БЕСАРАБСКИЯТ БЪЛГАРИН АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ – ПОЛИТИК И ДЪРЖАВНИК (За книгата на д-р Стоян Райчевски «Александър Малинов»)
Николай ЧЕРВЕНКОВ, доктор на историческите науки,
почетен председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова
Един от бесарабските българи, който има голям принос в развитието и създавенето на българската държава е Александър Малинов, роден в бесарабското българско село Пандаклий (Ореховка, Оріхівка Болградски район, Одеска област). На 3 май тази години се навършват 155 години от рождението му. За тази изключителна личност има относително доста литература – както отделни статии, така и редица публицистични издания. Обаче тези трудове са публикувани отдавна, тиражът им или е изчерпан, или в тях съвсем накратко се разкрива животът и дейността на А. Малинов. Затова приветстваме всяки нов труд за този български политик.
Тук имам възможността и удоволствието да представя щом излязлата от печат книгата на известния български историк, фолклорист, политик и краевед Стоян Райчевски „Александър Малинов», която е публикувана в поредицата «Дълг и чест» на известното софийско издателство «Захари Стоянов»[1].
За написване на книгата авторът се е позовал на трудовете на Ал. Малинов: «Нашата политика във връзка с въппроса за поемането и напускането на властта (Сп. «Демократическа библиотека», 1919, № 5); «Странички от нашата нова история. Спомени» (София, 1938); «Под знака на острастети и опасни политически борби» (София, 1991). Важно е да се отбележи, че авторът вмъква доста големи откъси от тези източници. За първи път се използват документи от архива. Включени са и материали от периодичния печат.
Структурата на труда следва изцяло проблемно-хронологическия подход. Естествено е да се започва с раздел „От Бесарабия до обратния път на дедите към старата родина“. В него авторът кратко съобщава, че Малинов произхожда от българско село в Бесарабия, учи в Южнославянското училище в гр. Николаев, следва в юридическия факултет на Киевския университет.
Трудът проследява целия му политически живот. След университета, в 1981 г., Малинов заминава за България и работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив. Четири години след пристигането си в той започва да участва в значителни съдебни процеси в страната. Читателят получава всестранна представа за дейността му като прокурор по делото за убийството на Стефан Стамболов (1895), като държавен обвинител по делото срещу министрите от кабинета на Тодор Иванчев (/1903) .
В края на 90-те години се включва в дейността на Демократическата партия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 г. избран за председател и остава неин несменяем лидер в продължение на 35 години до смъртта му в 1938 г. По това време като лидер на партията пeт пъти е председател на правителството, многократно е депутат и председател на Народното събрание. Тези аспекти от дейността на Малинов се разкриват за първи път така подробно въз основа на широко използване на партийни, парламентарни и правителствени документи.
Стоян Райчевски показва, че като лидер на партията Ал. Малинов започва борба, противопоставяйки се на разделението на Македония на сфери на влияние. Той приема идеята за автономията ѝ, но гледа на нея като етап от обединението с България. Подчертано е, че лидерът има личен принос за поддържане будно общественото съзнание и по Добруджанския въпрос. Анализирайки тактиката на партията, авторът достига до важен извод, че за Малинов партийните интереси не стоят над националните.
