Алексей Иванович Забунов донесе тази книга и от нея през 2002 г. беше отпечатано ново издание на книгата. И сега в Твърдица почти във всяка една къща се пази Софрониевия Неделник. Част от тиража дори беше пратена в България. Също по инициатива на отец Георги бяха преиздадени български духовни книги − „Детски Молитвослов” и „Псалтир”. Те бяха предназначени за всички български приходи в Република Молдова.
Отец Георги като истински духовник много обичаше своята паства. Казваше, че твърдичаните са много религиозни „от раждане те знят Божия Закон…, православието лежи в сърцата им и тече в кръвта им. То има толкова дълбоки и трайни корени, че с нищо няма да може да се изкорени”.
Много се радваме, че сегашните свещеници на Твърдица − отец Виталий Богданов и отец Владимир Паскалов – продължават начинанието на своя учител и духовен наставник отец Георги. Уверен съм, че неговото име ще бъде завинаги вписано в историята на духовното развитие на твърдичаните.
Иван ДУМИНИКА, доктор по история, научен сътрудник на Института за културно наследство към Молдовската академия на науките.
о. Георги Шарков (1943-2015)
Източник на снимката: о. Владимир Паскалов