УРОК ПО РОДОЛЮБИЕ В БЪЛГАРСКОТО НЕДЕЛНО УЧИЛИЩЕ КЪМ НДБРМ
На 29 октомври цял училищен ден в БНУ към НДБРМ бе посветен на два големи празника – Деня на бесарабските българи и настъпващия Ден на народните будители, който ще се празнува на 1 ноември. Всички с удоволствие и интерес слушаха съобщения и презентации на учениците от кандидат-студентска група. Подготвени самостоятелно, тези съобщения и презентации бяха изключително съдържателни и разкриха феномена будителството и откъм историческата гледна точка и чрез прекрасните разкази за конкретните личности, които с право могат да се нарекат такива, включително и бесарабските българи. Защо този празник е учреден в деня на св.Иван Рилски, какво отношение има към будителството този светец от Х век – сподели в презентацията си Алина Михалкина. Интересната история на този празник, която се е обсъждала на занятията в БНУ по-рано, се допълваше от преподавателя с интересни детайли, които разриваха различните страни на значението на българските думи БУДЕН и БУДИТЕЛ. Миналата година в този ден по-подробно се е говорило за Паисий и Левски, Берон и Ботев, за Иван Вазов. Тази година в БНУ, след като се изредиха «цял низ сияйни имена»на будителите, по-обстойни съобщения се представиха за Георги Раковски, Георги Бенковски и други апостоли, за Райна княгиня, за Захари Стоянов, и за бесарабските българи – Александър Тодоров Балан, Данаил Николаев, Александър Малинов. Петър Бурлак-Вълканов.
Учениците в БНУ бяха впечатлении от това, че авторът на българската възрожденска девиза «Свобода или смърт» е Георги Раковски. Ала Елашвили успя да покаже колко много е успял да направи този будител само за 46-годишен живот. Харизмата на Георги Бенковски почувстваха всички чрез презентацията на Игор Тонев. А Татяна Илко разказа за драматичния живот на легендарната Райна княгиня, избродирала знамето за Априлското въстание. Васил Главчев представи интересни факти от живота на летописеца на Априлското въстание – Захари Стоянов.
Бесарабската част на празника бе украсена от програмата на етнофолклорния състав «Въгленче» под ръководството на Ана Пагур, в която прозвучаха автентични народни песни, записани в Бесарабия. След програмата остатъкът на учебния ден бе посветен на поетически творби, създадени от бесарабските български поети – Петър Бурлак-Вълканов, Михаил Бъчваров, Георги Барбаров, Таня Танасова…. Преключи нашето празнуване разговорът за емблематичното стихотворение на Нико Стоянов «Моят род», който включваше и откъса от статията на Иван Селимински, където той разказва за раздялата с родната земя.
Д-р, доц. Елена Рацеева
Всичко трябваше да бъде изоставено и това, което беше градено с векове. Хиляди семейства трябваше да напуснат имотите си само и само да се спасят от непоносимото турско иго. Дълбоко трогнат и с голяма скръб, народът беше принуден да напусне светилищата си, семейните, бащини и прадедни гробища. За последен път той се отправи към хълмовете да се помоли на Бога да благослови изселването, както някога направил израелският народ при бягството си от Египет. За последен път той тъпчеше земята, на която приемал благата и благословията на небето, където се е молил, където е благословен бракът му и са кръстени децата му, където е слушал божиите заповеди и намирал утехата в скърбите си. За последен път той посети гробищата, в които почиват прадедите, родителите, децата, приятелите му. Там при четене на заупокойна молитва, върху тези гробове бликваха за последен път сълзите му. О колко силно е свързан с родния си край! ……Най-после всички граждани след последните взаимни посещения и договаряния как ще тръгнат и как ще пътуват, как ще си помагат помежду си, тръгнаха на 13 април 1830 година. Всяко семейство събра в една кола всичко – храна за пътя и най-необходимите домашни предмети. Всичко в една кола, когато всяко семейство имаше движим имот за десет коли. Мнозина от бедните, вдовиците, сирачетата и старците вървяха пеш, някои от тях бяха натоварени с нещо. Всички вървяха съвсем равнодушни, без да обръщат поглед назад…д-р Иван Селимински |
