БОЛГРАДСКАТА ГИМНАЗИЯ

   Тези дни обществеността в Украина и България тържествено отбелязяха 160-гадишнина от създаването на известната Болградска гимназия.  Прилагаме откъс  за нея от книгата на Иван Грек и Николай Червенков „Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще. София, 1993, с. 78-80, 85-86“.

   След разделянето на Бесарабия през 1856 г. българските колонисти, останали в молдавската й част, поставят пред Еврапейската комисия по устройството на Молдавското и Влашското княжество  искането  обучението в техните училища  да става на „роден славянски език“, разбирайки под  „славянски“ не толкова руския, колкото българския език. В настояването на  колонистите да се открие  в Болград централно училище  направо се посочва, че „по единодушно съгласие желаем да се учреди  в държащата първенство колония Болград исканото училище, в което науките да се  преподават на български език“. Политическите реалности принуждават молдавското правителство да удовлетвори  това искане на българските преселници в южната част на Бесарабия.

  Указът (хрисовул) за създаването на Болградско централно училище, добило известност като Болградската гимназизия, е получен от Н.К. Богориди, каймакан на Молдавското княжество, на 10 юни 1858 година. Училището се открива през май 1859 година. Покрай националния си  характер това училище има  редица особености, които го отличавта от подобните  учебни заведения в Румъния. То се издържа напълно от колонистските  общности за сметка на доходите, получавани от аренда на  местата за риболов в принадлежащите им езера, от два села, на пет странноприемници и друго недвижимо  имущество. Болградското централно училище се управлява от директор и попечителен комитет.  Комитетът играе значителна роля за материалното осигуряване на това учебно заведение, за подбора на преподавателски състав с конкурс сред българите, за отстояване пред румънските власти  правото обучението да се води на български език. К. И. Миславски отбелязва, че членовите на попечителния комитет решително се противопоставят на „подселването на учителския персонал в преподавателти румънци“  с което успяват да запазят „самобитността на училището  и в това отношение те заслужават благодарността на цялото население“.

  Училището има две степени. След завършването на първата (3 години) зрелостниците могат да станат учители или писари в българските колонии. Завършилите втората  степен  получават  съответно  свидетелство от Министерството на просветата и култовете на Румъния и възможност да постъпят във висши учебни заведения в тази страна или чужбина. Те получават също  правото на учителско звание в централното училище, да поспъпват на военна и гражданска служба в Румъния.

   В първата степен се изучават 10-12 предмета, включително 4 езика: български, руски, молдавски, гръцки. От 4 до 7 клас още 14, включително славянски, латински, френски, немски езек (освен български, румънски и гръцки). Особено внимание  се отделя на българския език, който се изучава  в продължение на 7 години в училище.  От 1859 до 1878 г. в централното Болградско училище  се обучават около 2300 души, пълния  (7-годишен) курс завършват, според сведенията на Миславски, 138 (по други данни 137) души, сред които  има както деца  на българи от Бесарабия, така и от българските земи. Най-талантливите и подготвените продължават обучението си в средните специалти и висши   учебни заведения на Румъния и  европейските страни. Така Димитър Агура от Чешма Варуита учи в литературния факултет на Яшката семинария, Д. Прокоп, А. Антонов, П. Бондарев, И. Иванов от Болград постъпват в медицинския факултет в Букурещ, Олимпий Панов учи отначало  в инженерното училище в столицата на Румъния, а пъ-късно продължава образованието  си в строително-инженерния факултет в Париж.  В Париж учат също  Димитър Греков от Болград (в академията ЕКС), К. Бачурски от Карагач  (в медицинския факултет), О.И. Гошев от същото село – в земеделското училище в Гриньон. Болградчанинът М. Николаев продължава образованието си във филосовския факултет на Пражкия университет.  В руските учебни заведения продължават образованието  си П. Вульпе (естествения факултет на  Новоросийския университет), И. Парушев (Херсонската духовна симинария)         , двама от Болград.

   През 1876 г. румънските власти  приравняват централното  Болградско училище към румънския лицей, но с български език на обучение.

  …{ В 1878 г. Болград в състав на южната част на Бесарабия се присъединява към Русия  – Бел. на ред.}. През февруари 1879 г. на съвет на попечителите и преподавателите на училището  се взима решение  за преобразуването му в гимназия с класически  и реален отдел. Ако това е невъзможно, гимназията трябва да бъде класическа, но при условие че закон Божи, българска история, български език и летература да се преподават на български език. Министерството на  народната просвета разрешава да се  проподават тези предмети  с исключение  на закон Божи в следобедно време като „незадължителни предмети“. Българите протестират и отказват да изпълнят решението. Властите го преоценяват като „бунт“ и изпращат  през февруари 1881 г. специален полицейски инспектор „да възстанови  нарушения ред“. През 1884 г. Болградското централно училище   е преобразувано  в гимназия „Император Александър III“. Борбата продължава до 1886 г., когато окончателно  е забранено преподававането на  посочените предмети  под предлог, че не достигат ученици, които желаят да ги изучават. Болградската гимназия е лишета от своето национално лице. Мнозина опитни преподаватели в училищата и гимнацията напускат Русия и заминават за България. Прекратява се постъплението на учебно-методическа и друга литература на български език. Както отбелязва Владимир Дякович: „Русифицирането на училищата и специално на гимназията силно охлади българската интелигенция в Бесарабия спрямо русите… За цялото българско население родната  им гимназия, създадена от бащите им и поддържана от техни средства за техните деца, им стана чужда, защото не чуваха вече в нея своя език и история“.

Болградската гимназия