ГОДИШНИНА НА ПРОФ. ПЕТЪР НЕДОВ (1926-2009)
Проф. Петър Недов – духовна опора и светъл пример за българите в Молдова и Украйна
Николай ЧЕРВЕНКОВ, доктор на историческите науки,
почетен председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова
На 25 декември се навършват 95 години от рождението на почетния академик на Молдовската академия на науките, професор Петър Недов (1926 – 2009) – известен учен-лозар, общественик, който през целия си живот се бореше за запазване на националното самочувствие на своите сънародници – българите в Бесарабия. Научната дейност на Петър Недов е свързана с биологичната защита на лозите. Автор е на много монографии в тази област; създател на нови сортове грозде. Цялата му научна дейност е свързана с Института по лозарство в гр. Кишинев. Член е на Международната академия по лозарство, професор, хонорис кауза на молдовски и чужди университети, член на редица научни организации в Русия, САЩ, Франция, Румъния.
Известно е, че в съветско време е осъден на 25 години затвор, преживява тежки години ГУЛАГ. След освобождаването му поставя българския въпрос пред местните власти и до Централния комитет на КПСС. Това е проява на героизъм, всеотдайност, патриотизъм, преданост на своя народ. Дейността му в тази насока още не е напълно изследвана, но има отделни публикации. Съществуват негови спомени в ръкописен вид. Обаче те засягат времето до „перестройката“, но не е отразено участието му в почти двадесетгодишното българско национално движение в Молдова и Украйна след това. Обърнах му внимание на това, но той категорично не възприе – нека това да го правят историците. И пожела аз да напиша последния раздел на спомените му с мое авторство. Не приех, като подчертах, че е важно неговото мнение и неговата оценка за движението, а историците във времето ще кажат своята дума. Отбелязвайки поредната годишните на професор Петър Недов, искам да отбележа тезисно някои от по-важни приноси му в движението за съхраняване на българщината в Бесарабия.
В периода на „перестройката» и в годините след нея родолюбиви българи в Молдова и Украйна започват по различни начини да развиват идеи за запазване и утвърждаване на българското самосъзнание, като предлагат различни планове, обръщайки се към своите сънародници. Поставят редица изисквания пред властите. В тези дейности организаторите се опират на предишния опит и идеи на проф. Недов. Именно по този повод и в това време се появява неговото име в научната литература /Ивин Грек, Николай Червенков/ и в публицистиката /Михаил Дихан, Никола Тодоров, Илия Вълков и др./
Професорът е сред петимата автори (И. Грек, И. Мокану, С. Новаков и Н. Червенков), които се обръщат към Генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов, към лидерите на Украинска ССР и Молдовска ССР. В своите обръщения, като разкриват накратко историята на българските преселници, те подробно излагат изискванията и желанията на българското население към властите. Сред тях е необходимостта от образуване на автономна република в южната част на Одеска област в рамките на Украинската ССР; в рамките на Молдавската ССР да се включат част от българските села в Гагаузката АССР, а в останалите да се образуват национални селски съвети; да се осигури равнопоставеност на българското население във всички сфери и в професионалното израстване, независимо дали владее молдовски или гагаузки език и т.н. Те призоват да се осигури издаването на вестници и литература на български език, както и поддържане на радио- и телевизионни предавания, създаване на български национални културни институти. Настояват да се гарантира получаването на висше образование на младите хора в университетите на Украйна и Молдова, в РСФСР, а също и да се влиза в договорни отношения с България за подготовка на кадри за българските села. Имаше искане да се даде право на българите свободно да установяват и развиват всестранни връзки с България.
Името на проф. Недов се свързва с първите организации на бесарабските българи. Преди всичко с образуването на национално-културното дружество „Възраждане“. Именно група българи в Кишинев в ателието на художника Димитър Пейчев през 1989 г. създават тази първа българска организация в Молдова. Макар че основната организационна дейност се падна на доктора по история Иван Забунов, то в основата ѝ е професорът. Той е координатор на тази първа среща и на нея произнася пламенна реч, набелязвайки основните задачи на бесарабските българи за съхраняване на тяхното самосъзнание и идентичност. Призовава основна насока в дейността им да стане заветът на великия възрожденец Паисий Хилендарски „ Знай своя род и език“. По негово предложение председател става младият енергичен учен историк д-р Иван Забунов. Същевременно професорът става почетен председател на първата българска организация в Молдова „Възраждане“. В първия етап от дейността на дружеството той участва в подготовката на различни обръщения към държавните институции за предоставяне на българите в Молдова правото и възможността за образователни и културни национални прояви. Обаче той не ограничава дейността си само в тази организация.