Особено важен е приносът на автора на книгата за разкриване ролята на Малинов във връзка със зараждането, еволюцията и утвърждаването на идеята за необходимостта от провъзгласяване независимостта на България, като се сложи край на неблагоприятните за Княжество България отношения с Османска империя. Този сюжет заема най-голяма част от книгата, почти цялата трета част. Началото е през 1907 г., когато Малинов споделя идеята с княз Фердинанд. Когато в началото на 1908 г. Малинов застава начело на правителството, той изцяло се посвещава на тази идея. Във връзка с това авторът на книгата справедливо отбелязва: „Безспорна и общопризната е неговата лична заслуга за мобилизиране на цялото правителство в изпълнение на тази високо патриотична цел“. Това се потвърждава от различни документи и от задълбочения анализ на конкретни дейности на А. Малинов. Например на 16 август 1908 г. той представя на княз Фердинанд обстоен доклад, в който за пореден път обосновава пред него, че е време да се провъзгласи независимостта. Същевременно нарежда на министъра на външните работи Ст. Паприков да започнат предпазливи, но бързи постъпки пред Цариград „за прокламиране на независимост на България“. На 25 август 1908г. Ал. Малинов се среща с Фердинанд във фамилното му имение в Унгария, където го запознава с най-големи подробности с нагласите и настроенията в България. Представя като благоприятни условията за решаване на насъщните национални задачи на България. Стоян Райчевски смята, че след тази среща Малинов няма колебания, че князът е решен най-после да върви към обявяване независимостта на България. Връщайки се в София, на 29 август 1908 г. премиер-министърът изпраща до княза телеграма, с която го уведомява за взетото вече от министерския съвет решение за провъзгласяването на независимостта. Подробно се описва активната дейност на Малинов, с която все по близка става датата на българската независимост. По негова инициатива на 5 септември правителството решава да не допусне в България турските чиновници и официални лица, които трябвало със сила да потушат обявената стачка на Източната железопътна линия. Тази смела акция, по определението на Ст. Райчевски, продемонстрирала „пред света, че България е суверенна държава със суверенна територия“. Същевременно авторът разкрива активната международна дейност на Малинов, а така също неговите постоянни обсъждания на сложната ситуация с княз Фердинанд, който открито бил за връщане на железницата на собствениците. Премиер-министърът отстоява последователно своето мнение, подчертавайки: „За нас е невъзможно да отстъпим от взетата на 5 септември позиция по въпроса за Източните железници. Та това не би ми позволил да направя народът.“
В книгата се разкрива широката подкрепа на тази постъпка в българското общество. Споменава се за многолюдния митинг на 14 септември 1908 г. в полза на задържането на Източните железници „на всека цена“. Според автора Малинов бил готов да сложи своята и на правителството си оставка, ако княжеската воля е да се отстъпи пред външния натиск. Само незабавно. Същевременно Малинов бомбардира с депеши княза, като настоява той да се върне в София и да вземе решение за обявяване на независимостта.
Последвалото развитие на събитията се представя посредством голяма извадка от записките на Ал. Малинов. В нея се описват събитията около решението на княза да пристигни в Русе, посрещането му от правителството, пътуването към Велико Търново. Разкрива се и емоционалното състояние на Малинов. „Във влака – пише той , – седнах и написах проекта за манифеста. Той се одобри от княза и колегите ми почти без поправки“..
Впоследствие – утвърждаване в парламента на решение за независимостта, обсъждане на начина за нейното получаване, представен в два раздела : „Да помислим сами за себе се“ и „Признаването на независимостта и уреждане на държавния дълг“. Ал. Малинов и правителството е трябвало да отговорят на определени среди на въпроса как е осъществен актът на независимостта без предварително решение и одобрение от Народното събрание. Това първото, а второто – да отхвърлят подозренията и обвиненията, че е имало договореност с Австро-Унгария и така тя е улеснена в желанието ѝ да анексира Босна и Херцеговина. Ал. Малинов отхвърля всички подобни упреци. Авторът Ст. Райчевски упоменава обръщението му към депутатите от Бесарабия, Болградската гимназия и Киевския юридически институт, в което Ал. Малинов подчертава своето „разбиране как един истински български родолюбец трябва да служи на националната кауза на България: „Та, най-после , преди да сме славяни, нали сме българи ?…“ Убедителната аргументация на Ал. Малинов в Народното на обявяването на независимостта и завземането на железниците. Въз основа на многочислен материал Ст. Райчевски показва, че Ал. Малинов решава успешно всички въпроси от международен характер, които възникват в резултат на обвяването на независимостта на България, по признаването на този акт от международната общност, а също решава и някои въпроси от вътрешната политика.
Като характеризира втория министерски кабинет на Ал. Малинов (1910-1911), авторът идва до заключението, че той продължава започнатите от първия кабинет реформи и преобразования в областта на стопанството с насърчаване на местното производство, образованието, здравеопазването, социалната сфера и сигурността. Премиер-министърът настоявал и действал за утвърждаването на върховенството на закона. Несъмнено голям принос има правителството и лично Малинов по отношение синхронизираното законодателство на независимата вече държава. В тази връзка е извършена много голяма подготовка за въоръжаването на българската войска в навечерието на Балканската война. В книгата се подчертава, че по редица въпроси се влошават отношенията му с Фердинанд.
Ст. Райчевски се спира доста подробно на позицията и дейността на Малинов по време на Първата световна война като лидер на Демократическата партия и активен депутат в Народното събрание. От самото начало той се противопоставя на това България да бъде обвързвана с Германия и Австро-Унгария. Затова се отказва да влезе в кабинета, който е за обвързването на страната с тези държави, и продължава борбата в парламента като опозиционен народен представител. Когато през пролетта и лятото на 1918 г. положението в страната и по фронтовете става трудно удържимо, Малинов получава от цар Фердинанд покана да състави кабинет за спасението на България.
