ДИДАКТИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА ПОЕМАТА „СЕПТЕМВРИ” НА ГЕО МИЛЕВ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В РЕПУБЛИКА МОЛДОВА
д-р Любомира ЖАКОТЕ, I дидактическа степен, учителка по български език и литература
в Теоретичен Лицей „Васил Левски”, град Кишинев;
член на Управителния съвет на Научното дружество на българистите в Република Молдова
Резюме: В този труд ще се направи опит да се представи историко-литературната връзка между понятията отечество и държава и тяхната рефлекция във времето, в което се създава поемата „Септември” от Гео Милев. Тази статия ще бъде полезна на учителите, преподаващи български език и литература в чуждоезикова среда.
Краят на ХIХ век е изключително бурен период в историята на България. Вече Освобождението е достигнато. Започва строежа на нова, съвременна държава, която се старае да догони за две – три десетилетия развитите европейски демокрации. Съединението на княжество България с Източна Румелия доказва на практика, че българският народ не е безмълвен. Неговият глас трябва да се чува на международната арена, където се разиграва неговата съдба. Победата в Сръбско-българската война заявява високо, че армията на капитаните е сила на Балканския полуостров и България трябва да бъде уважавана. Възванията от трибуната на Народното събрание са обърнати към Отечеството, каквото е познато от творчеството на Любен Каравелов: „Обичам те, мило Отечество…” и от творбите на Вазов: „Отечество любезно,как хубаво си ти…”
През епохата на Възраждането се формира понятието Отечество, което включва в себе си цялата обич и преклонение пред родната земя, родния дом, светостта на майката се слива със светостта на родината. Това е едно високо понятие, в което се включват също така и свободата, и независимостта на България. С името на своето Отечество на уста умират Бенковски, Волов, Караджата, Ботев и много други знайни и незнайни борци, и защитници на род и родина. В това понятие се влага цялото преклонение пред свещените идеали на Левски за „Чиста и свята република”. За него проливат кръвта си опълченците на Шипка. То е подето от строителите на нова България след Освобождението.
След победата в Сръбско-българската война Европа започва да разпознава и очертава, макар и неохотно, границите на обединена България. Постепенно се изграждат структурите на държавното устройство. Народът започва да гради своето бъдеще. То не винаги е ясно очертано. Както дядо Йоцо опипва копчетата на околийския началник, сабята на войника и поздравява локомотива, така и обикновеният човек постепенно открива за себе си свободната държава – Отечество.
Еуфорията спада след загубата на Балканските войни, която води до първата национална катастрофа. България трябва да плаща тежки репарации на страните победителки. А поражението на българската армия в Първата световна война, независимо от чудесата от храброст, които показва на света българският войник, води до обезверяване на народа и до избухване на Войнишкото въстание. Гладните и боси войници за първи път в новата българска история тръгват към София, за да потърсят сметка от царя и правителството за своето бедствено положение. Пробивът на фронта е следствие не на липсата на смелост и боен дух на обикновения войник. Това е плод на неразумната и недалновидна политика на Фердинант и правителството. Води до подписването на изключително тежкия за България Ньойски договор. Подписвайки го, Александър Стамболийски чупи перото върху хартията. Втората национална катастрофа идва пет години след първата. Това обезкървява икономиката на страната. Цяло едно поколение мъже е избито по фронтовете или се е върнало по домовете си инвалиди. Конете са взети за фронта. Жените се впрягат в ралото, за да обработят земята. Това е времето, в което Смирненски описва „Децата на града” – епоха на социални катаклизми.
След Първата световна война се прекроява европейската карта. Появяват се нови държави, нови идеи, нов строй. Октомврийската революция в Русия унищожава хилядолетния монархичен строй. В действителността се претворяват нови идеи за „свобода, равенство, братство”, издигнати още по време на Френската буржоазна революция. Помита се старото, а новото, което се гради, е с неясни очертания, но грандиозно като замисъл. Именно тази грандиозност – опасна по своя дух и неведома като държавно устройство, кара Европа да ѝ се възхищава, но и да отрича. Нейния пулс най-точно в българската литература и журналистика определя Гео Милев. Роден в интелигентно семейство. Получава блестящо образование в Германия. Там се запознава и с новото направление в изкуството и в частност в литературата – експресионизъм. Това е течението на бунта, на неприемане на старото, търсещо новото. Не отразява действителността, а я разчленява на сегменти, които анализира и представя авторско мнение. Свободолюбивият дух търси нови измерения в оценката на тежката българска действителност.