По-късно разбрах, че Недов не е имал за цел да се ангажира само с една организация. Имаше желание със своя авторитет да поддържа всички, които са искали, индивидуално или колективно, да се борят за българското. Неслучайно в последните години, а именно в 90-те на миналия век и в начало на нашия, той вземаше участие в масови прояви на българите и в дейността на създадените в Молдова и Украйна български организации.
П. Недов подкрепи инициативата на българското културно-просветно дружество „Кирил и Методий“ в гр. Болград за провеждане на научно-практическа конференция. Тя се състоя на 3 март 1991 година и беше открита от професора с встъпително слово, в което изнесе информация за работата по подготовката, а също нашироко мотивира необходимостта от обединение на българите в организация. Представители от партийни и държавни институции настояваха срещата да няма учредителен характер, тъй като тя е регистрирана с научно-практическа насоченост. И тогава П. Недов подкрепи предложението, че след изслушването на планираните доклади в същия ден да се се проведе нова среща – учредителна конференция.
И действително, така стана. И тук имаше голямо напрежение Изказваха се поляризирани предложения. В тази бурна ситуация конкретно предложение за постигане на консенсус направи водещият Петър Недов – почетен председател на „Възраждане“. Той предложи още на тази конференция да бъде създадена Асоциация на българските културно-просветни дружества и културни центрове, но същевременно да се избере организационен комитет за подготовката на следващ форум, на който да се реши въпросът за създаване на Асоциацията на българите в СССР. Това предложение беше прието с почти пълно мнозинство. За председател на новосъздадената Асоциация на българските дружества беше избран Петър Недов. Продължиха сложни и дълги дискусии каква да бъде следващата организационна дейност. Председателят успя да успокои страстите и се прие решение за провеждане на I конгрес на българите в СССР, който да се състои на 19 май 1991 г. в гр. Болград.
П. Недов активно се зае с подготовката на конгреса в качеството си на председател на оргкомитета. Наложи се редовно да пътува от Кишинев до Болград, за да участва в заседания, което беше за него сложно и трудно по здоровословни причини. Срещите преминаваха оживено, с противоположни мнения за организацията, структурата и задачите на бъдещия конгрес. Председателят пак показа голямо разбиране на дискусионните въпроси, умение да акцентира върху актуалните аспекти, да снема напрежението при обсъждането. В края на краищата се намираше общият знаменател за приемането на решения, както и на други документи за предстоящия конгрес на българите.
Значително е мястото на П. Недов в провеждането на конгреса, който се състоя на датата и мястото, определени от Асоциацията. Както беше очертано от организационния комитет, на срещата се обсъждаха актуални политически, социално-икономически, културни и образователни проблеми на съветските българи. Обаче в началото дискусията придоби драматичен характер, част от делегатите демонстративно напуснаха залата. При това положение П. Недов призова публиката да се успокои, да не се забравя, че основната задача е създаването на всесъюзна българска организация.
Като затихна инцидентът, Недов прочете доклад, съставен заедно с проф. Михаил Дихан, д-р Иван Грек и д-р Николай Червенков. В него беше направен задълбочен исторически екскурс в миналото на българските заселници, посочена бе тяхната роля в развитието на Буджак, представена бе богатата история вече на тази земя. Докладът очерта насоки за дейността на организацията за решаване на проблемите на българите в Съветския съюз. Докладчикът обърна специално внимание на необходимостта от запазване на идентичността на българското население, за което са необходими спешни мерки за културното му развитие. В тази връзка беше поставена задачата да се създадат национални български училища на местата, където живее българското население, както и да се въведе преподаването по български език, история на българския народ и неговата култура като учебни предмети. Докладът мотивира необходимостта от организационно обединение на българите в страната, които да обсъждат проблемите си. Съществуващите регионални организации действат поотделно, имат различни подходи за решаване на сложните проблеми на българското население в страната, създават се трудности при установяване на всестранни връзки между българската диаспора и България. Затова, според авторите, сред които и П. Недов, обективно е назряла необходимостта от обединяване на дружествата, от създаване на Всесъюзно сдружение на българите. В заключение ораторът заяви: „Надяваме се, че в името на възраждането на националното самосъзнание, националната идентичност на българите, конгресът ще ни обедини и ще ни накара да работим за една висока цел.” Организираната в Болград Асоциация на българите в СССР, за която голям принос имаше П. Недов, много скоро, в началото на юли 1991 г. беше регистрирана от Министерството на правосъдието на СССР. Обаче тя не можа да разгърне дейност – Съюзът са разпадна.