Като отхвърля обидите и разочарованията и по думите на автора „с ясното съзнание за нерадостната перспектива, Александър Малинов застава начело на управлението на държавата, което поема като мисия…“ Пред него стоят сериозни проблеми. Правителството поема отговорността, решавайки да поиска примирие против волята на царя и изпраща делегация в Солун за преговори с Антантата. В книгата подробно се описва отрицателната позиция и дейността на Германия и Австро-Унгария, както и тази на привържениците на царя в България. По това време избухва Владайското въстание. Преговорите за примирие при създалата се обстановка в България са много тежки. Обаче на 29 септември 1918 г. България успява да подпише в Солун сепаративно примирие с Антантата.
В книгата е отразена ролята на Ал. Малинов в абдикацията на цар Фердинанд. По този повод авторът заключава: „На 3 октомври, след като предния ден бе разговарял с царя за абдикацията му, министър-председателят Александър Малинов поиска аудиенция. В 18 часа той е вече в двореца, а в 21 часа излиза оттам с подписана от Фердинанд абдикация и обявява, че България има вече нов цар.“ На другия ден именно Малинов прочита „Манифест към българския народ“ за абдикацията на Фердинанд, а също и обръщение на новия цар – Борис.
През септември 1918 г. Ал. Малинов съставя правителство, което просъществувало малко повече от месец. Авторът описва предимно борбата му за запазване на Солунското споразумение – главно Добруджа да остане в пределите на България. Обаче заради окупацията от силите на Антантата Малинов подава оставка и решава да посвети повече време на своята Демократическа партия. След година правителството на България решава да бъдат задържани и съдени лицата, виновни за поражението на страната във войната. Това се отнася и за Малинов. За първи път в книгата подробно се разглежда въпросът, свързан с ареста и пребиваването на Малинов в затвора. Проучването му показва, че политикът приема горчивината, поднесена от съдбата. В Шуменския затвор, където прекарва една години без никакви материали „подготвя своята и на членовете на кабинета си защита“, както и различни партийни материали. Юристът и хуманистът, политикът и държавникът Александър Малинов е силно възмутен от антиконституционния деветоюнски преврат на Александър Цанков през 1923 г.
След освобождаването му от затвора води голяма идеологическа и организационна борба както с други политически сили, така и в самата своя партия. Авторът я представя детайлно въз основа на богат материал. Бих отбелязал актуалността на позицията на Малинов по отношение формирането на правителства на коалиционна платформа. Разкриват се идейните причини, поради които до 1931 г. нееднократно Малинов се отказва да формира правителства. През посочената година за няколко месеца възглавява последното за него правителство, като го напуска, изтъквайки здравословни причини. Обаче, както е отразено в книгата, той не се оттегля от политическа и партийна работа, става например инициатор за създаване на Народния блок (1931). Виждаме също, че той е против извършения на 19 май 1934 г. военен преврат. Организира събрания, на които изразява протеста си против ограничаването на политическите права на гражданите и противоконституционните действия на правителството. В началото на 1938 г. се включва в предизборна борба за Народното събрание. Обаче на 20 март 1938 г. по време на изказването на предизборно събрание „той рухва, поразен от сърдечен удар“. С това Стоян Райчевски завършва книгата си за дейността и живота на големия български политик, гордост на бесарабските българи, Александър Малинов.
Тази обемна биография на Александър Малинов от Стоян Райчевски изгражда богата представа за големия български политик, за което си позволявам от името на сънародниците ни в Украйна и Молдова да благодаря искрено на автора. Искам същевременно да призова колегите историци да продължат проучването на живота и дейността на Ал. Малинов. Има все още неизследвани и непубликувани факти, които биха заинтересували особено бесарабските българи. Имам предвид да получим пълна картина за неговите родители, за обучението му в Николаев и Киев, за връзките с родния край, за неговото семейство и наследници .
Надявам се, че книгата на Стоян Райчевски, написана с високо професионално майсторство и на достъпен език, ще представлява интерес за широк кръг читатели, сред които трябва да бъдат и сънародниците ни в Украйна и Молдова. За да стигне до тях, е необходимо съдействието на различните научни и културни институти по места.
Пожелавам на д-р Стоян Райчевски книгата му за Александър Малинов да се радва на голям читателски интерес!
Бележки:
[1] Райчевски Ст. Александър Малинов. И-во: „Захарий Стоянов“, София, 2022, 375 с.