БЪЛГАРСКИ ИСТОРИК ЖЕКО ПОПОВ – ИНТЕРЕСЪТ МУ КЪМ БЕСАРАБСКИ БЪЛГАРИ
Николай ЧЕРВЕНКОВ, доктор на историческите науки,
Почетен председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова
По времето на съветската „перестройка“, а и след придобиването националната независимост на Молдова доста представители на интелигенцията от България се включват за всестранна помощ на бесарабските българи: проучването им, издаване периодически издаване, съдействие в национални културни прояви и т.н. Един от тях е известен български историк Жеко Борисов Попов. Тези дни, на 19 юли се изпълнява 80 години от рождението му.
Жеко Попов е роден през 1942 година в Добричка област. Следва в Педагогическо училище в Добрич. През периода 1963–1965 г. работи като учител в родното си село. После завършва специалност „История“ във Великотърновския университет „Кирил и Методий“ през 1969 година. След това 10 години е директор на Държавния архив в Кюстендил. Успоредно разгръща богата изследователска дейност. Като защити докторска дисертация, от 1981 година е научен сътрудник в Институт по история на Българската академия на науките. Това го стимулира и следват години на упорит и ползотворен труд. Той е автор на повече от тридесет научни и популярни книги. Основните теми в научното му творчество са: история на Добруджа, Българският национален въпрос и българо-румънските отношения /1878–1912/, биографии на видни български дейци, сънародници от Румъния, като публикува няколко варианти биография на известния румънски поет от български произход Панайот Станчов-Черна.
В една от статиите си, известен български историк, академик Георги Марков пише за Жеко Попов: „След 1989 година работи с българи от Румъния, Молдова, Украйна, Сърбия, предимно от Западните покрайнини и гр. Ниш. Мнократно посещава интелектуалци в тези държави. Популяризира историята на българския народ, установява тесни връзке с множество наши сънародници. Съдейства за издаване на няколко книги със средства на България”. Именно през това време съдбата ма сведи с този български историк, който поддържах трайни връзки до смърта му, през 2016 година.
Жеко Попов, който изследваше историята на политическия живот в България края на ХIX – начало на ХХ век, доста имаше допир до бесарабските българи, които имаха принос в строителството на третята българска държава. Бяхме се разбрали да подготви публицистичен материал за отделни личности от тях. Действително, той посвети 23 очерци за тях, включитело за Данаил Николаев, Иван Колев, Александър Теодоров-Балан, Александър Малинов и т.д. Тези материали ми ги предаде в няколко екземпляри, за да ги распространявам на отделни бесарабските сънародници., държавни и обществени институции. Някой от бяха публикуване в периодичен печат, използвани за телепередачи. Имаше идея да се издадът в отделна брошюра, но по разни причини не се осъществи. Но иначе все пак те си изиграха своята рол. Признателен съм, че Жеко Попов ми съдействоваше да работя в библиотеки и архиви в София, да уреждам контакти с български колеги.
По своя инициатива той три пътя идваше в Молдава да се запознае с българската диаспора. Първото стана през май 1990 година. С голямо удовлетворение участва на 26 май в Тараклий на празднуване Дена на Славянската писменост и култура. Изказа се за място на този празник в българската история. За това едно от първите официални отбелязане в независима Република Молдова Дена на Кирил и Методий, Жеко Попов съобщи в списанието «Исторически преглед». На обяда по случай празника емоционално се сподели за виденото, изказа възхищение, че има бюст-памятник на Олимпи Панов, че на такаво високо разнище е представена културната програма, която включва оригинални български номера. Състоя се среща с г-жа Татяна Стоянова, тогава ръководител на Управлението за националните малцинства при Министерството на просветата в Молдова. Той е впечатлен от много дълбоко и интересно виждане за перспективата на националната просвета сред българите в Молдова. Като се запозна от първа ръка за проблемите на българскта просвета в републиката, обеща да съдейства за издаване в България специална литература за българите в чужбина, включително в Молдова и Украйна. Също ученият посети секцията Българистика към Молдовската академия на науките. Ученият от България остана много доволен от срещата с известния молдовски изследовател проф. Изяслав Левит. Беше доста признателен, че от него получи препоръка да се запознае с конкретни документи от Архива на външната политика на Русия, които впоследствие използва в своите научни изследвания.
Жеко Попов () в Кишинев (отдясно), 1994 г.