Професор Петър Недов беше неофициален лидер на делегацията от Молдова за участие в Първия конгрес на Международната асоциация на българите по света, който се състоя в София през ноември 1992 г. Него го избират и той участва в структурите по провеждане на конгреса. Неговото емоционално, задълбочено изказване развълнува участниците, свидетел на което бях. Колегата от София, доц. Благовест Няголов, споделя, че изказването на Недов е направило голямо впечатление, „именно с решителността, дълбоките и мотивирани предложения, мястото и задачите на България спрямо сънародниците в чужбина“. Освен това, получих голямо удоволствие да слушам разказите за пребиваването му в този град, когато той през 1943 година бяга и учи в България. Показа ми лицея, в който следвал. С него заедно се запознахме с участника в конгреса, известния певец Борис Рубашкин, потомък на белогвардейци в България, който живее в Европа. Доста участници желаеха да се запознаят с професора. С голямо удоволствие този представител на бесарабските българите беше предложен и избран за заместник-председател на Асоциацият
Известно е, че след лагера в 1957 година Петър Недов не пожелава да се върне в Кишиневския университет и три години задочно учи в биологическия факултет на Одеския държавен университет „И. Мечников“. По това време се запознава с докторанта Михаил Дихан – бъдещ професор българист, с доц. Иван Мещерюк, които също са на патриотична вълна. Недов подкрепя техните постъпки в защита на правата на бесарабските българи. От тогава ученият биолог и ученият-историк българист, независимо от това, че живеят в различни градове, поддържат трайна връзка до края на живота си, често се срещат, като задълбочено обсъждат проблемите на сънародниците си. Патриотите са връстници, с разлика само от една година. Недов завижда на Дихан, че той имал възможност да учи в българско училище (имало до войната такива в българските села до Одеса), а Дихан – на Недов,, че е учил в България. През 1993 година Недов отива от Кишинев в Одеса да се сбогува с Дихан, който заминава за постоянно в САЩ. Аз присъствах на тази среща. Професорът от Кишинев много съжаляваше, че в лицето на Дихан българите губят свой защитник. За техен късмет, те имаха възможност още нееднократно да се срещат. Една от срещите стана в Кишинев по необичен начин. Невероятно, но на връщане от Америка, самолетът, с който лети Дихан, каца на кишиневската аерогара. Недов е знаел за това и е отишъл на аерогарата. Обаче не го пускат в залата, където се пътниците от Америка. Но той прави всичко възможно и накрая двамата имат десетминутна среща. От 1997 година до 2006 Дихан пак е в Одеса. Последната среща стана на Черно море през 2005 година. Одеският професор пише редици материали за Недов. Всички те заслужават за вниманието на читателите. Обаче според мене особено важна и значима е статията, посветена на 70-годишния му юбилей, която излиза във вестник „Родно слово“ под наслов „Гордост и своеобразна съвест на бесарабските българи…“. В нея най-пълно засега се описва историята на Недов, свързана с неговия арест.
Недов следи с голямо внимание и интерес политическото положение на българите в контекста на политическите процеси в Молдова. Особено е притеснен за ситуацията с Тараклийския край. Той споделя болката си със своите съплеменници, като подкрепя различни призиви, изявления, протести на български организации. Например той е сред подписалите Декларация на представители на българската общественост в началото на 1999 г. във връзка с приемането на закони за административно-териториална реформа, които не отчитат желанието на жителите на Тараклийския регион за запазване като самостоятелно звено в рамките на Молдова.