След свалянето на правителството на БЗНС и варварското убийство на Александър Стамболийски, държавата, а не Отечеството, ограничава правата и свободите на народа – на фона на тежката икономическа ситуация в страната и териториалните загуби след Първата световна война. А всяко лимитиране на права и свободи, води до неподчинение. То се изразява в избухването на Септемврийското въстания през 1923 година. След неговото кърваво потушаване се приема законът за защита на държавата (ЗЗД), който води до забрана на независимата преса, цензура върху издаваните художествени произведения и унищожаване на всяко несъгласие с политиката, водена от царя и правителството. В такава социална обстановка се ражда поемата „Септември” на Гео Милев през 1925 година. Трагичен е фактът, че след нейното публикуване в средата на същата година, авторът ѝ е арестуван и изчезва безследно, както е записано в полицейските документи от това време. Много години по-късно, при почистване на котелното на Управлението на полицията в София, в пещта е намерено порцеланово око с инвентарен номер, изработено в Германия. По този артефакт е идентифицирана смъртта на поета и публициста Гео Милев. След като се подписва в документ за своето освобождение след разпит в полицията, е удушен и изгорен. Това не е единичен случай за 1925 година. Тогава намира смъртта си и Йосиф Хербс – известен журналист. По повод на Септемврийското въстание и на тези политически убийства Антон Страшимиров казва: „Клаха народа тъй, както турцин не го е клал!”
Изучаването на поемата „Септември” трябва да се свърже с по-горе споменатите исторически събития, за да могат учениците да разберат социалната среда, в която възниква произведението. Без прилагането на социо-културния метод на преподаване е невъзможно да се проникне в трагизма и обобщенията, представени от автора.
Също така за доброто усвояване на това сложно произведение е нужно да се направи ретроспекция на една конкретно изучавана тема по литература, като се вземе нейната еволюция. Съгласно новият курикулум от 2019 година, в 12 клас учениците трябва да могат да виждат проблемите на българската литература в тяхната цялостност и да правят обобщения за еволюцията им в различните етапи на историческото развитие на обществото. В този материал се предлага разглеждането на прехода от Отечество към държава, който ясно се очертава след Септемврийското въстание и особено след приемането на ЗЗД. Като мото може да се използва цитатът от поемата: „…Отечеството е в опасност! Прекрасно: но – що е отечество?…”
Уместно е да се използват откъси от произведения на Добри Чинтулов, Любен Каравелов, Христо Ботев и Иван Вазов, в които се описва отношението на възрожденския дух към родната земя. Учениците може да бъдат разделени на групи и всяка една да намери в своето произведение описание на Отечеството. Стига се до извода, че за поетите от епохата на Възраждането няма разделение между Отечество и държава. Това е едно свидно за всеки българин понятие, включващо роден дом, роден край, бащино огнище, България.
След Освобождението се формират структурите на държавата. Тук може да се четат откъси от разказа „Дядо Йоцо гледа”. Обръща се внимание на радостта и умилението, които изпитва героят от трите явления на „българското”, както го нарича той. Вазов, като лакмус на своето време, много точно е описал народния подем, обзел най-широките маси. Преходът от тирания към свободно волеизявление е опияняващ. Отечеството се развива по свой собствен път и се защитава с оръжие в ръка.
Формира се българската армия. Тя има основна задача да защитава Отечеството от външни заплахи. Военната повинност е задължителна за младите мъже. Армията е народна. Отношенията между офицерски състав и войници са дружески и наставнически. Армията на капитаните побеждава Европа и отстоява новите граници на Отечеството след Съединението. Може да се демонстрира на учениците марша „Весели в боя”, където са показани документални кадри на мощта на българската армия. Девизът е: „За Бог, Цар и Отечество!”. Няма пленено българско бойно знаме в нито един музей по света. Българският войник е показвал чудеса от доблест за спасяване на воинската чест в името на Отечеството. Учениците, на базата на всичко, казано дотук, трябва да стигнат до извода, че до първите години на ХХ век понятието Отечество се отъждествява с понятието Държава.
Септемврийското въстание е гражданска война за България, породена от бедственото положение на народа след две национални катастрофи. Армията, гордостта на отечеството, сега е:
„…Там горе
далечни и близки хълми
потъмняха обнизани
с хора
-плъпнаха
черни редици:
редовни платени войници
и разлютена милиция…”
Може да се постави на учениците задача да намерят в тълковния речник значението на думата „да плъпна”. Обикновено тя се използва за разпространението на насекоми, влечуги. Употребата на този глагол от автора не е случайна. Не е останало нищо от славата на народната армия. Сега тя защитава държавата, която се грижи за запазването на своите структури, на самата себе си, но не и за обикновения човек. Тя е отъждествена с нещо нечисто, осквернено. Това е вече пропастта, която разделя милото на всеки Отечество от държавата, облечена във власт и чрез терор охраняваща себе си. Гео Милев много точно и без воал представя картината на зверствата в името на запазването на държавния ред, а дали това е ред? Въстаниците са разстрелвани под звуците на химна „Шуми Марица” от войниците, които произхождат от същия този народ. А химнът на всяка една държава е самата държава в музика. Това е братоубийствена гражданска война. От нея излиза победител само държавата. Народът вече завинаги е разделен, изтръпнал от ужас от преживяното. Държавата от майка се превръща в мащеха за своя народ. Отсега нататък „Отечество” остава романтично понятие, употребявано само от поетите.
Като обобщение на учениците може да се постави въпроса: В какво се изразява крахът на националната идея, според Гео Милев, в поемата „Септември”?”
Този дидактически материал няма за цел да създава постулати в преподаването на поемата „Септември” на Гео Милев. Това са някои аспекти за по-лесното и по-качествено усвояване на това произведение, което прави дисекция на българското общество през 20-те години на ХХ век.