След няколко години, през 1994 г., Жеко Попов пак посети Молдова. Той имаше възможност да работе в националната и академическа библиотека. Беше изненаден с тяхнато богато книгохранилище. Успя да открие трудове по неговите научни интереси. Същовременно посетихми заедно редица български и гагауски села в Молдава и Украйна: Комрат, Кирсово, Кортен, Чадър-Лунга, Болград, Кубей. Една седмица прикара в Чийший /Городне/, Болградски район. Посети училището, музея. Участва в прибирането на лозито на семейството на родителите ми, където с голямо удоволствие се общуваше с моите възрастни лели и вуйчо ми, който беше профисионален винодел. Просто не спираше да ги разспитва и да разсказва. Остана изненаден от това, че толкова добре в селото е запазен родния български език, българското народно творчество. Намираше голяма прилика от родното му село Жегларци, където може не така е запазено всичко това, но с голямо удоволствие откри доста общи думи, които сега ни се използват в литературния вариант. За това посещение родното ми село колегата публикува редици материали във вестници в Кюстендил.
Жеко Попов в Чийшия (Городнее)
Българският колегата Жеко Попов много искаше да посети гр. Болград – исторически център на българите на бесарабските българи. Това стана само в последното му идване в Бесарабия – в 1996 г. Разбира се, бяхме в Преображенския събор. Беше неделя, не можа да се влезем в Болградската гимназия, но няколко пътя е обиколиха. Все се възхищаваше: тук се ходили Георги Раковски, Димитър Греков, Олимпий Панов…! Сподели се, че в Букурещ в някои библиотеки е срещал книги от това учебно заведение. Даваше идея да се предприеме откриването книгите на гимназията в Румъния и да бъдат върнати в Болград. Много се радвам, че успяхме да се срещнем с местния възрастен краевед Иван Арнаудов. Много допадна на българския колега разказа за дейността на Болградската гимназия преди втората световна война, когато завършат доста интересни студенти, които успяха станат известни дейци, но не известни в България.
Жеко Попов е един от първите забеляза нашата с колегата Иван Грек книгата „Българите от Украйна и Молдова: минало и настояще“ /1994/ . Представя е във вестник „Пауталия“ /Кюстендил, 24 май 1994 г./ и публикува голямо рецензия в научно списание Bulgarian Historical Review, /1995, № 1-2, стр. 139-134/. През 1995 г. публикува във български вестник „Заря“ статия „Николай Червенков – вдъхновен изследовател на българщината“. При едно от идването в Кюстендил през 1998 г. взема интервю от мен под наслов „Родил съм се случайно, но се стремя да живея пълноценно“ /Нова България, Кюстендил, 1998, 21 окт./ Публикува и други интервю от мен.
Много съм благодарен на колегата Жеко Попов, че уреди много пътуване по България, в резултата на което имах възможност да открия забележителни места в страната. Практически при всичките ми идване в София, а пак по това време често по академически и на дружеството на българистите ми се налагаше да пътувам в България, бях редовно гост на семейство му. От тогава аз и женами много обичаме Кюстендил, където той живееше. Имах въможност да се разхождам по планината, да посещавам вилата на тъщата му, запазена с много стари уреди и обранства. Разбира се, обсъждахме много близки проблеми, споделях се за плановете и проблемите на молдовските българисти.
Поддържахме с колегата Жеко Попов не само професионални връзки, но и семейни. С жена ми и децата често бяхме на гости при тях. Жената на Жеко Попов, която рано почина, беше много интересна, високо интелигентна, автор на стихотворения, преводач на поетически творби от сръбски на български. В Кюстендил беше известна като един от добрите педагози по български език и литература. Тя се представи като квалифициран педагог по българска литература, работейки командирован преподавател от България в Измаилския държавен университет. Тя беше в началото на създаване при него катедра по българистика. Радвам се, че успяхме да публикува нейна статия в наше на дружество издание за поезията на бесарабски българи.
При живо, а Жеко Попов почина на 19 февруари 2016 година в Кюстендил, за съжаление ни съм му изказал признателност за приятелство, сътрудничество, за разбиране проблемите на сънародниците ни от Молдова и Украйна. Сега, в дена на неговия юбилей, с най-голямо уважение това го правя и дано неговото име и дело устава надълго в сърцата на приятелите му от Молдова и Украйна.