Проф. Недов постоянно подкрепяше петициите, призивите на Научното дружество на българистите в Република Молдова за необходимостта от развитие на националната просвета сред българите в републиката. Стимулираше дейността на тази организация по изучаване на историята, културата и езика на бесарабските българи, радваше се на всеки издаден от нея труд. Той настояваше тези трудове да бъдат представяни по-широко на читателите, участваше в различни тематични конференции, провеждани както от научнато дружество, така и от други организации. Той вземаше участие в телевизионни и радиопредавания. Особено важни са изявите му в предаването «На Буджакска вълна». В тях той споделяше спомените си, разкриваше значението на запазването и развитието на българската идентичност. Ученият често се срещаше с различна аудитория. По този повод той пише «Във връзка с дейността ми за българската кауза в последно време съм търсен от представители на информационните средства от Молдова, Украйна и България. Доколкото схващам, моите преживелици се посрещат с интерес, дори имам писма от читатели».
От самото си създаване Научното дружество на българистите поддържа творчески връзки с проф. П. Недов, който приветства замисъла му да проучва проблемите на сънародниците, да пропагандира българските културни ценности. Присъедини се към група от дружеството, която през лятото на 1994 г. беше на специализация в Габрово. С удоволствие се включи в учебния процес, радваше се на възможността да посети важни културни центрове. От друга страна, участниците бяха много доволни и благодарни да имат възможност да общуват с него, да слушат спомени за патриотичния му път. На многобройните срещи той достъпно и емоционално разказваше за бесарабската диаспора, подчертаваше необходимостта сънародниците му да посещават метрополията, която, от своя страна, трябва да има трайна политика върху отношенията си с българите от Молдова и Украйна.
Това пътуване укрепи връзките на дружеството с Недов, който започна да идва на нашите мероприятия, да се интересува от дейността ни. С вълнение очакваше наши издания, интересуваше се от резултатите на социологическите изследвания, които в първите години дружеството провеждаше редовно. Веднъж той представи мотивирано писмена молба да включим в плана на дружеството написване на неговите спомени. В нея отбелязва: „Прекарах сложен, но интересен по моя преценка живот… От ученически години отстоявах българския си произход, защитавал съм интересите на българите тук. За моите родолюбиви възгледи се наложи да избягам от румънските власти в България…, а след завръщането си…пък бях осъден на 25 години затвор. Прекарах 7 години в сталински лагера във Воркута…След освобождаването ми продължах да поставям пред властта национални искания: писах обръщения към правителствени институции, посещавах местни и централни партийни и държавни органи, включително Кремъл“. На друго място той подчертава, че по предложение на много колеги и сънародници, „основно от страна на Научното дружество на българистите в Молдова, реших да напиша моите спомени, в които да отразя борбата на сънародниците ми за запазването на националното самосъзнание“. Всичко това той имаше намерение да отрази в спомените си. Искаше да работи в български институции, но това не се осъществи, както и да получи документи от молдовските архиви. Обаче и без това завърши труда, който съдържа повече от 300 машинописни страници. Специалисти от дружеството осъществиха научна и литературна редакция (Н Червенков и Т. Зайковская). Но, за съжаление, ръкописът и досега не е издаден, макар че вече е събрана определена сума за издаването. Сега още не мога да цитирам от него, нито да преразказвам, тъй като имам договорка с автора да не предприемам това до издаванието на ръкописа.
Тук посочихме основните моменти, свързани с дейността на големия бесарабски български патриот и родолюбец, проф. Петър Недов, насочена към съхраняване и развитие на националната идентичност на бесарабските българи. Надявам се, че тази тематика ще получи своето академично разглеждане. Професорът заслужава това. Бесарабската българска общественост е в дълг пред неговия принос. Заслугите му за българите в Бесарабия са достатъчно основание неговото име да носят образователни и културни институции. Засега в негова чест е именувана улица в родното му село Чийший (сега Городне, Болградско). С възгледите и дейността си проф. П. Недов е духовна опора и светъл пример за българите в Молдова и Украйна. Трябва често да се обръщаме към неговото дело, към неговата всеотдайност на своя народ. Това със сигурност ще ни дава нова сила и инициатива.